Проф. Кефалов: Работете здраво, не се предавайте, винаги търсете нови възможности

Професор Владимир Кефалов е роден през 1967 година. Завършва магистърска степен по физика на твърдото тяло в Софийския университет, като междувременно посещава и лекции в Биологическия факултет на университета. През 1993 година заминава за САЩ, където става доктор на науките по клетъчна биофизика във Факултета по медицина на Университета „Бостън“ (Boston University) в Бостън, Масачузетс. След това защитава аспирантура в Катедрата по невронауки във Факултета по медицина на Университета „Джонс Хопкинс“ в Балтимор, Мериленд. Създава собствена лаборатория в Университета „Вашингтон“ в Сейнт Луис, Мисури. През 2015 защитава професорската си тила в Катедрата по офталмология и визуални науки и Катедра по невронауки. През 2019 става носител на престижната американска награда „Бреслър“, която се присъжда за научни постижения и принос. Паричната ѝ стойност от $54 000 проф. Кефалов влага в своята лаборатория, която за последните 10 години е публикувала 65 статии в издания като Nature, Neuron, Nature Neuroscience, Current Biology, PANS – Proceedings of National Academy of Science, eLife, Journal of Clinical Investigations, Journal of Neuroscience. За сравнение лаборатории с персонал 3-4 души като неговата обикновено публикуват между 1 и 3 статии на година.

С Economy.bg проф. Кефалов разговаря за науката, късмета, стругарството, откритията, лечението на слепотата, живота като емигрант и любовта към България.

Студент по физика започва да учи биология. В крайна сметка това, което правите сега, физика ли е, или биология?
Това, което правя в момента, е комбинация между двете. Аз започнах като студент по физика. Докато бях студент, работех в Българската академия на науките в Института по физиология в една група, която се занимаваше с психофизика на зрението и оттам се запалих много по изучаването на мозъка. Полека-лека интересите ми се промениха от физика на твърдото тяло до неврология и невробиология. Това, което правим в моята лаборатория, е комбинация. Използваме много електроника, много апаратура, която е базирана на физиката. Също мерим електрически сигнали, които са в основата си физически параметри, но изследваме биологична материя, което за мен е много по-интересно и много по-важно, отколкото да изучавам твърди тела, кристали и мъртва материя. Така че използвам комбинация от биология и физика и това е всъщност интердисциплинарна наука, която ни позволява да изучаваме материали, които иначе като физик или като биолог не бих могъл да изучавам.

Вярно ли е, че сам правите някои от уредите, които използвате в изследванията си? 
Ние разработваме нови методи да изследваме зрителните клетки и това, че имам образование във физиката и не ме е страх да разработвам нови технологии, всъщност много помага. Също така в лабораторията строим много от нашите апаратури сами. Когато бях студент прекарах почти една година в стругарското ателие на моя професор, където се научих да правя неща сам и в момента в моята лаборатория също много от апаратурите, които използваме, са строени от самите нас. Това включва механични инструменти, но също и много електроника, която ние сами правим, защото много от нещата са много специализирани и няма къде да ги купим, така че трябва сами да си ги правим. 

А имате ли струг?
Ами нямам, за съжаление. В моя университет вече нямам струг, но имаме много добър стругар и стругарска работилница и ходя често при тях и обсъждам нови апаратури. Те са много добри стругари и правят нещата, както ги поръчваме. Но за съжаление, вече нямам мой личен струг.

Когато става въпрос за нарушения в ретината, колко сме близо до лечението на слепотата?
Ами слепотата, за съжаление, е много сложна болест. Това не е едно заболяване. Слепотата може да бъде резултат на стотици, ако не и хиляди различни заболявания. В момента има невероятен прогрес в тази област. Първо, в нашата възможност да разберем очните заболявания, какви са механизмите, които водят до дефекти в зрителните ни функции. С експлозията през последните 20-30 години на генетиката, на молекулярната биология, има невероятен прогрес в нашите възможности да разберем очните заболявания. Отгоре на това има също и невероятен прогрес в нашата способност да третираме такива заболявания. Аз работя предимно с лабораторни животни, с мишки, където сме правили много успешни опити с генна терапия, с различни фармакологии, различни вещества, които сме разработили, които помагат срещу развитието на слепота или в някои случаи възвръщат възможността на тези лабораторни мишки да виждат и да реагират на светлина. Има вече и опити с хора, базирани на генетична терапия, които са невероятно успешни и многообещаващи. За съжаление, много от тези терапии са все още в областта на разработка. Те не са широкоприложими, защото са все още в експерименталната си фаза. Но наистина има просто невероятно развитие. Със сигурност ще има все по-нови и по-нови технологии и според мен скоро ще има терапии за много от очните заболявания. Но сме много далеч от излекуването на слепотата като болест и като явление, защото, пак да кажа, не е просто заболяване. Те са стотици хиляди и трябва всяко едно от тях да се третира отделно.

Човешкото око може да улавя инфрачервени лъчи, ще станем ли свръххора със свъхзрение?
Това беше едно много интересно и необичайно изследване, което ние публикувахме преди няколко години. Беше интересно, че звучеше малко сензационно, както Вие току-що казахте. Имаше новини, които отразиха тази публикация на десетки езици, беше преведена на испански, английски, португалски, руски. По цял свят имахме контакти с медии, които имаха интерес. Дори имаше една японска статия, където бяха сложили снимка на Терминатора и говореха за възможността на роботите да виждат инфрачервена светлина и как човекът може също да го прави. Това е доста сензационно, но всъщност има много добро практическо приложение, което ние в момента се опитваме да разработим. По-конкретно се опитваме да направим офталмоскоп, който ще позволява на офталмолозите да използват инфрачервена светлина, за да изследват функцията и структурата на ретината в човешкото око без хирургична намеса. Това е още в експериментална фаза, но има много добро развитие засега и се надяваме скоро тази апаратура да бъде развита и да бъде всъщност инсталирана в клиники по офталмология, където да помогне за диагностицирането и лекуването на очни заболявания.

Може ли България да предложи условия на учените, каквито предлага САЩ? Мислите ли, че това ще стане възможно някога у нас?
Не мога да коментирам, защото не знам достатъчно за условията на науката в България в момента. В Америка и в САЩ науката е силно подпомагана, има невероятни ресурси, невероятни възможности за развитие тук. Също така има много колеги, работя с много различни групи, относително лесно установяваме колаборации, правим проекти, които включват много технологии и много групи от различни университети. От това, което знам за България, чувам много хубави неща напоследък. Доколкото разбирам, много пари от европейската общност в момента се вливат в България и има невероятен пулс на инвестирането и на развитието на науките в България, което звучи прекрасно. За съжаление, когато аз бях студент и си избирах пътя в живота, това не беше така. Ранните 90 години в България науката беше в окаяно състояние и нямаше пари. Държавата беше фалирала и моите колеги, които мислеха да работят с наука в България бяха в много трудно финансово състояние и нямаше пари и за апаратура, за пътуване, за инструменти и затова реших да си търся пътя в Америка. Но се надявам силно, че в България нещата ще се подобрят и ще продължат да се подобряват и ще има развитие. Мисля, че българските учени са много талантливи и има невероятно хубаво образование в България, така че има всички предпоставки България да има една прекрасна научна база и научно развитие. 

Съпругата Ви е българка – в САЩ ли се намерихте?
Не. С жена ми се познаваме от България. Ние сме от една и съща гимназия. Тя е една година по-голяма от мен, така че в гимназията не се познавахме. Тя е от Испанската гимназия, аз съм завършил Френската гимназия. Навремето те бяха в една сграда, сега вече са в различни сгради. Бях войник 2 години и когато излязох от казармата и започнах в университета, се свързах отново със съученички от моята гимназия и моята жена беше състудентка заедно с тях и така се запознахме. Тя дойде малко след мен в Америка. Не искаше първоначално да живее тук. Тя имаше чудесна кариера в България, много хубав живот и дойде единствено, за да ме последва, което беше невероятен жест. Трябва да кажа, че животът в чужбина като емигрант е много труден, особено първите години. Това, че имах партньор до себе си, човек, който да ми помага и да ми дава кураж и да ми дава съвет през цялото време, невероятно много е повлияло на моята кариера и на моето щастие и в личния и в професионалния живот.

Казвате, че животът е такъв, какъвто е и човек не бива да съжалява за взетите решения. Бихте ли се върнали в България? 
Трудно ще ми бъде в момента, защото моят живот вече от 25-26 години е тук в Щатите. Имам 3 деца, които вече са на 18, 20 и 22 години и те са родени в Америка и животът им със сигурност ще протече тук. Въпреки че те всяка година идват в България всяко лято. Много обичат България, говорят чудесно български език, имат много хубаво отношение към България. За тях България е една прекрасна държава, където идват и прекарват време на морето, по планините с баби и дядовци, с братовчеди. Така че за тях България е чудесно място, където винаги с радост ходят. Дали ще се върна там не знам. Както казах, моят професионален живот вече е много установен тук. Може би, но ще бъде много трудно решение. Ще трябва да започвам живота си наново, защото от много дълго време вече не съм в България, така че ще бъде сложно. Но с огромно удоволствие и жена ми, и децата, и аз идваме всеки път в България и прекарваме чудесно. Имаме много приятели там, роднини естествено. Така че за нас България винаги е една голяма силна връзка, с която няма никога да скъсаме. 

Липсва ли Ви България?
Липсва ми, разбира се! Особено първите години беше много трудно. Липсват ми някои храни, въпреки че сега вече е по-лесно, но примерно боза, кисело мляко и сирене, такива неща ми липсваха, особено в началото. Липсват ми приятелите, разбира се, семейството – майка ми е там, брат ми още живее в България. Eстествено, че ми липсват и на мен, и на жена ми, но животът никога не е перфектен, така че винаги трябва да намерим компромис. Също когато човек е емигрант, той трябва да гледа напред и носталгията е хубаво чувство, но също може да бъде и много тежко чувство и ако човек ѝ се отдаде много, ще бъде много трудно да се установи там, където живее в момента. Така че сме направили всичко възможно да се установим тук и животът ни да протече тук, но въпреки това България винаги ни е липсвала и както казах, винаги имаме много топли чувства и много силна връзка с България и с нашите приятели и роднини в България.

Какъв съвет бихте дали на младите българи, които тепърва ще учат и ще се развиват професионално?
Съветът ми ще бъде да работят здраво, да не се предават, винаги да търсят нови възможности, да се срещат с хора, да нямат комплекс за малоценност. Това е нещо, което ми отне години, докато успях да преодолея, когато дойдох тук в Щатите. Първите години, когато бях студент, имах състуденти от едни от най-елитните университети в Америка, от „Харвард“, от MIT и винаги се притеснявах дали съм достатъчно умен, дали знам достатъчно, дали мога да постигна толкова, колкото и те и ми отне може би 2-3 години, докато си дадох сметка, че с нищо не отстъпвам нито по образование, нито по възможности на тези студенти. Това е може би една българска черта – хората в България или поне хората от моето поколение имат такъв комплекс за малоценност и си мислят, че чужденците и хората от Западна Европа и от Америка са може би по-добре образовани или по-умни. Това не е така и съветът ми към българските студенти и хората, които искат да се занимават с наука би бил да не се притесняват, да работят, да учат и да търсят възможности – да пътуват по света, да се запознават с колеги и да търсят възможности. Късметът е също голям фактор в успешната кариера. Аз съм имал винаги... невинаги, но много често съм имал невероятен късмет с моите научни ръководители, с моите студенти и моите сътрудници в Щатите, така че понякога човек да има късмет също помага.

Някой беше казал, че късметът спохожда само трудолюбивите...
Така е, да! Късметът помага, но трябва да можеш да си дадеш сметка кога късметът ти се удава и да можеш да се възползваш от ситуация, в която попадаш, с късмет и да можеш максимално да използваш условията, при които си попаднал.

Науката ли ще спаси света?
Ами науката или ще го спаси, или ще го затрие, не е ясно кое от двете ще стане. Но в областта, в която работя, определено работи по спасяването на света. Аз съм се отдал на биологичните науки, на биомедицинските науки и прогресът, който в последните десетилетия се получи в тази област, е просто невероятен. Ние можем да лекуваме болести, които доскоро изобщо не сме разбирали. Дължината на живота на човек непрекъснато става все по-голяма и по-голяма. Това до голяма степен се дължи на биомедицинските науки и на усилията на хиляди и десетки хиляди колеги като мен, които се опитват от всяка област да допринесат с нещо за подобряване на човешкия живот. Така че науката до голяма степен променя нашия живот, естествено технологиите, с които в момента сме обградени – телефони, комуникации – всичко това се дължи на науката и по невероятен начин подобрява живота ни в сравнение с това, което би бил или е бил преди 50-100-200 години.