ИПИ: Въпреки пандемията всички области у нас отбелязват повишение на заплатите на наетите

Пандемията е задълбочила икономическите различия между София и останалите региони на страната.  Това сочат данните от ежегодното проучване „Регионални профили: показатели за развитие“, което се представя за девета поредна година от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Брутната добавена стойност на човек от населението варира от близо 29 хил. лв. в София (столица) до под 7 хил. лв. в Силистра, Сливен и Видин. Разликата между столицата и областите в дъното е четири пъти, а вътре в страната (без столицата) може да достигне до над два пъти. Профилът на областните икономики е различен. София (столица) е доминирана от услугите, които носят 89% от добавената стойност. Туристическият профил на Варна и Бургас също води до сериозен превес на услугите – по 71% в добавената стойност на водещите морски области. Най-силно индустриалните области в страната – като дял на индустрията в добавената стойност, са Стара Загора, Враца, София и Габрово. Последните се обуславят от големите енергийни компании в Стара Загора и Враца, индустрията в широката периферия на столицата и традиционния промишлен профил на Габрово.

Инвестиционната активност остава концентрирана във водещите икономически центрове – над 70% от преките чуждестранни инвестиции с натрупване и над 60% от разходите за придобиване на дълготрайни материални активи в нефинансовите предприятия са в София (столица), Пловдив, Варна и Бургас. Макар и по-малки по мащаб, областите София, Габрово и Стара Загора стоят добре по отношение на преките чуждестранни инвестиции. Въпреки големите различия през последните години се наблюдава силна динамика в т. нар. вторични центрове. Индустриални инвестиции в области като Шумен и Търговище на североизток или Кърджали и Хасково на юг, както и навлизането на дигитални компании в области като Русе и Велико Търново повишиха инвестиционната активност извън големите центрове.

Във всички области в страната безработицата нарасна през 2020 в резултат на пандемията и наложените ограничения. Възстановяването на стопанската активност и на изгубените работни места е едно от големите предизвикателства пред регионите през настоящата година. Областите, които имат повече квалифицирани кадри ще бъдат в по-добра позиция да се върнат към траекторията на растеж отпреди пандемията и да се ориентират към по-високата добавена стойност.

Изследването на влиянието на пандемията върху пазара на труда показва, че динамиката на безработицата през 2020 следва отблизо въвеждането и отхлабването на ограничителни мерки в България, като и пролетният, и есенният „локдаун“ са последвани от рязко увеличаване на новите регистрации в бюрата по труда. Първият пик засяга най-тежко общините, за които е ключов зимният и спа туризъм, като чувствителна динамика има и в по-силните местни икономики. Единствено в Кърджали ръстът на безработните във втория „локдаун“ е по-висок, отколкото в първия. Коефициентът на безработица към декември 2020 в повечето общини се различава от отчетения през декември 2019 с до 2 процентни пункта.

Другите изводи по отношение на пазара на труда у нас са:

- Пикът на безработицата през пролетта обръща обичайния годишен цикъли тя достига най-високите си стойности в началото на летния туристически сезон;

- Броят на регистрираните безработни младежи до 29-годишна възраст расте най-бързо във водещите регионални икономики – София (столица), Габрово, Варна, Бургас;

- В рамките на 2020 се наблюдава повишение на безработните с висше образование, и значителен спад на тези с основно и по-ниско;

- Неравномерен е и ръстът на безработицата при жените –докато в Бургас и Габрово той достига около 50% в рамките на годината, то във Враца и Ловеч отсъства;

- През второто тримесечие се наблюдава повсеместен спад на заетостта; през третото обаче Монтана, Ямбол, Разград, София (област), Видин и Смолян бележат ръст на годишна база;

- Спадове има и в броя на наетите, най-чувствителен в столицата, Варна, Бургас, Пловдив. Шумен е единствената област, в която има леко повишение;

- Във всички региони за планиране, освен в Северозападния, се наблюдава ръст на лицата извън работната сила. Най-чувствително повишение на неактивните има в Югозападния и Южния централен регион;

- Всички области отбелязват повишение на заплатите на наетите въпреки кризата. Най-слабо е то в Силистра и Перник;

- Благоевград е областта, която изпитва най-сериозни затруднения на пазара на труда в хода на кризата.