Всяко дете има различен и специфичен талант

Снимка: Economy.bg

По професия Костадин Недев е военен летец-пилот. Завършил е ППМГ „Васил Левски“ в град Смолян, както и Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ в град Долна Митрополия. Следват обучения в Полската военновъздушна академия в град Деблин и курс по лидерство в авиацията във ВВС на САЩ. В момента работи в авиобаза „Граф Игнатиево“ като пилот на изтребител, а образованието си продължава като студент в магистърската програма „Хардуерни и софтуерни системи“ на Физико-технологичния факултет към ПУ „Паисий Хилендарски“.
„В годините си като курсант карах кола без много екстри и първият проект, който създадох, беше интериорно лед осветление, което управлявах с дистанционно. Работи и до днес“, споделя Костадин. След това заедно с малък екип създават симулатор на един от пултовете на самолета, на който лети в университета. Разработката служи за обучение на млади пилоти, тъй като тогава университетът не разполагал със симулатор.
Натрупаният личен опит поражда идеята за проекта „Млад изобретател“. „Това е една социално отговорна мисия, насочена не толкова към технологиите, колкото към младите хора“, убеден е Костадин. За първи път представя платформата през 2019 на VIII Национална студентска научна конференция по физика и инженерни технологии с международно участие, организирана от Физико-технологичния факултет и Студентския съвет към Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ съвместно с Фондация „Еврика“. През 2020 Костадин Недев е един от двамата българи, отличени с престижната награда за лидерство на фондация „Стробъл“.
През 2022 г. пък получава наградата „Джон Атанасов“ за проект с висок обществен принос и бива номиниран в класацията на Forbes 30 под 30 за млади предприемачи и лидери. През 2023 г. е обявен за един от „Архитектите на бъдещето“. Наградата се връчва от Emerging Europe на представители на развиваща се Европа и Централна Азия.
„Млад изобретател“ e платформа за обучение на деца между 9 и 16 г., която цели да представи инженерните науки по достъпен и интересен начин. През 2023 г. софтуерната компания Amdaris става генерален технологичен партньор на „Млад изобретател“, като създава обучителната им платформа – своеобразна виртуална лаборатория, в която децата затвърждават знанията, придобити в час, работят и експериментират свободно над проектите си, а учителите и родителите проследяват прогреса им.
„Ние искаме да стимулираме младите да бъдат не само консуматори на новите технологии, а генератори на нови идеи и разработки, да се превърнат в едни истински млади изобретатели на бъдещето. В „Млад изобретател“ учим инженерни технологии под формата на реални, физически проекти. В процеса на обучение създаваме най-различни изобретения: от коледни светлини и светещи дрехи до напълно функционални роботи. Проекти, които могат да занесат у дома и да използват дълго време след това. Така стимулираме тяхното творчество, изобретателност и лидерски умения“, добавя Костадин. При създаването на изобретенията се използват стари електронни компоненти и вече използвани пластмасови или метални кутии. Така младите изобретатели за първи път се сблъскват с основните принципи за устойчиво развитие и кръговата икономика.
Economy.bg се срещна с кап. Костадин Недев, за да разкаже малко повече за себе си, защо е избрал професията на военен пилот, откъде идва интересът му към технологиите, каква е мотивацията зад „Млад изобретател“, коя е „златната възраст“ да запалим децата по технологиите, какво мисли за продължителното учене и мултидисцплинарността и т.н.

Защо и как станахте военен пилот?
Когато бях в гимназията, аз учих в Математическата гимназия в Смолян, доста задълбочено се занимавах с технологии и иновации. И в един момент реших да направя този завой да започна подготовката си и да кандидатствам за военен пилот, което беше доста изненадващо за всички хора покрай мен, особено за родителите и за учителите ми. Но това, което тогава намерих изключително привлекателно за професията на летец-пилота, беше комбинацията от умения, тъй като не е достатъчно само да си добре технологично подготвен, но също така се изисква голяма езикова и физическа подготовка. Така че в 11. клас съвсем спонтанно, не ми е било детската мечта, както много хора си мислят, започнах да се готвя за кандидатстване във Военновъздушното училище в Долна Митрополия. Така след една година ме приеха. Имайте предвид, че влизането в Долна Митрополия далеч не е лесна задача. Всяка година се приемат между 5 и 10 летци, което за едно момче от Смолян беше доста сложна задача. Но аз мисля, че всеки с добра подготовка и силна мотивация може да осъществи тази мечта. И до ден днешен продължавам да съм действащ пилот.

Какво Ви дава тази професия?
Летенето за мен е страст. Разбира се, освен удоволствието и страстта пилотирането на изтребител е една изключително голяма отговорност. Изисква се изключително добра наземна подготовка. Ние прекарваме часове, в някои случаи седмици, само и само да сме един час във въздуха, тъй като спецификата на професията е изключително сложна. Може да си представите да си във въздуха, претоварване 5 – 9 G, обърнат с главата надолу и в същото това време имаш изключително голям обем от информация, която постъпва всяка милисекунда и трябва да умееш, освен да поддържаш организма си жив и в съзнание, но и да вземаш важни и бързи решения, нещо, което е комбинация от много предварителна подготовка и разбира се, опита във въздуха.

Откога имате интерес към технологиите?
Интересът ми към технологиите е от доста ранна детска възраст. Имах късмета да израсна в технологично семейство с двама родители инженери, технологиите и иновациите живеят с мен и покрай мен наистина от изключително ранна детска възраст. Аз разбирам от първо лице единствено число колко е важна технологичната среда, особено за децата. Така че това е една от целите на „Млад изобретател“, за да може да предоставим тази технологична среда, която аз имах, на всяко едно дете. Талантът, без значение дали е технологичен, или личностен талант, който се заражда в тази възраст, най-добрата възраст, когато се проявяват е между 3. и 6. клас, наистина всяко едно дете да може на първо място да намери своя технологичен талант и след това, разбира се, с наша помощ да го доразвие. Тъй като ние в „Млад изобретател“ вярваме, че всяко едно дете има различен и специфичен талант и е много важно както за децата, така и за нас, на първо място да открият този специфичен талант. Кое е наистина нещото, което най-много им харесва, най-много им се отдава също така. Така че наистина след това ние да можем да ги развиваме.

След докторантската програма накъде?
В момента съм докторант в Института по роботика към БАН, но може би без значение дали ще уча някъде другаде магистратура, докторантура, общо взето, спазвам правилото, че, за да се развива човек, трябва да учи до края на живота си, особено в динамичния свят, в който ние живеем. Може би, ако за нашите баби и родители е било по-възможно да вземат някакво образование и след това дълги години да работят, да кажем, даден занаят, то наскоро излезе едно много известно изследване на Макензи, което показва, че децата от поколението Z средно ще променят професията, и то сферата, в която работят, минимум 3 пъти. Това, което и ние се опитваме да правим в „Млад изобретател“, е наистина да подготвяме децата не за конкретни професии, тъй като очевидно те ще сменят няколко най-различни. Аз съм може би един типичен пример – започнах още докато учех като ски инструктор, след това преминах през професията на летец-пилот и в момента съм предприемач, а съм на 30 години. Може да си представите през колко най-вероятно други различни професии ще мина до заветното пенсиониране. Та това е една от целите на „Млад изобретател“ – да подготвяме децата за професиите на бъдещето, да развиваме умения и компетенции, които са общовалидни за повечето професии, а не просто едни знания, които са строго специфични, от които, да кажем, след 10 години няма да има нужда на пазара на труда. Така че аз вярвам, че образованието е процес, който никога може би няма да свърши.

Каква е темата на докторантурата Ви?
Това, което започнахме с малък екип, е да създаваме безпилотен летателен апарат за наблюдение за правителствени цели, за МВР, за пожарната, за Гражданска защита. Нещо, което в момента нямаме. Нещо средно между малките дронове, които познаваме всички – любителските и вече големите, които са за военни цели, които виждаме във военните конфликти.

Носител сте на наградата „Джон Атанасов“ 2022 и в същата година сте номиниран в класацията на Forbes 30 под 30. Какво Ви донесоха тези признания?
И двете награди са свързани с дейността ми на „Млад изобретател“. Ние стартирахме „Млад изобретател“, може да се каже по ковид време и 2022-ра беше годината, когато за първи път показахме идеята и концепциите пред широката аудитория и нямахме абсолютно никаква идея как ще се възприема особено когато показваш нещо изключително, различно, изключително иновационно. Но за наша голяма радост и малка изненада, разбира се, много хора приеха каузата и мисията на „Млад изобретател“. Така че наградите, които успяхме да спечелим като „Най-добър образователен стартъп на България“ за 2022 г., наградата „Джон Атанасов“ за проект с висок обществен принос, разбира се, и класацията на „Форбс“ „30 под 30“, ни дават една добра валидация, че това, което правим, наистина има голям потенциал. Също така е голяма отговорност за нас, тъй като ние спечелихме всички тези награди на изключително ранен етап на компанията, доста изненадващ за повечето специалисти експерти, което още повече ни мотивира, виждайки и подкрепа и смисъл в това, което правим. Това беше и времето, когато наистина успяхме да привлечем много добри приятели и партньори към каузата „Млад изобретател“.

Вие сте пилот, изобретател, предприемач. Какво мислите за мултидисциплинарността в професионален план?
Мисля, че тя е неизменна част от нашия живот и все повече и повече ще бъде. Ако вземем дори например проекта „Млад изобретател“, той е един добър пример за STEM проект, като започнем от IT частта, където разработваме хардуер и софтуер, преминем през психологията, изследваме по наистина дълбоко научен начин поведението на децата и прогреса им по време на обучението. Разбира се, педагогиката, като говорим за деца, е неизменна част, така че вие може да видите в един проект като „Млад изобретател“ като добавим финанси, маркетинг, организационна структура и така всичките други неща, как един проект може да комбинира и комбинира всички тези много различни дисциплини. И аз мисля, че това е изключително важно на първо място да се преподава при децата, тъй като, за съжаление, темата за STEM образованието в България, въпреки че се говори все повече и повече, все още смятам, че от широката общественост не се разбира и общо взето, се свежда само до оборудване на едни кабинети с нова технология. Но за да има наистина мултидисциплинарно образование, аз смятам и вярвам, че са необходими три основни фактора: от една страна, различни системи, инструменти, такива, каквито, да кажем, ние създаваме с екипа на „Млад изобретател“, но са нужни още други две важни неща, без които наистина не може системата. На първо място това е обучението на инструктори, на преподаватели, нещо, което е изключително важно, и на второ място е да има пълна програма как да се използват тези STEM, да ги наречем инструменти, така че те наистина да имат ефект.

Как се роди проектът „Млад изобретател“?
Дълги години заедно с родителите ми коментирахме темата за образованието в България, тъй като те идват от технологичния и образователния свят и общо взето, виждахме как съвременните технологии все повече се отдалечават от българското образование. Дори резултатите от PISA за тази година го потвърждават. За съжаление, България е на последно място по технологии и математика сред подрастващите в ЕС и на предпоследно по четене. Децата трупат изключително голям обем от знания, но нямат абсолютно никаква представа как да ги използват в реалния живот. Това се опитваме да променим с „Млад изобретател“, да дадем умения на децата, а не просто знания. Знаете, че ако преди 100 години знанието е било нещо изключително ценно и преподавателят е бил единственият източник на мъдрост и знания, днес информацията не струва почти нищо. Имаме Google, имаме ChatGPT. Но уменията, креативността и умението да използваш тези знания са нещо изключително ценно, нещо, което ще се търси.
По ирония на съдбата баща ми, идвайки от хардуерния свят, беше поканен за преподавател по заместване в един от технологичните университети в България и така много бързо се сблъска с образователната действителност. Завари студенти в трети, четвърти курс, от една страна, абсолютно демотивирани, от друга страна, със сериозни практически пропуски. Това, което направихме, аз по онова време бях все още курсант в Долна Митрополия, създавахме различни хоби проекти с баща ми, различни електронни устройства, които взехме буквално някои от вкъщи изтръгнахме, други от колата ми, така че да ги покажем на студентите – да видят смисъла зад това, което учат.

И така „Млад изобретател“ стартира като университетски практически курс със собствено финансиране. Но не след дълго осъзнахме, че да запалиш студентите в трети, четвърти курс дълготрайно по технологии е доста късен етап. Затова и се насочихме в обучението на деца основно между 3. и 6. клас, като възрастта не е избрана случайно. Направихме доста задълбочени проучвания с нашия психологически екип и много други, които са правени по света в тази насока. Това е възрастта, в която за първи път децата проявяват личностни интереси. Да кажем, ако през първите две години в училището и в детската градина, ако вземем дори и този период, родителят е бил по-доминиращият фактор дали детето ще се занимава със спорт, с изкуства, с технологии. В един момент ние забелязваме точно между трети и четвърти клас как се зараждат различни интереси у децата. И това е златното време да запалиш едно дете по технологии, което, за съжаление, в днешно време далеч не е лесна задача. Още по-трудно е да се задържи вниманието на децата, особено като си говорим за дълъг период от време, да кажем, какъвто е обучителният цикъл в „Млад изобретател“ от три години.

Каква е мотивацията Ви за него?
Това, което ме мотивира, е особено сега, виждайки колко много други хора са готови да жертват от времето си и от ресурсите си да ни помагат. Изключително горди сме в „Млад изобретател“, е, че успяхме да създадем страхотен екип от топ професионалисти. В това число успяхме да привлечем и доста добри партньори в лицето на Amdaris, които са главен технологичен партньор на „Млад изобретател“ и разработват нашата уеб платформа, като най-голямата фабрика в Смолянска област Арексим. Наистина най-добрият момент е, когато видиш за първи път децата как реагират на продукт и технология, която ти просто си предполагал, че може да им харесва преди няколко години, но абсолютно си нямал никаква идея те как ще реагират.
И в един момент виждаш как стотици деца поемат по технологичния път заради технологията, която ние сме създали. Може би това е най-голямата мотивация. Все по-често и по-често се случва, идват майки, казват: „Детето ми досега не е проявило никакви наклонности по математика и технологии. В един момент аз вече не мога да го откъсна от технологиите. Дали не е добър момент да се пренасочи към Математическа гимназия по-нататък?“. И така мога да кажа, че наистина най-големият мотиватор за нас е това, че можем да променяме и променяме, вече доста добри примери имаме, детски съдби, като изкарваме талант, който, ако не е поставен в правилната технологична среда, може би ще остане неразкрит.

Лесно ли намирате преподаватели?
Това е може би най-трудната част в момента за „Млад изобретател“. Човешкият потенциал, първо, ни е най-скъп, второ, най-трудно го намираме и успяваме да го задържим. Но аз вярвам, че в България има изключително много млади, мотивирани хора, които са готови. Това, което ние с „Млад изобретател“ направихме за няколко психологически изследвания и успяхме да открием кои са трите най-добри профила, които отговарят за преподавател по иновации и технологии в „Млад изобретател“. На първо място, разбира се, това са преподаватели от училищата, които се занимават с информатика и информационни технологии, но им липсва тази иновативност, която ние може да им предложим. Те са изключително подходящ профил за преподавателя в „Млад изобретател“.

На второ място, изключително добре също се адаптират IT специалисти, които, както всички знаем, не се славят с много добри комуникативни умения и умения за преподаване, но за тях пък е много полезно това в сферата им, тъй като преподаването развива изключително много както меките умения на децата, така и техните собствени. Така че ние успяхме да адаптираме с някои от нашите фирми партньори, където реално служители на големи фабрики и ИТ компании преподават в „Млад изобретател“. И разбира се, третият профил, който така добре се вписва – това са ученици в горен курс – 11., 12. клас и студенти, за които почасовата работа е изключително приятна и удобна.

Къде имате школи?
В момента „Млад изобретател“ има 6 локации в България. Стартирахме в София, Пловдив, Стара Загора, Смолян, Самоков и Костенец. От началото на тази година стартираме в Панагюрище, като очакваме до средата на годината да имаме школи в Сливен, Хасково, Бургас и във Варна.

Какъв съвет бихте дали на младите, които сега избират какво да учат и с какво да се занимават?
Това, което аз мога да им кажа, е част от моя житейски опит – да пробват различни неща, докато наистина открият нещото, което е тяхното, което не просто харесват, а наистина обичат да правят. Може би това е най-трудното – човек да намери това, което обича да прави, и то особено в такава ранна детска възраст. Разбира се, на второ място, да не се притесняват да сменят професии, да пробват различни неща.

За съжаление, в България гледаме доста негативно на провалите и на промяната от една професия на друга, но това за мен е изключително градивно и смятам, че ще е изключително полезно всеки младеж да пробва различни сфери, различни дейности, докато открие нещата, които най-много му харесват. Аз съм късметлия, че успях доста млад да открия много неща, които харесвам и намирам смисъл да правя. Тъй че това е моят съвет. Намерете нещото, което ви кара сутрин да станете рано, без да има нужда някой да ви събужда.