До 2050 трудоспособните в България ще намалеят с 40%

Дорте Домланд е старши икономист на Световна банка и автор на доклада „Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България”.
Потърсихме за коментар г-жа Домланд след представянето на доклада в София.

Как ще изглежда България през 2050?
България е в процес на дълбока социално-икономическа трансформация. Страната застарява бързо и според демографските прогнози на ООН тя ще отчете най-рязък спад на населението в трудоспособна възраст в световен мащаб. До 2050 трудовите ресурси (население на възраст от 15 до 64 години) на България ще намалеят с 40%. Ако не се вземат мерки, до 2050 се очаква един на всеки трима българи да бъде по-възрастен от 65 години и само един на всеки двама да бъде в трудоспособна възраст.

Къде е България в сравнение с другите страни от Европа и света по отношение на застаряването на населението?
В рамките на няколко десетилетия България се превърна в четвъртата страна в света по застаряване след Япония, Германия и Италия.

Какви предизвикателства отправят тези демографски промени към българската икономика?
Демографските промени ще отправят предизвикателства в няколко посоки. Първо, икономическият растеж вероятно ще се забави просто, защото ще има все по-малко работещи, които да произвеждат необходимата за цялото население продукция. Второ, с нарастването на броя на възрастното население ще се повишат и разходите за здравеопазване, дългосрочни грижи и пенсии. Без политически реформи това вероятно ще доведе до по-високи държавни разходи. Трето, те повдигат въпроса кои ще поеме грижата за относително големия дял възрастни хора в бъдеще.

Как застаряването на населението ще се отрази на пазара на труда в България?
Със застаряването на населението работната сила на България ще претърпи коренна промяна. Делът на възрастните работници вероятно ще се увеличи. Това ще изисква промяна на пазара на труда, в образованието и здравеопазването. Например работните места ще трябва да бъдат адаптирани към нуждите на по-възрастната работна сила. В образованието ще трябва да се увеличат възможностите за ученето през целия живот. Здравеопазването ще трябва да стане по-ефективно, за да се поддържа доброто здраве на възрастните хора. Ще се увеличи не само делът на възрастните работници, но и делът на работниците от ромското население. Ромите вече представляват между 9 и 19% от новите участници на пазара на труда. Тази тенденция, която вероятно ще се засилва в бъдеще, изисква публичните услуги да се адаптират по-добре към техните нужди.

Как България може да смекчи въздействието на намаляването на трудовите ресурси?
Със застаряването на населението на България публичните институции и политиките ще трябва да се адаптират, като осигурят по-добри здравни грижи и възможности за учене през целия живот или чрез подкрепа на развитието на дългосрочни грижи. Но предвид степента на демографските промени в България, подобренията в социалния сектор е малко вероятно да стигнат. Подобряването на бизнес средата например може да помогне за по-доброто представяне на българските фирми. Ако работещите станат по-продуктивни, то тогава по-малко работна сила ще е способна да произвежда повече, което ще смекчи икономическия ефект от свиващите се трудови ресурси. Освен това политиките за осигуряване на повече и по-добра заетост може да спре и дори да обърне миграционните потоци. 

Готова ли е България да отговори на тези предизвикателства?
Разбира се.

По време на посещението си в България имахте разговори с представители на правителството. Те как приеха препоръките ви за реформи?
Ние не отправяме препоръки към правителството, а просто се опитваме да допринесем за дебата, като споделяме нашия опит с реформи в други страни.

Какви рискове и възможности за бизнеса създава застаряването на населението?
С промяната на състава на населението може да възникнат много възможности за бизнеса като предлагането на услуги, насочени към посрещането на нуждите на възрастните хора. Застаряването на населението не е феномен, който засяга само България, но и много страни в Европа – така че има голям пазар за услуги за възрастните, от който активните предприемачи могат да се възползват.

Какъв е песимистичният сценарий за България, ако страната не изпълни нужните реформи?
Множество реформи, свързани с бизнес средата, здравеопазването, образованието, дългосрочните грижи, биха могли да подобрят благосъстоянието на българските граждани. Тук не става дума за оптимистичен или песимистичен сценарий, а просто за по-добро развитие. Много от тези реформи, като например насърчаване на превенцията в здравеопазването, са от полза, защото те променят отношението на младите хора днес, гарантирайки, че те ще имат по-добър живот, когато остареят. Колкото по-рано се осъществят тези реформи, толкова по-бързо възрастните на бъдещето ще могат да се възползват от тях.