Финансовото министерство прогнозира 3% спад на икономиката през 2020

Министерството на финансите публикува своята Есенна икономическа прогноза. Според нея БВП на България през текущата година ще отчете 3% спад, а през 2021 ще има ръст от 2,5%. Ръстът на икономиката за 2022 и 2023 се очаква да бъде съответно +3% и +3,2%.

По отношение на безработицата се очаква тази година тя да достигне 5,6%. Според прогнозата показателят ще намалее през следващите 2 години съответно на 5,2% и 4,6%, като това ниво ще се задържи и през 2023 г.

За текущата година инфлацията ще е в размер на 1,4%, а очакванията са свързани с постепенно увеличаване: 2021-2,1%, 2022 – 2,6% и 2023 – 2,5%.

Представената прогноза е зависима от развитието на епидемичната обстановка, както в страната, така и в глобален план. При увеличаване на мерките целящи ограничение на пандемията и имащи задържащ ефект върху икономическата активност, може да се очакват отрицателни шокове както по линия на предлагането, така и по линия на потреблението и износа. Тези шокове биха имали негативен ефект върху БВП най-вече през 2020 и 2021 г. При липса на устойчиво решение за справяне с пандемията може да се очаква несигурността сред икономическите агенти да остане висока в средносрочен план и в резултат да се реализират по-ниски растежи. 

По отношение на външната среда, последните прогнози за основните търговски партньори на България, показват ревизиране на очакванията към по-плавно възстановяване. Запазват се и негативните рискове, свързани с протекционистичните политики и нарушаване на глобалната търговия, както и с ефектите от излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз. Всички те могат да се отразят в по-бавни темпове на нарастване на износа в прогнозния период.

Съществуват и рискове в положителна посока. При по-бързо справяне с епидемичната ситуация в глобален план може да се наблюдава много по-благоприятно влияние по линия на външната среда, особено при ускорено възстановяване на международния туризъм. Същевременно в страната е възможно да се реализира по-бързо възстановяване на инвестициите и по-силно нарастване на потреблението предвид възстановяването на пазара на труда. Средствата по плана за възстановяване на Европа също ще окажат положите-лен ефект върху икономиката, най-вече в периода 2021–2026 г. Очаква се България да има достъп до над 10 млрд. евро по линия на новия Механизъм за възстановяване и устойчивост на ЕС.

Разгледан е вариант на алтернативен макроикономически сценарий, с по-неблагоприятна динамика на външната среда. Това включва по-бавно възстановяване на европейската и световната икономика, като шокът върху растежа на търговските ни партньори за-почва от четвъртото тримесечие на 2020 г. и е най-силно изразен през 2021 г. След тази година темповете на растеж са непроменени спрямо базовия сценарий, но нивото на БВП на търговските ни партньори остава по-ниско. През двете години е зададен и негативен шок върху международните цени, т.е. разгледано е по-бавно възстановяване на цените, спрямо основния сценарий, като тяхното възстановяване зависи и от възстановяването на световната икономика.

Направените промени в допусканията се отразяват във влошаване на общата динамика на БВП през 2020-2022 г. През целия прогнозен период равнището му по текущи цени остава по-ниско в сравнение с базовия сценарий. Промяната в допускания се отразява негативно на реалното изменение на БВП - по-ниски темпове със съответно 2.2 и 4.3 пр.п. през 2020 и 2021 г. С изчерпване на ефекта от влошената външна среда към края на прогнозния хоризонт темповете на растеж на БВП ще се повишат, но неговото равнище по постоянни цени ще остане по-ниско спрямо базовия сцена-рий. Промяната в допусканията ще се отрази директно във влошаване на износа, както в реално, така и в номинално изражение. Отново отклонението е ясно изразено в първите две години от периода, след което има възстановяване на растежите, но при по-ниски нива. По-слабото нарастване на приходите на фирмите от износ ще се отрази на заетостта и доходите, а от там ще доведе до по-слабо потребление на домакинствата. Инвестициите също ще бъдат повлияни негативно по линия на по-ниското търсене. През целия прогнозен период инфлационните процеси в термините на дефлатор на БВП и инфлация са по-ниски в сравнение с основния сценарий, което се отразява негативно на равнището на БВП по текущи цени. В съответствие с понижението на износа ще има и влошаване на баланса на текущата сметка.

Обобщение на очакваните промени в основни макроикономически показатели, в резултат от направените промени в допусканията, са представени в следва-щата таблица.