Защо толкова често в живота пренебрегваме или омаловажаваме вътрешния си глас?
Откъс от „Овладей живота си“ (ИК Litus) на Ариана Хъфингтън, създател и главен редактор на Huffington Post
Един голям източник на мъдрост е интуицията, нашето вътрешно знание. Всички имаме опит с него: едно предчувствие, едно леко подозрение, вътрешният ни глас, който ни казва да направим нещо или да не го правим. Ние чуваме съобщението му и ни се струва правилно, дори и да не можем да обясним защо. Нашата интуиция е винаги с нас, тя винаги разгадава всяка ситуация, опитва да ни насочи в правилната посока. Но можем ли да я чуем? Обръщаме ли ѝ внимание? Живеем ли живот, който оставя пътя на интуицията ни без бариери? Един от ключовете към овладяването – и на живота, и на работата ни – е подхранването на вниманието към собствената ни интуиция, тоест да живеем живот, който ни позволява да се възползваме от мъдростта си.
Науката е потвърдила колко важна е интуицията за начина, по който взимаме решения. „Отдавна е установено – пишат психолозите Мартин Селигман и Майкъл Кахана, - че много важни решения не са достигнати чрез последователна, линейна аргументация, а чрез интуиция.“
Ние всички знаем, че имаме връзка с интуицията си, ако се грижим за нея и я слушаме. Ние знаем, че тя може да бъде по-точна от студения и твърд логически анализ. И знаем, че последствията от вслушването – или невслушването – в нашата интуиция могат да бъдат буквално въпрос на живот и смърт. Така че защо толкова често в живота пренебрегваме или омаловажаваме вътрешния си глас?
Често причината за това е че, нямаме рационално обяснение защо се чувстваме по начина, по който се чувстваме. Но, разбира се, именно затова и трябва да му обърнем внимание.
Да предположим, че провеждате интервю, за да попълните вакантна позиция в своята компания. Усещате неопределено безпокойство по отношение на даден кандидат – но бързате, а неговата квалификация изглежда убедителна, поне в папката. Позицията е вакантна от известно време и трябва да се попълни, така че вие заглушавате гласа на своята интуиция и наемате кандидата. Ето това е механизмът, по който се правят толкова много грешки, когато се сформира екип.
За мен най-лесният начин да изгубя връзка с интуицията си е недостатъчният сън. Нашето поведение и характер на са фиксирана даденост – те могат да се изменят в зависимост от това колко сме отпочинали и концентрирани в себе си. Медитацията, йогата и осъзнатостта могат да ни помогнат да заглушим шума на света, така че да чуем вътрешния си глас. Интуицията свързва нашето вътрешно същество с нещо далеч по-голямо от нас и от нашия живот. Но е невероятно лесно да загубиш връзка с нея. А с темпото на съвременния живот и неговите постоянни изисквания, ако не направим съзнателно усилие, е по-вероятно да останем без връзка с нея.