ЕП и страните членки се споразумяха по бюджет 2021-2027

Европейският парламент и Председателството на Съвета на ЕС постигнаха компромис за  дългосрочния бюджет за периода 2021-2027 и временния инструмент за възстановяване NextGenerationEU.

След като бъде приет, пакетът от общо 1.8 трилиона евро ще бъде най-големият, финансиран някога от бюджета на ЕС. Той ще спомогне за възстановяването на Европа след COVID-19, като тя ще бъде по-екологична, по-цифрова, по-устойчива и по-добре пригодена към настоящите и бъдещите предизвикателства.

В компромисния текст ЕП получи 16 милиарда евро в допълнение към пакета, договорен от държавните и правителствените ръководители на срещата им на върха през юли. 15 милиарда евро ще бъдат използвани за подсилване на водещите програми за защита на гражданите от настоящата пандемия от COVID-19, за предоставяне на възможности за следващото поколение и за запазване на европейските ценности. 1 милиард евро ще бъдат вложени за увеличаване на възможностите за гъвкавост за справяне с бъдещи нужди и кризи.

Вижте как ще бъдат разпределени допълнително договорените 16 млрд. евро:

Допълнителните средства ще бъдат взети главно от суми, съответстващи на глоби в областта на конкуренцията (които дружествата трябва да плащат, когато не спазват правилата на ЕС), в съответствие с отдавна изразеното искане на Парламента средствата, генерирани от Съюза, да останат в бюджета на ЕС.

Сред основните елементи на днешния компромис са:

• Повече от 50% от сумата ще подпомогне модернизацията чрез политики, включващи научни изследвания и иновации, чрез „Хоризонт Европа“; Справедлив климатичен и цифров преход чрез Фонда за справедлив преход и програмата „Цифрова Европа“; Подготвеност, възстановяване и устойчивост чрез Механизма за възстановяване и устойчивост, rescEU и нова здравна програма EU4Health.

• Традиционните политики като политиката на сближаване и общата селскостопанска политика също продължават да получават значителна финансова подкрепа, толкова необходима, за да се гарантира стабилност по време на кризата и тяхното модернизиране, което следва да допринесе за възстановяването и екологичния и цифровия преход.

• 30% от средствата на ЕС ще бъдат изразходвани за борба с изменението на климата - най-големият дял досега от най-големия европейски бюджет досега. Пакетът също така обръща специално внимание на опазването на биологичното разнообразие и равенството между половете.

• Бюджетът ще разполага с подсилени механизми за гъвкавост, за да се гарантира, че разполага с капацитет за посрещане на непредвидени нужди. Това го прави бюджет, пригоден не само към днешната действителност, но и към несигурността на бъдещето.

• Както беше предложено през май 2020 и договорено от лидерите на ЕС на 21 юли 2020, за да финансира възстановяването, Съюзът ще вземе заеми от пазарите при по-благоприятни условия от много държави членки и ще преразпредели сумите.

• Ясна пътна карта за нови собствени ресурси, за да се подпомогне погасяването на заемите. Европейската комисия се ангажира да представи предложения за механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите и за данък върху цифровите технологии до юни 2021 с оглед на тяхното въвеждане най-късно до 1 януари 2023. Комисията също така ще направи преглед на схемата на ЕС за търговия с емисии през пролетта на 2021, включително евентуалното ѝ разширяване, така че да обхване въздухоплаването и морския транспорт. Тя ще предложи собствен ресурс въз основа на схемата за търговия с емисии до юни 2021.  Освен това Комисията ще предложи допълнителни нови собствени ресурси, които биха могли да включват данък върху финансовите транзакции и финансово участие, свързано с корпоративния сектор, или нова обща основа за облагане с корпоративен данък. Комисията ще работи за изготвянето на предложение до юни 2024 г.

• Що се отнася до защитата на бюджета на ЕС, сега за първи път Съюзът ще разполага със специален механизъм за защита на бюджета си срещу нарушения на принципите на правовата държава, както беше договорено на 5 ноември. В същото време този механизъм няма да окаже отрицателно въздействие върху крайните бенефициери на финансиране от ЕС в съответната държава членка.