Уроците на китайските философи за добър и смислен живот

В книгата „Пътеката“ („Бард“), която излиза в България, за пръв път популярният харвардски професор Майкъл Пюет споделя с широката публика своя легендарен лекционен курс по китайска философия. Той показва как тези хилядолетни идеи могат да ни поведат по пътеката към един по-хубав и смислен живот. Изненадващо, но уроците на древните китайски мислители са приложими и в наши дни. Те поставят под въпрос традиционните ни представи за постигане на съдържателно и щастливо съществуване.

Себепознанието става отвън, а не отвътре.

Силата идва с въздържанието.

Добрите взаимоотношения зависят от дребните жестове.

Спонтанността се постига с упражнения.

Съвършенството зависи от собствения ни избор, а не от природните ни заложби.  

Вижте откъс от книгата: 

Мит: Знаем как да определим житейската си посока 

Когато планираме щастието и благоденствието си, ние разчитаме на рационалния ум, убедени, че ще стигнем до правилното решение с помощта на внимателни предвиждания и изчисления. Изправени пред лицето на житейската несигурност, намираме утеха в убеждението, че като загърбим емоциите и пристрастията си, като сведем опита си до измерими величини, ще подчиним късмета и шанса и ще размахаме пръст на съдбата. Да се спрем на най-популярния подход за решаването на морални и етични дилеми – измисляме си стандартна хипотетична ситуация и я анализираме рационално. При така популярния експеримент с трамвая ни карат да си представим, че сме в трамвайно депо и гледаме как трамвай без ватман и с развалени спирачки се засилва по релсите. На релсите пред него има петима души, които трамваят ще удари. Но ако натиснем едно копче, можем да отклоним трамвая по други релси, на които лежи човек. Ще оставим ли трамвая да прегази петимата, или ще натиснем копчето, за да спасим тях, но съзнателно да обречем на смърт другия човек?

Как е правилно да постъпим?

Подобни въпроси са занимавали философи и специалисти по етика с години и десетилетия. Безброй статии и дори книги са написани, за да изследват усложненията и последствията от това решение. Сценарият ни позволява да сведем вземането на решение до простичък набор от данни и до един-единствен избор. Повечето от нас вярват, че точно така се вземат решения.

Подобни казуси са били решавани и в класически Китай, но китайските мислители далеч не са били толкова затруднени. Това е занимателна интелектуална игра, казвали те, но можеш цял ден да се занимаваш с такива игрички, без те да се отразят на начина, по който протича ежедневието ти. Ни най-малко.

Начинът, по който си мислим, че протича животът ни, не е начинът, по който го живеем. Начинът, по който си мислим, че вземаме решения, не е начинът, по който ги вземаме. Дори да се озовем някой ден в онова трамвайно депо и да видим хората, които лежат на релсите пред връхлитащия трамвай, реакцията ни не би имала нищо общо с рационалните изчисления. В такива ситуации на повърхността изплуват емоциите и инстинктите ни, пак те предопределят и не толкова спонтанните ни решения, дори да си въобразяваме, че сме подходили към тях рационално и предвидливо. Какво да вечерям? Къде да живея? За кого да се оженя?

След като съзрели ограниченията на подобен подход, китайските философи потърсили алтернативи. Според тях отговорът се крие в инстинктите и емоциите ни, в съзнателното участие в постоянен процес на себеусъвършенстване, така че на някакъв по-късен етап, както в критични, така и в рутинни ситуации, да реагираме по правилния, етичния начин във всеки конкретен случай. Чрез такава реакция провокираме позитивен отклик и у хората около нас. Според ученията на китайските мислители по този начин всяка среща и всяко преживяване ни дава шанс активно да подобрим света, в който живеем.