понеделник, 24 юни 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    12050 прочитания

    Защо Европа и България имат нужда от имигранти?

    ХХІ век е векът на миграцията, подчерта зам.-генералният директор на Международната организация по миграция Лаура Томпсън
    21 октомври 2015, 11:39 a+ a- a

    Миграцията може да се окаже решение на проблема с недостига на работници в Европа и в България. Това подчерта зам.-генералният директор на Международната организация по миграция (МОМ) Лаура Томпсън по време на лекцията „Съвременни миграционни тенденции”, организирана от Атлантическия клуб.

    Векът на миграцията
    По думите й ХХІ век е векът на миграцията. В света има 247 млн. международни мигранти, а до 2050 се очакват те да достигнат около 405 млн. Като основни причини за миграцията Томпсън посочи икономическите, природните бедствия и конфликтите.

    Мигрантските потоци в Европа и защо стените не са решение

    Мигрантските потоци в Европа
    Според нея това, което наблюдаваме в Европа днес, са т.нар. „смесени миграционни потоци”. Това са различни категории хора, придвижващи се заедно, но ползващи се с различен тип защита. Основната категория са бежанци и лица, търсещи убежище, които имат право на закрила по силата на международното право. Другата категория са икономическите имигранти, търсещи работа. Има и непридружени деца, отделени от семействата си, както и жертви на трафик на хора.
    Томпсън посочи, че комплексното придвижване на хора изисква комплексно решение. „Оградите и стените не са полезен инструмент за овладяване на миграционната криза. Те се оказаха крайно неефективни”, обърна внимание зам.-генералният директор на МОМ. „Когато изградите стена, хората ще намерят начин да я заобиколят и да продължат пътя си. Докато не съществуват законни начини за влизане в една държава, процъфтява трафикът на хора”.
    Тя представи данни, според които над 600 000 имигранти, бежанци и търсещи убежище са влезли в Европа по море. Броят им е три пъти повече от миналата година. Най-малко 3 хил. души сред тях са намерили смъртта си.
    Томпсън подчерта, че днешната криза в Европа не е безпрецедентна. „Преди 20 години Европа се изправи пред много комплексна хуманитарна криза в резултат на конфликта в бивша Югославия”.

    Защо Европа има нужда от имигранти?

    Ползата от мигрантите за Европа
    Зам.-генералният директор на МОМ очерта и ползите от имигрантите. По думите й в момента 9% от работната сила на ЕС е съставена от мигранти. 18% от големите американски компании са основани от мигранти, а 23% - от деца на мигранти. Според данни на Boston Consulting Group , които Томпсън цитира, до 2020 Германия ще се сблъска с недостиг на 2.4 млн. работници. „Тези хора трябва да дойдат отнякъде”, заключи зам.-генералният директор на МОМ. „Сирийците са относително високо образовани и притежават умения, които се търсят в много страни”, подчерта Томпсън.
    Тя обърна внимание и че голяма част от европейците са преквалифицирани за определени професии, които им се струват не особено атрактивни. В резултат на това има ясна нужда от мигранти. „Съществуват структурни дисбаланси на пазара на труда в Европа, особено в секторите на строителството, селското стопанство и в грижите за възрастни хора”.

    Колко българи са напуснали страната?

    България като страна източник на имигранти
    Според Томпсън през последните 25 години повече от 1.2 милиона българи са напуснали страната. Това е около 30% от най-активното население на страната. Профилът на българските емигранти е различен: от работници с по-ниско образование до високо образовани хора – инженери, химици, компютърни специалисти, медици и студенти.
    Големи български общности има в САЩ, Гърция, Испания, Великобритания, Италия, Германия и Канада. Само за последните десет години те са изпратили в България 12.2 млрд. лeвa. От началото на 2014 тези средства се оказват един от основните източници на чуждестранен капитал в страната.

    Защо България има нужда от имигранти и колко имигранти е приела страната?

    Защо България има нужда от имигранти?
    „В България има ниска раждаемост и постоянна тенденция на миграция извън страната, което води до отрицателен прираст”, посочи Томпсън. Според данни на НСИ, които тя цитира, населението на страната ще продължи да намалява до 5.5 млн. души през 2060. „Към определен момент България също може да се сблъска с нуждата от имигранти, ако иска икономиката й да продължи да се развива”.

    Колко имигранти е приела България досега?
    „През 2014 България започна да приема имигранти. Превърна ли се България в окончателна дестинация на мигрантите? По-скоро бих казала, че се превърна в много важна транзитна страна”, подчерта Томпсън. През 2014 са били подадени 10 000 молби за предоставяне на убежище в България. Най-много молби за предоставяне на убежище са подадени от граждани на Сирия, следвани от кандидати от Афганистан и Ирак. „През 2015 в България са пристигнали повече от 23 500 мигранти, бежанци и лица, търсещи убежище, а към октомври са подадени повече от 10 хиляди молби за търсене на убежище. По-голяма част от тези хора не възприемат България като окончателна дестинация, а само като транзитна страна”, отбеляза Томпсън тя.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    21 юни 2024, 16:35
    21 юни 2024, 15:24
    България пое ротационното председателство на Съвета на гуверньорите на ЕИБ
    Вицепремиерът и министър на финансите Людмила Петкова, в качеството си на гуверньор за България на ЕИБ, е новият ротационен председател на Съвета на гуверньорите на финансовата институция
    21 юни 2024, 13:40
    21 юни 2024, 11:37
    Предстои четвъртото издание на фестивала „Ало, Космос! Говори България!“
    Тази година освен научни работилници, интераĸтивни изложения и разговори с учени от различни области на науката програмата ще предложи и среща с астронавта Майкъл Лопес-Алегрия
    21 юни 2024, 10:54
    Българският INSAIT изпреварва Kеймбридж, Корнел и Технион на знаков форум за AI
    Сред авторите се записва името на един от най-младите участници в историята на CVPR – единадесетокласничката Рени Паскалева