Планираме да инвестираме до 200 млн. лв. през следващите три години

От лятото на 2012 Спирос Номикос е генерален мениджър на Solvay за България и изпълнителен директор на „Солвей Соди” и ТЕЦ „Девен”. Присъединява се към Solvay през 1989, където заема различни ръководни длъжности, включително и в Китай. Завършва Висшето бизнес училище на Solvay. Има магистърска диплома по финанси.
„Солвей Соди” е най-големият завод в Европа за синтетично производство на калцинирана сода и най-големият европейски завод на Solvay. През 1997 дружеството е приватизирано, като основни акционери са Solvay (75%) и Sisecam (25%). „Солвей Соди” осигурява около 1% от общия износ на България.

Г-н Номикос, Solvay отбелязва 150 години от основаването си. Какво е мястото на „Солвей Соди” в тази дълга история?
Да, тази година ние празнуваме 150 години от създаването на Solvay от Ернест Солвей. Всичко започва с иновативен пробив, свързан с производството на синтетична калцинирана сода. Връзката със „Солвей Соди” е, че българският завод използва вече 40 години метода на Solvay. Преди 16 години Соди се присъедини към семейството на Solvay, което му осигурява възможност да ползва цялото ноу-хау и опит на групата.

Неотдавна Solvay обяви планове за преструктуриране. Как тези планове ще се отразят на „Солвей Соди”?
Тежката макроикономическа ситуация в Европа и особено в южната й част, както и очакваната поява на нов силен конкурент, ще доведат до структурно свръх предлагане на пазара. Изхождайки от дългогодишните си лидерски позиции, Solvay реши да стартира мащабна програма за преодоляване на последиците от този свръх капацитет и за засилване на конкурентоспособността на содовите си заводи. Беше взето трудно решение за закриване на завода на Solvay в Португалия в началото на следващата година. Същевременно беше поставена цел за икономии от 200 млн. лева до 2016 във всички заводи за синтетично производство на калцинирана сода на Solvay в Европа. За да остане един от най-конкурентните содови заводи, „Солвей Соди” трябва да поеме голяма част от тях. В „Солвей Соди” тече процес на генериране на идеи за спестявания, който се очаква да приключи в началото на януари 2014.

Оптимизация в каква насока ще трябва да направите?
Определено във всички насоки. Все пак очакваме най-големият дял да се падне на енергийните спестявания чрез оптимизиране на технологичния процес и инвестиране в ново, по-ефективно оборудване. Такъв е случаят с одобрените 55 млн. лева инвестиции за нов дестилатор, предвидени за следващите две години.

Какви инвестиции е направила компанията досега в България и каква е инвестиционната й програма за следващите години?
През последните 16 години ние сме инвестирали почти 1 млрд. лв. в „Солвей Соди” и филиали. За периода 2013-2016 очакваме нашите акционери да одобрят инвестиции от около 200 млн. лева, в това число предвидените 55 млн. лева за нов дестилатор. Одобрението на тези инвестиции е предмет на ясна визия за стабилността на бизнес климата в страната.

Отрази ли се забавянето на икономиката в България на бизнеса ви?
Разбира се, липсата на голям вътрешен пазар се отразява на нашия бизнес, тъй като едва 10% от продукцията ни е за него. Останалата част се изнася.

В кои сектори основно се използват продуктите ви?
Основният пазар е стъкларската промишленост, където калцинираната сода е основна суровина. Използва се също и в детергентите, и в химическата промишленост.

Кои са основните ви пазари?
„Солвей Соди” е производствен джойнт венчър с двама основни акционери – Solvay (75%) и Sisecam (25%). Европа и Близкият Изток са основни пазари за продукцията ни, но също така и Югоизточна Азия и Латинска Америка.

Колко служители имате и планирате ли да разширите състава им?
В „Солвей Соди” и филиали имаме около 650 служители. Стават двойно повече, ако смятаме и работещите за нас директно под-доставчици. Не планираме разширяване на състава в близко бъдеще.

Имате ли трудности с намирането на квалифициран персонал?
Ако говорим за нашия сектор конкретно, то при нас са най-добре подготвените кадри. През последните 40 години е акумулиран много опит. Ние комбинирахме тези умения с ноу-хау от Solvay. Но ако говорим като цяло за България, смятам, че в страната има много образовани хора, много добри специалисти. Това, което липсва, са индустриални проекти. Страната развива по-скоро икономика на услугите. ИТ услугите и общите служби са добър пример за това.