За напредъка на генните терапии срещу стареене, вижте какво сподели първата жена в света, подложила се на генна терапия за подмладяване
„Генната терапия може да се превърне в стандартна превантивна процедура, нещо, което всеки да прилага около 30-годишната си възраст“, прогнозира Елизабет Париш, пред екипа на Economy.bg. Тя е основател на BioViva и първият човек в света, който публично оповести, че се е подложил на генна терапия за подмладяване - експериментален метод на лечение, включващ вкарването на нов генетичен материал в клетките на човек. Новата генетична информация се доставя до клетката чрез носител, наричан „вектор“. Най-често за вектори се използват вируси. През 2020 Елизабет Париш се подлага на още две терапии, свързани с обновяване на митохондриите и набавяне на протеина „Клото“. Свързахме се с нея, за да ни разкаже повече за тези генни терапии, как се е повлияла от тях и какви са последните тенденциите в това направление. Ето какво сподели тя пред екипа на Economy.bg:
Как се чувствате? През 2015г. се подложихте на генна терапия за подмладяване. Какъв е ефектът от тази терапия 9 години по-късно?
Добре съм, благодаря. Продължавам да бъда здрава и силна. Въпреки натоварения график, множеството пътувания и купищата задачи, умът и тялото ми са в кондиция. Кръвните ми показатели са отлични, степента на възпаление е ниска, а възстановяването ми след тренировка – бързо. Мисълта, че съм част от бъдещето на медицината приповдига духа ми. Ефектът от терапията все още се усеща при мен. Теломерите на белите ми кръвни клетки преди лечението бяха като на 60-годишна. Сега са като на 25-годишна. Годишно смъкват от възрастта си около 5.3 години. Резултатите са публикувани и в научен журнал. Теломерите не са единственият показател на стареенето, но са изключително важни.
Бихте ли обяснили накратко за нашите читатели разликата между хронологичната и билогичната възраст на човек?
Хронологичната възраст е лесна: поглеждате броя на свещичките на последната торта. Биологичната възраст не е така праволинейна. Можем приблизително да я изчислим с помощта на някои показатели като дължината на теломерите или епигенетичните часовници. Очевидно всички не остаряваме по един и същ начин или с една и съща скорост. И все пак стареенето има някои измерими причини. Колкото по-добре ги разберем, толкова по-добре можем да ги управляваме. А това да ги управляваме се превръща в инженерен проблем, макар и доста сложен. Можем да „разбием кода” , стига да научим повече за процеса на стареене и да развием терапии, които да адресират причините. Засега имаме напредък.
Подлагали ли сте се на други генни терапии освен за удължаване на теломерите?
От 2015г., когато станах първият човек, подложил се на генна терапия за подмладяване, съм преминала през общо 4 генни терапии. Втората генна терапия „фолистатин“ има за цел да се бори със загубата на мускулна маса, свързана с напредването на възрастта. Това става чрез потискане отделянето на миостатин. Миостатинът е протеин, ограничаващ растежа и развитието на мускула. Ядрено-магнитните резонанси, на които се подлагам, показват увеличаване на мускулната маса и намаляване на вътрешномускулните мазнини.
Какви са ползите от тази терапия?
Трудно е да се надцени значимостта на поддържането на здравословно телосложение. Нашите мускули са от огромно значение за поддържането на метаболизма ни. Когато мускулният тонус спадне, наднорменото тегло, високото кръвно налягане, високият холестерол и инсулиновата резистентност, започват да чукат на вратата.
А какви са другите две генни терапии, на които сте се подложили?
През 2020г. се подложих на още две терапии: Klotho и PGC-1a. Клото е предмет на интерес за изследователите вече 25 години. Свързва се с дълголетие, интелект, бъбречна функция и минерална хомеостаза. Подобряване на експресията на Клото при животни подобрява когнитивните функции и удължава здравословния живот. Възможно е да има и защитен ефект върху сърдечносъдовата система. Втората терапия е PGC-1α, която помага на клетките да изградят нови митохондрии. Тъй като митохондриите са това, което ни движи - „батериите” на нашите клетки, тяхното увреждане е свързано пряко или индиректно с почти всички заболявания, характерни за напредването на възрастта. Подобряването на PGC-1a може да има многообразни ползи, включително намален риск от болести като Паркинсон и Алцхаймер.
Изпитвали ли сте някакви странични ефекти?
Не съм изпитвала нежелани странични ефекти. Хората са свикнали с начина, по който работят лекарствата на пазара в наши дни. Те очакват всякакви странични ефекти. При генната терапия ние променяме нивото на даден протеин нагоре или надолу, регулирайки неговото производство в тялото. Единственият страничен ефект от това при правилна цел са по-здрави клетки и тяло. Страничен ефект може да бъде здрава мускулатура, подобрен контрол върху глюкозата или защита срещу сърдечносъдови инциденти.
Според Вас има ли етап в живота на човек, в който намесата за забавяне на стареенето би била най-ефективна?
Зависи как мерим резултата. Диетата и упражненията са превъзходен избор, когато сте на 25, но стават неефективни с напредването на възрастта, защото стареенето бавно, но сигурно намалява резултата, който ни носят. Има някои лекарства с малък размер на молекулите, които са обещаващи, но за някои хора може да донесат повече вреда, отколкото полза. Генната терапия може да се превърне в стандартна превантивна процедур, нещо, което всеки да прилага около 30-годишната си възраст. Предотвратяването на болестите ще има голяма ползва за обществото. Саркопения е свързаната с възрастта загуба на мускулна маса, която в крайна сметка води до увеличен риск от падания и наранявания, но започва през 30-те години на човек. Представете си, ако бяхме проактивни спрямо проблемите, които в крайна сметка ще разрушат начина ни на живот! Генната терапия може и най-вероятно ще добави качествени години към нашия живот.
Може ли някой да бъде твърде стар, за да приложи генна терапия?
Данни от изследвания при животни и хора показват, че генната терапия може да направи чудеса за възрастните, включително за тези, които се считат в много напреднала възраст. Но са необходими още изследвания, за да разберем ползите и ограниченията при тази възрастова група. Превенцията е за предпочитане, разбира се, но целта е да се помогне на всички - млади и стари. С времето ще развием по-тясно специализирани подходи за по-сложните случаи.
Кои съществуващи или разработвани към момента лечения на клетъчното стареене намирате за най-обещаващи?
Генната терапия постоянно си поставя нови цели. Трудно може да се открие по-обоснована стратегия за удължаване на човешкия живот от нашата. Показателите на стареенето ни дават карта на всички известни причини (все повече и повече такива се откриват). Те са взаимосвързани и ние все още изследваме как си влияят една на друга. Така че сложността зад стареенето е респектираща, но надежда има. Скъсяването на теломерите, загубата на протеините „Клото”, митохондриалната дисфункция и загубата на мускулна маса са плодове по ниските клони на дървото, към които можем да се насочим. Поставяме си добре разбрани и носещи големи ползи цели. Все пак искаме да дадем и възможно най-голям резултат за парите, които подобни терапии струват.
Бихте ли ни разказали повече за CMV?
Генната терапия изисква нещо, което да я достави - вектор. CMV е нашата платформа за доставяне. Благодарение на размера си, тя може да прави неща, които други вектори не могат. Към момента CMV може да носи три пъти повече информация, отколкото AAV. С времето очакваме да може да носи 10 пъти повече генна информация. Това означава, че ще може да транспортира големи гени - или няколко наведнъж. Понеже обикновените заболявания, включително стареенето са сложни по своя характер, индустрията има нужда от по-голям вектор, за да осъществи потенциала си. CMV дава възможност за по-голям контрол върху времето на доставяне. Дава място и за система за индуциране на експресията и механизъм за деактивиране.
Промениха ли се нагласите в обществото по отношение на стареенето, откакто основахте компанията си BioViva?
Има голяма промяна. Нашият маркетингов директор наскоро отбеляза колко повече положителни отзиви получаваме в социалните медии. Хората вече не се съпротивляват сляпо на идеята за по-дълъг живот. Започват да я виждат като реална възможност и съвсем очаквано да я искат за себе си и за близките си. Започват да подлагат съвременната медицина, базирана на лекарства, под съмнение. Особено когато виждат, че близките им умират от болестите, които уж тези лекарства лекуват. И кой може да ги вини? Все още общността на привържениците на дългия живот е малка, но вече не е просто група от няколко съмишленици. Идеите на тази общност започват да се възприемат масово. Като цяло бих казала, че получаваме много повече подкрепа.
Как намирате баланса между нуждата от иновации и нуждата от множество тестове за безопасност и ефикасност?
Ако пред нас е човек без опции, който със сигурност ще умре без лечение, как е правилно да постъпим? Мисля, че преценката трябва да бъде на пациента. Хората говорят много за умиране с достойнство, но аз питам защо да не живеем с достойнство? Според мен участието в създаването на по-добра медицина за бъдещите поколения, от което и самият пациент може да се повлияе положително, е огромна възможност. Конкретно ние се фокусираме върху вече добре изтествани терапии, за да дадем максимален резултат при минимален риск. С предпазните мерки и прецизността не може да се правят компромиси, но също и със здравия разум и елементарното човешко достойнство. За мен въпросите, които стоят, са прости. Какво бихте искали за родителите си? Какво бихте искали за децата си?
Как очаквате да се развие законодателството около генната терапия?
Постигането на баланс в сферата на интелектуалната собственост е задължително. Иновациите имат нужда от стимули, но животоспасяващите лечения трябва да бъдат направени достъпни. И тъй като оперираме в глобална икономика, най-добре ще е, ако тези въпроси бъдат регулирани на международно ниво. В бъдеще генните терапии ще бъдат силно индивидуализирани, регулаторната рамка ще трябва да бъде адекватна. Тя би могла да включва нови механизми за одобрение и проследяване, съобразени със спецификите на даден протокол за лечение.
Какви са Вашите планове за бъдещето? Върху какво ще се фокусирате през следващите 5 години?
Освен че ще разширим и усъвършенстваме нашата CMV платформа, главната ни цел е да проведем клинични тествания върху нашите терапии. Ще продължим да разширяваме разбирането си за причините за стареенето и как е най-добре да се намесим. BioViva ще продължи да изгражда партньорства с изследователски институции, фармацевтични компании и биотехнологични компании. Тези сътрудничества ще помогнат за ускоряване на изследователския процес, споделянето на знание и ресурси, за да се достигне до по-бързо откриване на нови лекове. Генната терапия е като новата “златна треска”, а нашият вектор е като лопата и сито - всички имат нужда от него. Надяваме се много генни терапии да се появят на пазара и буквално всички те ще имат нужда от CMV платформата на BioViva.
Има ли някакви потенциални иновации в сферата на генната терапия, които всъщност Ви плашат?
Ползите надделяват над рисковете. Но едно валидно за мен притеснение е неравенството сред хората. В BioViva работим за достъпност. Възможността всички хора да се ползват от гениите терапии е в основата на нашата мисия. Това е причината компанията да съществува, както и причината заедно с Бил Андрюс да основем Best Choice Medicine. Пациентите са от значение и всички сме пациенти. Ако не днес, то в утрешния ден. Способността да се грижим самостоятелно за себе си е също толкова ценна колкото свободата на словото, но за нея не говорим толкова много. За съжаление, много хора не осъзнават това, докато не се окажат хронично болни. Дори и да имаше начин да спрем прогреса, защо да го правим? Ако не действаме, знаем какво ще се случи. Същото, което се случва от сътворението на света - остаряване, болести, смърт. Над 40 млн. души ще умрат тази година от болести, свързани с напредването на възрастта. Разликата е, че световната икономика ще се свие значително; няма да има достатъчно здравни работници и болногледачи, за да се погрижат за тези хора. Ние нямаме друг избор, нито от икономическа, нито от морална и хуманитарна гледна точка, освен да действаме. Бездействието ще струва милиарди.