Защо Франция не затвори училищата по време на втория си локдаун?

С увеличаването на новите инфекции през октомври вторият локдаун във Франция изглеждаше неизбежен. Тогава учените, съветващи френското правителство, предупредиха, че оставянето на учениците в училище означава, че овладяването на новата вълна ще отнеме повече време.

Въпреки това правителството запази училищата отворени, дори когато страната се превърна в епицентър на втората вълна на коронавируса в Европа. Френските лидери решиха, че ще се опитат да овладеят вълната, като същевременно се опитват да минимизират икономическите и академичните щети, като оставят децата да учат там, където го правят най-добре: в училище, отбелязва The New York Times в анализ, посветен на ролята на училището като образователна институция и рискът, който носи за разпространението на новия коронавирус.

Пет седмици след въвеждането на втория локдаун в цялата страна, Франция, както и голяма част от Европа, доказаха, че е възможно да се намали процентът на известните инфекции, дори при отворени училища.

Това е урок, който беше възприет късно в Съединените щати, където Чикаго, Бостън, Сан Франциско и други градове поставиха като приоритет баровете и ресторантите да останат отворени, макар и не непременно за обслужване на закрито или с пълен капацитет, въпреки че затвориха училищата си, отбелязва изданието.

Много европейски държави, включително Франция, са направили обратния избор: да държат училищата отворени, но да затворят ресторанти и барове.

Във Франция 11% от тестовете за коронавирус се връщат положителни, но учениците продължават да ходят на училище, докато Ню Йорк затваря държавните си училища на 19 ноември, след като процентът на положителните тестове достигна 3%.

Но последните проучвания показват, че малките деца са слаби преносители на вируса и поне някои американски служители преосмислят подхода си: в неделя (29 ноември) кметът на Ню Йорк Бил де Блазио внезапно реши да отвори отново началните училища, като същевременно затвори горните класове. Други области в щата са предприели или обявили подобни мерки. 

Отворените училища са една от най-значимите разлики от първоначалните карантини в Европа през пролетта. 

Числата разказват историята на напредъка на Франция досега. В началото на ноември броят на новите случаи в страната за 7-дневен период се увеличава до над 80 на 100 000 души; от неделя стойността е спаднала до 17 на 100 000.

„Очевидно спадът е по-бавен, тъй като училищата са отворени, но трябваше да намерим балансирана позиция“, каза Яздан Язданпанах, специалист по инфекциозни болести и член на научния съвет на Франция, който съветва правителството за пандемията. Но, добави той, по-бавният спад на инфекциите се компенсира от положителните ефекти върху образованието, психичното здраве и икономиката.

Компромисът като цяло е добре приет по време на спорен локдаун, тъй като все повече хора оспорват ограниченията за движение и бизнес.

В Париж отворените училища променят настроението в град, който през пролетта преживя една от най-строгите карантини в света. По това време Париж приличаше на град-призрак, като всеки сантиметър от града, от малки жилищни улици до Шанз-Елизе, беше пуст. Този път нещата изглеждат много по-близо до нормалното. Столовете са подредени в затворени кафенета и ресторанти. Но кварталите оживяват сутрин и следобед, когато родителите водят децата си до и от училище, а по-големите ученици се бавят по тротоарите с изучено безразличие, пише още The New York Times.

В училищата в цяла Франция се появиха клъстери, макар и не в „притеснителен брой“, казва д-р Язданпанах. Заради отворените училища родителите са успели да се съсредоточат върху работата у дома или да пътуват до работното си място, което е помогнало да се смекчи вторият удар по икономиката. Централната банка на Франция изчисли, че икономическата активност този месец ще бъде с 12% под нормалното, което е далеч по-малко от 31% спад през април.

Повечето европейски държави, включително Великобритания, Франция, Германия и Испания, държат училищата отворени, въпреки че континентът остава сред най-силно засегнатите от втората вълна. Няколко държави, като Австрия, Чехия и Италия, са затворили училища, частично или изцяло.

Във Франция, както и в по-голямата част от света, училищата затвориха по време на първата вълна през пролетта, докато учените се опитват да разберат каква роля играят децата при предаването на вируса. 12-те милиона ученици в страната в началните и средните училища се занимават с онлайн обучение, но скоро учителите и служителите в образованието предупреждават, че много деца са изостанали. „Това затвърди убеждението ни да държим училищата отворени поради образователни и социални причини“, каза Софи Венетитай, учител и служител на синдикатите.

Междувременно, нови проучвания показват, че въпреки ранните страхове, оставянето на училищата отворени, макар и не без риск, може да бъде относително безопасно, стига да има правила за ограничаване на разпространението на вируса. През август в доклад, публикуван от Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията, се посочва, че доказателствата „показват, че закриването на детски заведения и образователни институции е малко вероятно да бъде ефективна единична мярка за контрол на предаването на Covid-19 от общността“.

Към момента повечето проучвания за предаването показват, че деца под 10 години разпространяват вируса по-малко ефективно от възрастните, но тийнейджърите се заразяват и разпространяват вируса точно толкова, колкото и възрастните. Така че безопасното отваряне на гимназиите е по-сложно, особено ако предаването в общността е високо и прави правилата за социално дистанциране още по-важни.

След овладяването на първата вълна на епидемията Франция видя, че инфекциите отново започват да нарастват през август, когато хората възобновиха социализацията, а правителството не успя ефективно да извърши мерки за обществено здраве за тестване, проследяване и изолиране.

Към октомври инфекциите нарастваха стремително в по-голямата част от Европа.

Но дори и след предупреждение от неговите научни съветници, президентът Еманюел Макрон обяви, че училищата във Франция ще останат отворени, като в същото време нареди да бъдат затворени несъществени фирми. „Нашите деца не могат да бъдат лишени завинаги от обучение, образование, контакт с училищната система“, каза той.

Анри Бержерон, социолог от Парижкия институт за политически изследвания, елитния университет, известен като Science Po, и съавтор на книгата „Covid-19: Организационна криза“, каза: „Този път здравният приоритет е смесен с икономически приоритет.“

За да се справят с опасенията, когато случаите се разрастват, служителите в образованието леко затегнаха правилата, включително намалиха възрастта за задължително носене на маски на 6 години от 11. Много училища увеличиха часовете, в които родителите да могат да заведат и вземат децата си, и адаптираха обедните почивки така, че да не се струпват много хора на едно мято. В много гимназии учениците сега се редуват, прекарвайки половината си дни в училище, а останалите у дома.

Три месеца след началото на учебната година във Франция училищата не са се превърнали в основен двигател на инфекциите, според здравните експерти. А броят на учениците, които са дали положителни резултати през седемте дни, приключили в четвъртък (26 ноември), е спаднал с 44% спрямо предходната седмица, сочат данните на Министерството на образованието. Последната цифра е 0,06% от 12-те милиона ученици във Франция.

В петък (27 ноември) от 61 500 училища в цялата страна само 19 основни, 3 средни и 3 гимназии бяха затворени поради огнища.