9 страни, сред които Ирландия, Унгария и Естония, отказаха да се присъединят
Глобален корпоративен данък от поне 15% беше договорен от 130 страни и юрисдикции, преговарящи под егидата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), съобщи организацията.
"След дълги години работа и интензивни преговори този исторически пакет от мерки ще гарантира, че големите мултинационални компании ще плащат справедливо своя дял от данъци навсякъде по света", посочи генералният директор на ОИСР Матиас Корман.
България също е сред страните, подкрепила реформата.
Според новите правила компаниите ще плащат данъци в страната, в която реализират продажбите си, а корпоративният данък от поне 15% ще носи на правителствата по света допълнителни около 150 млрд. долара годишно.
Това, което e известно към момента, е че минималният данък от 15% ще бъде за корпорации с оборот от поне 750 млн. долара. Секторите, изключени от промените, са шипинг бизнеса, финансовите услуги, както и добивната индустрия. За догонващите икономики, като някои от тези в Източна Европа, ще има изключение и за инвестициите в производствените предприятия и оборудването.
Очаква се споразумението да засегне компании с глобаен оборот над 20 млрд. евро и 10% марж на печалбата преди облагането, отбелязва Reuters.
САЩ приветстваха споразумението като исторически ден за икономическата дипломация. „Мултинационалните корпорации повече няма да могат да избягват плащането на полагащото се, като крият в юрисдикции с ниски данъци печалбите, направени в САЩ или на пазара на друга страна“, каза американският президент Джо Байдън.
Според Германия споразумението е колосална стъпка към по-голяма данъчна справедливост, а Франция го определи като най-голямото международно данъчно споразумение, сключвано от един век насам.
Девет страни, сред които Ирландия, Унгария и Естония отказаха да се присъединят към споразумението за минимално данъчно облагане от 15%. Другите, които не одобриха споразумението, са Барбадос, Кения, Нигерия, Шри Ланка и Сент Винсънт и Гренадини. Перу се въздържа, защото в Лима още няма правителство, което да вземе решение, съобщи Financial Times.
Техническите детайли по споразумението трябва да бъдат обсъдени до октомври, а промените трябва да влязат в сила от 2023.