По-малко от чаша кафе на ден: колко ще излезе ЕС на гражданите си след 2020?

По-малко от чаша кафе на ден. Така през януари председателят на Европейската комисия (ЕК) Жан-Клод Юнкер се опита да онагледи колко всъщност ще излезе на данъкоплатците в Европа увеличението на общия бюджет след 2020. Повишаването на вноските на страните в дългосрочния бюджет на ЕС се налага от една страна заради дупката от 14 млрд. евро, която се очаква Великобритания да остави след излизането си от общността, и от друга, заради нуждата да се реагира на нови предизвикателства като миграцията.

Какво предложи ЕК?
През май ЕК предложи бюджет от 1.3 трлн. евро за периода 2021-2027. Целта е той да получи зелена светлина преди изборите за Европейски парламент през май догодина, което много експерти считат за трудно постижимо. Националните вноски ще трябва да бъдат увеличени от 1% от брутния национален доход на всяка страна на 1.3 на сто.

Новости
За да се опрости структурата на бюджета, броят на програмите се предлага да бъде намален с около една трета (от 58 на 37).
Най-сериозната промяна е орязването с около 5% на средствата по селскостопанската и на политиката на сближаване (бел. ред.: Кохезионният фонд е инструментът, с който ЕС подпомага най-бедни страни членки).
С 50% ще бъде бъдат повишени инвестициите в проучвания и иновации, двойно ще бъде увеличен размера на програма „Еразъм+“, което трябва да подкрепи малкия бизнес и да помогне в борбата с младежката безработица.
Бюджетът на ЕС за управление на външните граници, миграцията и предоставянето на убежище ще бъде значително увеличен и ще достигне над 34.9 милиарда евро (за сравнение той е бил 13 милиарда евро за периода 2014-2020).

Друго нововъведение предвижда въвеждането на „кошница“ от нови собствени ресурси, състояща се от: корпоративен данък, екологични данъци, данък върху финансовите транзакции на европейско ниво и специално облагане на компаниите в дигиталния сектор.

Една от промените, предизвикваща най-сериозна полемика, е въвеждането на нов механизъм, който обвързва финансирането със спазването на върховенството на закона. "Новите правила ще позволят на Съюза да спира, намалява или ограничава евросредства взависимост от тежестта и обхвата на нарушението на закона". Докато ЕК твърди, че това се прави с цел по-добра защита на парите на европейските данъкоплатци, то страни като Полша и Унгария смятат, че този инструмент цели да ги накаже заради водената от тях политика.

Губещи vs. печеливши
България, Румъния, Гърция, Италия, Испания са сред страните от ЕС с най-голямо увеличение на средствата по политиката за сближаване за периода 2021-2027 в сравнение с настоящия програмен период.
Брюксел предлага бюджета за кохезионната политика за България да нарасне с близо 8%, колкото е ръстът и при съседните ни страни. За следващия период за страната ни са предвидени 10.082 млрд. евро. При Италия и Испания средствата се увеличават съответно с 6.4% и 5%.
Големите губещи са Полша, Унгария и Чехия, чието финансиране според предложението на ЕК се очаква да бъде орязано с 23%, 24% и 24% съответно.
Според Комисията разпределението на средствата се прави основно на базата на БВП на страните членки. Затова от Брюксел подчертават, че орязването на парите за страните от Централна Европа не е наказание, а доказателство за бързия растеж на тези икономики през последните години.

Решението за бъдещия дългосрочен бюджет на ЕС ще трябва да бъде прието от Европейския съвет (бел. ред.: състои от ръководителите на държавите членки на ЕС) с единодушие, с одобрението на Европейския парламент. Предстои ЕП да обсъди и представи позицията си в средата на ноември. Европейският съвет вероятно ще обсъди бюджета по време на срещата на върха през декември.