Футурологът Ричард ван Хойдонк: Ще изчезнат 80% от професиите, децата ни ще доживяват до 200 години

Ричард ван Хойдонк е водещ нидерландски лектор и футуролог. Неговите вдъхновяващи лекции са посетени от над 420 000 души в страната му и по света. 

В книгата си „Светът утре” (ИК „Кръгозор“), която излиза на български език на 25 април 2019 г., той проследява въздействието, което имат и ще оказват технологиите върху живота, дома и работата ни. 

Кои технологии ще променят живота ни? Кои професии ще изчезнат и как могат да реагират на това хората и бизнесът? Докъде ще се стигне с изкуствения интелект (ИИ)? На тези и на още любопитни въпроси за утрешния свят Ван Хойдонк дава отговори в интервю за Comcol.nl:

В увода си пишете, че роботите не само ще съставляват част от живота ни, а и че дори ще имаме лични взаимоотношения с тях. 
Във филма Her самотен писател завързва романтична връзка с компютърна операционна система. В друг филм, Ex-machina, виждаме, че емпатични роботи са в състояние да събуждат чувства у хората. Това би могло да бъде нашето бъдеще. Още отсега има роботи, които контактуват с възрастните хора, дори ги прегръщат и вместо тях помнят кога и какви лекарства трябва да вземат. На възрастните им се струва прекрасно.

Удължава се продължителността на живота. Каква е ролята на технологиите в това?Значителна. Получаваме в телата си сензори, които навреме ни предупреждават за сериозни болести. Благодарение на тези сензори скоро ще съумяваме да предсказваме инфаркт. Освен това живеем по-дълго заради по-доброто си хранене, по-доброто здравеопазване и електронните хапчета, които в ранна фаза ни предупреждават за рак и инсулт. А с препрограмирането на нашата ДНК получаваме желаните перспективи. Предвиждам, че скоро повече няма да има деца с вродени увреждания и заболявания. Що се отнася до старостта - през 1750 г. сме доживявали средно до 35 години, а сега продължителността на живот гони 80 години. Продължим ли тази линия, виждам децата ни да стигат до 200 години.

Компютърни приложения ни осигуряват все по-добри здравни грижи от типа „направи си сам”, пишете вие.
Да, впечатляващо е. След още няколко години с компютърно приложение ще можем сами да диагностицираме рак на кожата също така добре като дерматолог. Компютърни учени от Станфордския университет вече са създали база данни с почти 130 000 изображения на кожни болести. Въз основа на тях алгоритми са се научили да поставят прецизни диагнози. Точно толкова прецизни, колкото и тези на специалиста дерматолог. 

Аз самият използвам антистрес приложението Aura. Медитирам два пъти дневно. Това пряко влияе на невровълните в мозъка ми. Осигурява спокойствие, така мога да изключа съзнателната дейност на мозъка си и да се обърна към подсъзнанието. Всеки път, когато медитирам, задавам настроението си. Приложението Aura има умен алгоритъм и самичко се обучава навреме да ме предупреждава да направя дихателно упражнение. Така успявам да избягвам стреса. Има и много други компютърни приложения, които като един вид дигитален терапевт се грижат човек с тежка депресия да изпита облекчение и да не се налага да взема твърде много лекарства.

Мнозина се боят, че поради роботизирането и изкуствения интелект ще изчезнат множество професии. Вие как виждате това?
Мисля, че ще изчезнат около 80% от професиите. Благодарение на сензори например вече нямаме нужда от пазачи на мостове и паркинги. Във фабриките много работа ще се поеме от роботи, а поради продължаващото автоматизиране са под заплаха също и професии като охранител, градинар, счетоводител и секретарка. Скоро пратките и пицата ще се доставят по домовете от дронове. Поради самоуправляемите товарни автомобили няма повече да са ни нужни шофьори. Ще се преразгледат из основи всички професии с предвидими и повторяеми задачи. Повече няма да е гарантирана нито една чиновническа професия. На тяхно място обаче ще се появят нови. Само че още не познаваме много от тези професии. Примерно психолог на роботи, който е мост между хората и ИИ. В крайна сметка ще има много по-малко работни места: с базовия доход можем да се справим с това. В рамките на Европа делът на ниско образованите е към 30%, а те няма да могат да направят крачката към професиите на бъдещето. В това се крие голяма опасност: какъв скоро ще бъде смисълът на живота им, каква ще е целта на живота, щом така или иначе не си намират работа?

Студентите сега се учат за професии, които ще бъда поети от машините.
Да, това е голям проблем. Маркетингови специалисти, счетоводители, юристи, работниците, обслужващи конвейера, шофьорите. Роботи частично ще поемат и дейността на хирурзите. Извършваните от роботи операции са следващото значимо събитие. Адвокатите и нотариусите също следва силно да се боят от иновации като суперкомпютъра „Уотсън” на Ай Би Ем и блокчейн технологиите. Наистина сме длъжни отново да се замислим за уменията на утрешния ден и да съгласуваме по-добре с тях обучението си.

Очертавате някакъв рай, в който скоро ще живеем по-продължително и ще бъдем по-щастливи. Този нов свят има ли и недостатъци?
Ще се наложи да разработим нови правила и да дадем друг израз на увеличаващото се свободно време. Голяма заплаха са новите форми на дигитална престъпност: едно завладяване на дигиталната инфраструктура може да предизвика изключителни бедствия. Сега се хакват банки, но вероятно скоро ще дойде ред и на болници и самоуправляеми коли.

Докъде ще се стигне с ИИ? Машините няма ли накрая да ни изместят?
Ще трябва да го решим ние, хората. Колко далеч искаме да стигнем, какви са етичните ни норми? Що се отнася до мен, има една граница при точката, в която ние вече не разбираме как някои системи са стигнали до ИИ. Още много отдавна Айзък Азимов е формулирал трите закона на роботиката: един робот никога не бива да се обръща срещу хората; трябва да изпълнява заповедите, давани му от хората, освен ако тази задача не е в противоречие с първия закон; и трябва да защитава собственото си съществуване, доколкото тази защита не е в противоречие с първия или втория закон. 

Ще дойде ли момент, в който ИИ ще надскочи човешката интелигентност?
В много области това вече е така. „Уотсън” може до шест минути да открие левкемия - нещо, за което на екип от лекари са нужни почти шест месеца. Системи за лицево разпознаване могат да разкрият един мошеник измежду милиони снимки. Една „Тесла”  може за няколко наносекунди да се намеси, ако по магистралата я заплашва някаква опасност. Но човешката интелигентност е нещо много повече, помислете например за любовта, емпатията и хумора. За да стигнем дотам с ИИ, според учените ще са ни нужни поне още двайсет-трийсет години.