Какви права и задължения има работодателят за тестване на служители за Covid-19?

Доц. д-р Андрей Александров, ръководител на практиката Трудово право и миграционни въпроси в „Камбуров и съдружници“. Андрей има значителен опит в областта на социалното осигуряване, структуриране на трудови договори в контекста на големи международни групи, мониторинг на спазването на трудовите права, защита от дискриминация и др.

Какви права и задължения има работодателят за тестване на служители за Covid-19? Може ли работодател да изисква от служител, за който има съмнения, че е заразен, да се тества? И каква информация може да споделя работодателят за позитивен служител с останалите хора в компанията?

С тези въпроси се обърнахме към доц. д-р Андрей Александров, ръководител на практиката Трудово право и миграционни въпроси в „Камбуров и съдружници“. 

За съжаление, въпреки многобройните промени в социалното законодателство през последните месеци, законът все така „премълчава“ темата какви са конкретните права и задължения на работодателя във връзка с пандемията от коронавирус. С редица заповеди на министъра на здравеопазването бяха направени опити за конкретизиране на задълженията на работодателя във връзка с превенцията на коронавирус, но никъде не е въведено изрично задължение за работодателите да тестват своите работници и служители напр. чрез PCR тест. Няма и уредено право или задължение на работодателя да насочва работниците и служителите си да се тестват сами.

Един от големите практически проблеми в тази материя е съотношението между задълженията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и задълженията на работодателя в качеството му на администратор на лични данни. Без съмнение информацията за здравния статус на лицата попада в категорията „чувствителна“ информация по смисъла на Общия регламент за защита на данните (ОРЗД или GDPR) и Закона за защита на личните данни.  Обработването на чувствителни лични данни в контекста на изпълнението на правата и задълженията на работодателя – администратор на данните по принцип е допустимо, но трябва да се прави със съзнанието за вредите, които могат да претърпят субектите на данните от нерегламентираното им разкриване, съответно да се вземат адекватни технически и организационни мерки за обезпечаване на тяхната сигурност.

Общият регламент за защита на данните започна да се прилага на 25 май 2018 г. и въведе безпрецедентни по размерите си санкции при установени нарушения на правилата на обработване на лични данни. Затова и напълно логично много работодатели отправиха запитвания за различни аспекти от обработването на информация за здравния статус на служителите си до Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).

КЗЛД се произнесе със свои становища по въпросите за груповото тестване на служителите за COVID-19 (становище рег. № НПМД-17-151/2020 г.), както и за обработването на лични данни относно здравето и степен на информиране на служителите в случай на наличие на инфектиран с COVID-19 служител (становище рег. № НПМД-17-114/2020 г.). Становищата могат да бъдат прочетени на интернет страницата на Комисията.

Комисията най-общо достига до извода, че българското законодателство не задължава работодателите да тестват персонала за коронавирус. Работодателите имат само правната възможност да организират изследвания, но не и да ги извършват сами. Преди да пристъпят към такива действия обаче, те следва да извършат предварителен анализ (т.нар. тест за балансиране), в резултат на който да се установи, че легитимните интереси на работодателя (опазване на здравето и работоспособността на целия персонал и продължаване на функционирането на дейността) имат преимущество пред правата и свободите на субектите на данните (идеята за ограничаване на намесата в личното пространство на работника или служителя). В такъв случай работодателят може да издаде заповед за задължително групово тестване за установяване на заразени или приносители на COVID-19 сред своите служители. Обработването на данни за здравето и данни от пробите, съдържащи генетичен материал на изследваните лица за COVID-19 чрез групови PCR тестове, може да се извърши само от компетентните здравни власти, които са обвързани със задължението за професионална тайна и съобразно приложимото законодателство.

Комисията не се е произнасяла по въпроса за чия сметка следва да са тестовете. Личното ми становище е, че ако работодателят ги изисква и организира провеждането им, той следва и да ги заплати.

В становище на КЗЛД рег. № НПМД-17-114/2020 г.  е даден изричен отговор на втория въпрос (относно информираността на останалите служители при установен случай на заразен): „Работодателят може да предостави информация на колектива за наличието на заразен служител, без да предоставя данни за неговото идентифициране, и когато такъв е установен по безспорен начин на основание чл. 4, ал. 1 от ЗЗБУТ. Здравните власти следва да извършат действията по откриването на контактните лица и съответното им изследване.“ Очевидно целта е да се даде възможност на останалите работници и служители, ако преценят, сами да предприемат действия за подлагането си на тестове, когато научат, че в предприятието има установен случай на COVID-19.