Трябва да мислим коя ще е първата професия

Мира Кръстева е предприемач с мисия – да подобрява живота на хората чрез знание. Като съосновател на „Предприемачи в клас“, Мира среща учениците в българските училища с предприемаческия дух. Като консултант по финансова грамотност, тя работи с родители и организации. Професионалният път на Мира е отражение на разнородните ѝ интереси – възпитаник на London School of Economics, съосновател на изследователски ориентираната организация Global Entrepreneurship Monitor Bulgaria, лектор и обучител по образователни теми.

Economy.bg се срещна с г-жа Кръстева по време на 9-ото издание на „Базар на професиите“, организиран от Българската мрежа на Глобалния договор на ООН. С нея разговаряхме за предприемачеството и личните финанси в училище, от какво има нужда българското образование и как децата по-лесно да се ориентират в света на професиите.

Има ли място предприемачеството в училище и къде е то?
Много място има предприемачеството в училище. „Предприемачи в клас“ си представяме, че това е мултидисциплинарна тема, която е добре да присъства в различни уроци, защото в основата на предприемачеството е решаване на проблеми – по физическо, FitBit-ите са биология и физическо, може да решава математически проблеми, всякакви проблеми, които присъстват в живота ни, може да намерят приложение като теми за обсъждане в училище. Може и да е в отделен предмет, в момента се случва така. Дали може да е по-забавно? Сигурно. Може да става по-интересно с визити от предприемачи, които да споделят как го правят, защо го правят. Това е една от причините да сме тук, на изложението „Базар на професиите – 2023“, за да говорим за професията „Предприемач“. Така че мисля, че има място в училище още от първи клас.

Защо е важно децата да се запознаят с този аспект на живота?
Предприемачеството може да присъства в живота на някого, ако той е предприемач, разбира се. Но също така може в семейството да имаш предприемач, може партньорът ти да е, може да работиш за предприемач, може да си институционален предприемач, да правиш нещо на своя глава, по своя инициатива в държавната администрация, в образователната сфера, в науката. Така че можеш да си предприемач навсякъде. Затова е важно в семейството да се говори, но тъй като децата прекарват много време в училище, наистина да се запознаят с тези аспекти, да разпознават кое е предприемчиво мислене.

От каква възраст е подходящо въвеждането?
В семейството може откакто проговори едно дете да се говори. В училище, разбира се, може от първи клас даже по закон е заложено в първи клас да се изучават тези предмети, но трябва да е по игрови начин, така че децата не да слушат за бизнес план и за пасив и актив. Имали сме събития за кошерите и за пчеличките – да разберат, че се продава мед, как се произвежда, че има етапи на производство, докато стигне до нашата маса, колко души работят за това да има мед. Така че във всяка възраст може. Няма ограничения, но наистина трябва да е силно адаптиран методът за по-малките, щото тяхното внимание е по-малко.

Да поговорим за личните финанси. Имат ли те място в училище?
Мисля, че финансовата култура на българите не е особено висока, но ако някой има желание, има как да я повиши. Това за мен е много централна тема допълнение на предприемачеството, защото чрез личните си финанси правим така, че да сме успешни. Може да сме на нископлатена работа, може да сме на високоплатена работа, може да сме бедни и с двете, може да сме богати и с двете работи. Можем да сменим една професия с друга. Как харчим, как приоритизираме, дали спестяваме. И една любима моя тема, която много обичам да игровизирам, е за сложната лихва. Защото като чуеш сложна лихва, на никого не му е интересно. Но когато бъде представена и в позитивния ѝ елемент, когато спестяваш, пък как работи за теб сложната лихва, тогава става много интересно. Как може с едни 100 лева на месец след 20 години да си с няколкостотин или няколко хиляди настрани, които работят за теб и сами носят доходност. Така че финансова култура според мен всеки трябва да има, както и медийна култура, така, както трябва да има здравна култура. Според мен финансовата грамотност е от задължителните неща, с които трябва да оборудваме децата на финала на училище.

Множество проучвания показват, че именно в образованието се корени проблемът с кадрите у нас. Според Вас кой е най-големият проблем, който трябва да бъде най-бързо решен?
В образователната система моето лично мнение е, че проблемът е със свободата, която се дава на учителите, и тя е законова рамка, наредби. Има много проактивни учители, които биха искали да имат по-голяма свобода и това би било чудесно за тях. Тези, които примерно не го разпознават още ще се научат и ще привлекат нови кадри. Много хора, с които съм говорила, които са влизали в системата, споделят, че има твърде много рестрикции. Лично аз имам опит като родител от Ирландия, от Великобритания, дори от Емирствата.

Децата ми са ходили на училище в тези системи и знам, че винаги, когато учителят е имал свобода да избере, имал е повече време да експериментира с един материал с друг, дори да не е в някакви предварително одобрени списъци, да използва приложения, да използва примерно Google Earth, по география или по някакви научни експерименти, става много по-интересно и за децата и тогава удовлетворението и за учителите е голямо. Така че за мен на първо място да се релаксира свръхпрескриптивността или тези учебни планове да дадат свобода на креативните учители наистина да правят по-интересни уроците и да не се учи просто защото там един текст трябва да се покрие, а да се вижда връзката, да се работи в екип с децата, да е интерактивно, а не еднопосочно ученето.

Все по-често срещаме позиции, които са мултидисциплинарни. Това ли е тенденцията, която ще следват бъдещите работни места?
Мисля, че да. Предприемачеството е мултидисциплинарно. Мисля, че мултидисциплинираността ще даде възможно най-добър старт на децата да са гъвкави, да виждат връзките, да са неповторими, защото имат повече от едно основно умение.

Какъв съвет бихте дали на децата, които се чудят как и каква професия да си изберат?
Това с избора на професия, само така казано, един вид означава: „Аз ще имам една професия и това е. Аз съм си я избрал и край“. Според мен трябва да мислим коя ще е първата професия. Ние ще сме по-дълголетни, децата ни ще са по-дълголетни. Има място за много професии. Аз самата имам може би 8. Проектен мениджър, управител, обучител, съосновател, дори дизайнер на база данни. И всяко от тези неща ми е помагало да съм все по-добра в тази мултидисциплинарност.

Така че нека да мислят за първата професия, която може би ще им е най-интересната в момента. След 2-3 години могат да имат следваща. Могат да надградят с продължаващо обучение, с магистърска степен, с опит в друга сфера, да си сменят изцяло професията. Това, което те са научили от първата или втората, то не се губи. Така че нека да мислят за първата професия, за да не звучи толкова страшно.

Лошо ли е човек да има само една професия? Например аз искам да съм лекар.
Не, но да не тръгва с нагласата: „Окей, тука няма мърдане. Аз, ако съм лекар, ако сменя, ще разочаровам някого. Толкова години ще съм отделил за това, пък виж, не го използвам“. Във всяка сфера може да извлечеш нещо и да го приложиш и в друга сфера. Така че не, няма нищо лошо в това някой да избере една сфера, но нека да не е като присъда.