Може ли служител/работник да се самокарантинира?

Доц. д-р Андрей Александров е ръководител на практиката Трудово право и миграционни въпроси в „Камбуров и съдружници“. Андрей има значителен опит в областта на социалното осигуряване, структуриране на трудови договори в контекста на големи международни групи, мониторинг на спазването на трудовите права, защита от дискриминация и др.

Напоследък в публичното пространство зачестиха примерите на доброволна самоизолация на контактували със заразени с Covid-19 лица. Има ли законов регламент за доброволната изолация и може ли да замени задължителната карантина? Може ли служител/работник да се самокарантинира? С тези въпроси се обърнахме към доц. д-р Андрей Александров, ръководител на практиката Трудово право и миграционни въпроси в „Камбуров и съдружници“. 

В българското законодателство понятията „карантина“ и „поставяне под карантина“ (или карантиниране) имат установено правно значение и последици на плоскостта на трудовото и на осигурителното право. 

Работникът или служителят има право на отпуск и в различни хипотези, когато самият той не е неработоспособен, но по причини от здравно естество не може да полага труд. Тези случаи се наричат „приравнени на общо заболяване“, защото пораждат сходни правни последици. Такава е например ситуацията на поставяне под карантина или отстраняване от работа по предписание на здравните органи, както и случаите на гледане на болен или на карантиниран член от семейството, гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето и др. 

Карантината е мярка за предотвратяване на разпространението на заразни болести и се изразява в ограничаване на възможността за движение на лицето за времето, през което е под карантина, откъдето произтича и невъзможността му да полага труд. (Отстраняването от работа по предписание на здравните органи е сходна по характера си мярка, с която на лицето се налага забрана да осъществява трудовата си дейност, защото е преболедувало от заразна болест, установено е, че е вирусоносител или е било в контакт със заразно болен. Тя се налага, ако осигуреният не може да бъде трудоустроен на друга подходяща работа през това време.)

Всички тези отпуски се разрешават от здравните органи. Съгласно чл. 6, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) отпускът поради временна неработоспособност (включително в приравнените случаи) се оформя с болничен лист. Осигуреният е длъжен да представи болничния лист или да уведоми работодателя/осигурителя до два работни дни от издаването му. 

Съгласно чл. 43 и чл. 45 КСО парично обезщетение за временна неработоспособност поради карантина или отстраняване от работа по предписание на здравните органи се изплаща съответно за времето, за което осигуреният е под карантина или за времето на отстраняване от работа, ако осигуреният не може да бъде трудоустроен на друга подходяща работа през това време, но за не повече от 90 календарни дни през една календарна година. Парично обезщетение при условията и в размера на паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изплаща и в другите „приравнени случаи“, напр. за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина – докато трае карантината.

Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване и приравнените му случаи се изчислява в размер 80 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение, върху което са внесени или дължими осигурителни вноски. Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението.

От всичко казано може да се направи заключението, че „доброволната“ карантина или самокарантинирането нямат правното значение на поставянето под карантина от медицинските органи. При липса на медицински документ, удостоверяващ обективната необходимост от отсъствие от работа, работникът или служителят може на общо основание да понесе дори дисциплинарно наказание.

Разбира се, няма пречка и е препоръчително работодателят да потърси безконфликтно решение на подобни ситуации, като предложи на служителя да ползва например платен или неплатен отпуск. Впрочем подобни съвети се дават и от експертите на МТСП на интернет страницата на министерството. В скорошна разяснителна кампания по темата „Ако сте родител на дете под карантина“ работниците и служителите бяха посъветвани да ползват платен или неплатен отпуск, указан им беше редът за отпускане на целеви помощи от АСП, ако се ползва неплатен отпуск и лицата са лишени от доходи, и едва накрая се споменава редът за издаване на болничен лист и получаване на обезщетение от ДОО. Вероятно причината е, че се наложи практиката посещенията на децата в детските градини и детските ясли да се преустановяват със заповед на министъра на здравеопазването, без самите детски заведения да се поставят под „карантина“ по смисъла на закона.