Как провалът може да ни научи на успех?

Пътят към великите постижения, били те технологични иновации или творения на изкуството, често минава през множество неуспехи. Изучавайки живота на някои от най-големите изобретатели, предприемачи, писатели и художници в човешката история, американската писателка Сара Луис установява, че провалът е важна част от креативния процес. В книгата си The Rise: Creativity, the Gift of Failure, and the Search for Mastery тя изследва значението на провала, доближаването до успеха и разликата между успех и майсторство.
Луис е работила в Arts Policy Committee на президента Барак Обама. През 2010 попада в класацията Power List на списанието на Опра Уинфри O’Magazine. Преподава в School of Art към Yale University, а през есента на 2014 ще преподава в Харвард. Има бакалавърска степен от Харвард, магистърска степен по философия от Оксфорд и докторска степен от Йейл.
Сара Луис беше един от лекторите на специалната конференция TED2014, която се проведе през март във Ванкувър по повод 30-годишнината на платформата. Сред участниците бяха още Бил и Мелинда Гейтс, Лари Пейдж, съосновател и изпълнителен директор на Google, Едуард Сноудън и др.

Свързахме се с нея, за да ни разкаже, защо е добре да преосмислим представата си за провала. 

Г-жо Луис, защо гледате на неуспеха като дар?
Ако проследим отблизо житейския път на различни хора, ще видим, че дарът на провала е навсякъде около нас – от открития , получили Нобелови награди, до предприемачески изобретения, литературни класики, танцово и визуално изкуство и т.н.
Ще ви дам няколко примера: Томас Едисън заявява на асистента, който скептично наблюдава упорството на изобретателя да създаде чрез множество неуспешни опити електрическа крушка с нажежаема жичка: „Не съм се провалил. Просто открих 10 000 начина, които не вършат работа”.
Американският писател и драматург Тенеси Уилямс също е бил мотивиран от „предполагаемия неуспех”. Той казва: „Вероятният провал ме кара да се върна към пишещата машина още същата вечер, преди отзивите да излязат. Това, а не успехът, ме принуждава да се върна към работата”.
Световноизвестният музикант Дюк Елингтън би казал: „Просто взех енергията, която се изразходва за цупене, и написах един блус”.
В моята книга The Rise съм описала множество примери, където провалът може да се приеме като дар – в изобретателството, в изкуството, в предприемачеството и др.

Каква е разликата между успеха и майсторството?
Успехът е просто моментно състояние. Той е етикет, който светът ти поставя за постигане на нещо. Успехът е достигане на някакво ниво, а майсторството е да знаеш, че успехът не означава нищо, ако не можеш да го постигнеш отново и отново. Майсторството е постоянно търсене, то изисква търпение. За разлика от успеха, майсторството е да си готов да направиш жертва, за да развиеш дарбата си. Майсторството изисква продуктивно ангажиране с неуспеха.
Това означава, че за света работата на някого може да изглежда като успех. Въпреки това вътрешно големият майстор може да чувства, че има още много какво да подобри в нея. Това отваря пред него продължителен път. Вземете американският писател и носител на Нобелова награда Уилям Фокнър. Той публикува книгата „Шум и ярост”, която е приветствана като голям успех, но за самия Фокнър тя е по-скоро нещо доближаващо се до успеха. Какво прави той? Пренаписва части от романа, които публикува 16 години по-късно като приложение към следващите издания на книгата. Това е вътрешно търсене в опит да се запълни празнота, която само той е можел да види.
Част от причината майсторството да се превърне в пътуване е, че великите майстори се опитват да преодолеят пропастта между видимото и невидимото, което е един постоянен стремеж, често вътрешен.

Как неуспехът може да се трансформира в майсторство?
Има множество начини. Неуспехът може да се трансформира в майсторство, ако започнем да възприемаме живота си като пътуване, а не като поредица от случки.

Кой е любимият Ви пример за подобна трансформация?
Има твърде много добри примери и ми е трудно да избера един. Прекарах доста време в проучване на подобни истории. Все пак житейска история, която считам за емблематична за подобно пътуване, е тази на изобретателя на телеграфа Самюел Морз. По много причини той може да се счита за първия технологичен предприемач. Той прекарва 26 години, неуспешно опитвайки се да постигне слава като художник. Искал е да стане велик като Рафаело или Микеланджело. В началото на 40-те си години решава да изостави четката, с която не може да осигури финансова подкрепа за семейството си. Вместо това той използва рамките за опъване на платната като един от материалите за създаването на телеграфа. Използва наученото през дългите години на упорстване и патентова телеграфа.

Защо е добре да приемем несъвършенството и „близката победа”?
The Rise не е книга за самопомощ. Не твърдя, че някой трябва да направи това или онова. Тя е атлас на проучени в дълбочина истории за креативността и майсторството. Все пак това, което работата ми показа, е, че много новатори, изобретатели, артисти и атлети са получили тласък, доближавайки се до успеха или изживявайки т.нар. „близка победа” (near win). Животът на великия художник Пол Сезан е един от многото примери за този феномен. Той подписал едва 10% от картините си. Не бил удовлетворен от много от платната си. Често оставял работите си недовършени с идеята да се върне към тях впоследствие.
Или вземете известния полски поет и писател Чеслав Милош, който след всяка своя успешна публикувана книга с поезия казва: „Винаги имам чувството, че не съм се разкрил достатъчно. Книгата е готова и публикувана и аз си мисля, че следващият път ще се разкрия. А когато следващата книга излезе, имам същото чувство”. Това е феноменът near win. Чувството на неудовлетвореност, че сме се приближили, но не сме постигнали целта си, може да ни отведе до неподозирани места. То ни помага да променим гледната си точка. „Близката победа” може да ни помогне да се фокусираме върху това, което следващият път планираме да направим, за да постигнем целта си.

Защо идеята да спреш да се бориш с трудностите е толкова важна?
Когато се борим с трудна ситуация, когато отказваме да я приемем и да научим уроците, ние правим положението още по-болезнено. То е подобно на принцип, който научих от приятел за управлението на болката – като се напрягаш в отговор на хронична болка, още повече увеличаваш дискомфорта си. Идеята да отстъпим (the idea of surrender) ни помага да разберем как да преминем през проблемите си естествено и лесно. Да отстъпиш – да си склонен не да се предадеш, а да се освободиш и да научиш урока от ситуацията – е стара мъдрост. Както Шекспировият герой Едгар в „Крал Лир” казва: „Най-лошото не е настъпило, докато можем да кажем „Това е най-лошото”.

Каква беше мотивацията Ви за написването на книгата?
Има толкова много хора, чийто живот мислим, че познаваме. А всъщност нямаме никаква идея какво ги е вдъхновявало и им е давало сила. Това, което открих, надниквайки в живота на някои от най-забележителните хора в света, е, че те са извличали ползи от ситуации, от които някои трудно биха могли. Подобно преживяване е провалът. Исках да разбера повече за този феномен. Защото на база моя опит като куратор и преподавател усещането ми беше, че пътят към велики и креативни човешки постижения е по-различен от общото схващане. Вярвам, че всеки е креативен в живота си. Създаваме не само странични проекти, а творим собствения си път през цялото време. Исках да разбера повече за тази способност на човешкия дух. Как преодоляваме пропастта между това къде сме и къде искаме да стигнем? Исках да разбера повече за това универсално търсене.

Какво научихте, докато пишехте?
Написах тази книга, за да се превърна в писателя, който би написал тази книга. Знаех, че ще е извънредно трудно, но също и невероятно вдъхновяващо. Тази книга ме подтикна да разкрия неподозирани възможности в себе си. Това израстване беше най-големият подарък.

Интервю: Детелина Калфова