Твърде бързото намаляване на лихвите в Европа може да подкопае напредъка с инфлацията

Снимка: ЕП

Твърде скорошното намаляване на лихвените проценти може да застраши напредъка на Европа в борбата с инфлацията, която опустоши икономиката, каза в ръководителят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард на фона на широко разпространени спекулации, че банката скоро ще намали лихвите от рекордно високи нива.

Кристин Лагард, изправена пред пазарните очаквания за намаления на лихвените проценти още през март или април и среща на банката следващата седмица, подчерта намерението на ЕЦБ да поддържа своя референтен лихвен процент висок „колкото е необходимо“, докато не стане ясно, че инфлацията се е върнала към целта от 2%, съобщи Quartz.

Говорейки на събитие на Bloomberg News по време на годишната среща на Световния икономически форум в Давос, Швейцария, тя призна опасенията, че банката е отишла твърде далеч с разходите по заеми. „Знам, че някои хора твърдят, че може би превишаваме, може би поемаме рискове“, каза Лагард. Но по-големият риск би бил да позволим на инфлацията да се разхлаби отново и да трябва да започнем отново повишения на лихвените проценти, каза тя.

Спекулациите, че централните банки, включително ЕЦБ и Федералният резерв на САЩ, са на път да започнат да намаляват лихвите, помогнаха да предизвикат скок на индексите на фондовия пазар през последните седмици на 2023 г.

По-ниските лихвени проценти стимулират бизнес активността и могат да направят консервативните инструменти като банкови депозити по-малко привлекателни в сравнение с по-рисковите акции. Цените на акциите се понижиха донякъде тази година, тъй като първоначалният ентусиазъм за евентуални по-ниски лихви избледня и беше смекчен от притесненията за слаб икономически растеж и геополитически сътресения като войната Израел-Хамас.
Инфлацията в Европа спадна от рекордните 10,6% през октомври 2022 г., но оттогава отбелязва умерено възстановяване, като се покачи до 2,9% през декември от 2,4% през ноември.

Увеличенията на потребителските цени намаляват, тъй като цените на енергията, предизвикани от войната на Русия в Украйна, паднаха и тесните места във веригата за доставки, наблюдавани по време на пандемията, отслабнаха. Но по-високите цени се разпространиха в икономиката под формата на високи цени на услугите и по-високи заплати.

Междувременно бавният икономически растеж и въздействието на по-високите лихвени проценти върху икономическата активност предизвикаха залози за намаляване на лихвите. По-високите лихви са типичният антидот срещу високата инфлация, защото те правят по-скъпо вземането на заеми и купуването на неща, намалявайки търсенето на стоки.

Но по-високите лихвени проценти могат също така да потиснат икономическия растеж, който е недостатъчен в 20-те страни-членки на Европейския съюз, които използват евровалутата и където ЕЦБ определя лихвите. Икономиката се сви с 0,1% през тримесечието юли-септември, последното, за което има данни.