понеделник, 20 май 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    3085 прочитания

    AIBEST: Много компании имат интерес да привлекат квалифицирани кадри от Беларус и Русия в България

    Ще има сериозно пренареждане къде ще се преместят компаниите и специалистите от тези страни, това е уникален шанс България да ги привлече – Илия Кръстев, председател на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии, пред Economy.bg
    07 юни 2022, 10:07 a+ a- a

    „Войната в Украйна ще създаде един много голям дисбаланс, когато става въпрос за пазарите в Русия и Беларус. Ще има доста сериозно пренареждане по отношение на работещите от тези страни“, коментира пред Economy.bg Илия Кръстев, председател на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST). По думите му ще е „уникален шанс за България, ако успеем да привлечем 4 – 5 хил. висококвалифицирани специалисти от тези страни“. Кръстев представи доклад за развитието на сорсинг индустрията в региона по време на международната конференция SEE INNOVATION, TECHNOLOGY AND SOURCING SUMMIT в София.
    За възможността България да привлече кадри от Русия и Беларус преди дни намекна и министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер. Пред bTV той заяви, че очаква наплив от емигранти заради влошаващата се икономическа ситуация в Русия. По думите му властите у нас са провели семинар с компании, които имат служители в Русия, за да се помисли как тези кадри могат да бъдат привлечени у нас. Лорер очаква, че ако България създаде механизъм за приемане на квалифицирани работници от Русия и Беларус, в близките месеци в страната могат да се озоват няколко хиляди квалифицирани специалисти.

    Какви са възможностите и предизвикателствата пред развитието на бизнес услугите и технологичната индустрия у нас, как можем да привлечем кадри от Русия, Беларус и Украйна, защо е по-добре да се представяме като общ регион със страните от Югоизточна Европа пред чуждите инвеститори - тези и други въпроси коментирахме с Илия Кръстев, председател на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии.

    Г-н Кръстев, представихте доклад за това как регионът на Югоизточна Европа може да се позиционира като водеща дестинация за услуги с висока добавена стойност. Защо да си сътрудничим със страни, с които се конкурираме за инвестиции? Какви са плюсовете да се представяме пред чуждите инвеститори като един регион?
    Има много ползи. Едната очевидно е свързана с факта, че нашите държави като пазари са относително малки. Другият факт е, че развитието на тези пазари е съвсем различно. Румъния и България са страните, които са най-добре развити в региона, когато става въпрос за цялата икономика на знанието. Но тези две страни са минали през доста фази в последните 20 години. Много от другите държави са в някаква степен догонващи. И всъщност това, което правим заедно, ще повлияе както на догонващите страни, така и на държавите, които вече са в един друг етап на развитието си и могат да се възползват на практика от сътрудничество с по-малките пазари. Това сътрудничество може да изглежда като ресурси, като коопериране в контекста на спечелването на конкретни договори, на развитието на продукти.
    Когато говорим за образование, това също е един от факторите. Ето например този институт, който в момента се прави в България – INSAIT, това може да е game changer за региона, когато става въпрос за този тип индустрии. Този институт, за да работи и за да има смисъл от него, трябва да привлича хора не само от България, а хора и от целия регион. И това всъщност е един от начините, по които променяме имиджа на Балканите като регион. Защото чисто исторически Балканите продължават да имат негативен имидж. България има все по-позитивен имидж заради нашите индустрии. Но като цяло чуждестранните инвеститори и компаниите, които гледат къде да правят бизнес, с кого да си партнират, факторът имидж не е маловажен. И ние искаме да работим в посока на това – сътрудничейки си с тези пазари, да променяме имиджа на целия регион. Има един израз: A rising tide lifts all boats, т.е. „Като дойде приливът, всички лодки се вдигат“. От тази гледна точка не разсъждаваме в контекста на конкуренция, а по-скоро в контекста на кооперация, когато става въпрос за бизнес.

    Откъде смятате, че може да дойде приливът?
    Ако прилива го дефинираме като бизнес възможности, то трябва да погледнем как се променя светът в момента. Под някаква форма влизаме в нова студена война. От една страна, компании, които са били зависими ресурсно от Русия, а от друга, е важно какво се случва в Азия и къде се намират Китай и Индия в този пъзел. Това не са държави, които са заявили категорично своите намерения в едно такова пренареждане. В последните години се е инвестирало страшно много в тези региони като индустриални инвестиции, но и инвестиции, свързани с икономика на знанието. Голяма част ще започнат да се релокират.
    Войната в Украйна също ще създаде един много голям дисбаланс, когато става въпрос за пазарите в Украйна, Русия и Беларус. Ще има доста сериозно пренареждане по отношение на работещите в тези индустрии на икономика на знанието и базирани в тези държави хора. Важно е къде ще се преместят те и къде ще се преместят инвестициите.
    Така че аз смятам, че това е един уникален момент, който не сме имали след падането на комунизма и едва ли ще имаме друг такъв. И приливът, т.е. новата вода ще дойде оттам. Бизнес ще има много за тези, които реагират бързо в тази ситуация. Затова ние трябва да излезем от модела, в който постоянно догонваме някого и да определим себе си като някого, когото трябва да догонват.

    Покрай пандемията доста се заговори за reshoring. Има ли обаче реални инвестиции? Има ли бизнеси, които са се преместили вече от Азия към България? Или поне такива заявки?
    В последната година бизнесът, който е влязъл допълнително в България, когато става въпрос за тези индустрии на знанието, е доста сериозен. Това е прехвърляне на бизнес с услуги и продукти в България. Общо взето всички компании, които работят на пазара, по-скоро увеличават бизнеса си, отколкото обратното.
    Според мен тепърва предстои да видим и какво се случва с компаниите в Украйна и хората в Беларус и в Русия. Ние имаме страшно много заявки и от членове на нашата асоциация, но и от компании на пазара, които имат интерес за това да привлекат хора от Беларус и Русия в България, а не само от Украйна при така променящата се ситуация. А това променя изцяло структурата на този бизнес в България. Защото, ако успеем да привлечем 4 – 5 хил. висококвалифицирани специалисти, това ще доведе след себе си и много допълнителни ефекти, свързани с това, тези хора колко още кадри могат да обучават. От нашата образователна система на година излизат по 300 – 400 души адекватни специалисти, когато става дума за разработка на софтуер. Това е все едно 10 години работа на образователната ни система, ако успеем да привлечем в България тези хора. Затова една от другите посоки извън привличането на бизнес, в която работим, е как привличаме хора. България традиционно не е имала и все още работи по това да има стратегия за това как се позиционира като място за работа и живот. Това е също една инициатива, която ще стартираме в следващите месеци като асоциация.

    Освен чрез сините карти как смятате да привличате кадри от други страни извън ЕС?
    Сините карти са далеч от перфектни, когато става въпрос за периода, който е необходим, за да получи човек такава карта. В момента говорим за други механизми, които са специфични за България и които да ни помогнат да привлечем за кратко време тези хора. Говорим за варианти, в които има специален тип визи. За вариант, в който има някакъв тип облекчаване на механизма за сини карти. Миналата година в България са издадени 300 сини карти.
    На нас ни трябват 1000 души на месец, за да има смисъл този механизъм да работи. Далеч сме от това. Затова паралелно се случват две неща. Ние сме в доста активна комуникация с правителството по отношение на транспониране на законодателството за сини карти, защото то още не е транспонирано в България. То е доста усложнено. Там имаме доста предложения заедно със стартъп асоциацията BESCO, които са свързани с облекчаването на тези механизми. И също така знаем, че Министерство на електронното управление работи по дигитализиране на всички процеси, свързани с това. Защото един от големите проблеми е как административно се случва и колко се бави процедурата.
    Тук не говорим какво ще се случи след 6 месеца. Говорим какво ще се случи през следващите 2 до 5 седмици, защото в момента има хора в Русия и Беларус, търсещи места, на които да се релокират. Има компании с операции у нас, които искат да релокират тези хора или в България, или в други държави в ЕС, където те имат операции. Така че предимствата, които сме натрупали през годините, а именно имайки тук международни инвеститори с големи операции, в тази ситуация може да ги използваме, ако сме достатъчно бързи. Затова в момента търсим някакъв вариант, в който имаме къс път това да се случи бързо, а и паралелно да се работи върху това по какъв начин се облекчава механизмът в бъдеще, което очевидно ще отнеме повече време.

    Недостигът на хора ли е основната спирачка индустрията да продължи да расте?
    В момента нещата, които виждаме в България, се случват не само в целия регион, а и в цяла Западна Европа, в САЩ и т. н. Така че за нас е по-важно не просто да говорим за липсата на хора, защото очевидно липсата на хора има дългосрочни и краткосрочни решения. Дългосрочните са свързани с образование. Това е една по-скоро консервативна система, която се променя с години, така че бизнесът не може да разчита само на това. Знаете, в България голяма част от бизнеса има собствени академии. И всъщност много повече хора се създават от бизнеса, отколкото от образователната система. Но другото е по какъв начин компаниите продължават да растат, без да увеличават хората си. Има две решения: автоматизация или влизане в по-високи части на веригата на добавена стойност. Съответно това развива все повече хората, а компаниите имат все по-големи приходи. Другото е част от бизнеса. Виждате в последните години все по-често говорим за продуктови компании, стартъпи и т. н. Това е другата посока, в която цялата екосистема се развива. Така че аз нямам никакви съмнения, че по отношение на успехите, свързани с нови клиенти и повече приходи, това ще продължава да расте. Няма да е свързано с увеличаване на броя на служителите.

    От доклада, който представихте, става ясно, че ITO изпреварва като дял от индустрията BPO. Това ще се запази ли като дългосрочна тенденция?
    Да, в последните няколко години той расте по-бързо и като приходи. Така че, когато става въпрос за приходи – да, когато става въпрос за брой хора, е малко по-различна ситуацията. Голяма част от тези компании, които предоставят услуги от региона, от България, все по-често тези услуги са свързани с някаква технология. Аз се надявам, че това на нас като екосистема ще ни позволи да дадем възможност на технологични компании да работят в кооперация с фирми, които предоставят услуги за тяхната автоматизация и т. н. И това да балансира увеличаващите се разходи за труд. Защото разходите ни се увеличават. Миналата година в индустрията средно заплатите са се увеличили с около 15%, а тази година процентът ще е по-висок. Така че отдавна не можем да се дефинираме като дестинация, в която инвеститорите идват заради ниски разходи.

    Заплатите не растат ли заради инфлацията?
    От една страна, заради инфлацията, защото натискът е сериозен, но от друга страна, това е нещо, което се случва глобално. Може би уникалното ни предизвикателство за следващата година ще бъде географската ни локация предвид това, че сме близко до войната в Украйна. От друга страна, сме известни с влиянието на Русия в България и начина, по който обществото приема случващото се малко по-различно, отколкото в Западна Европа. Според мен е фактор за това какви инвестиции привличаме. Не е маловажно как сме възприемани отвън и инвеститорите как гледат на рисковете в една такава локация. И това според мен само ще се засилва като част от процеса на вземане на решение за инвестиции в зависимост от това какви са очакванията за влияние на Русия в тези пазари.

    Кои са основните акценти от доклада, които бихте очертали?
    Ние като пазари сме малки. Заедно вече изглеждаме по различен начин спрямо конкурентни локации. Друго важно е, че виждаме все по-голяма консолидация в този сектор, когато става въпрос за региона. Т.е. по-малко нови компании се създават, отколкото сме виждали преди 5-6 години. Но пък има все повече сделки, които правят по-големи компании. Това е също нормален етап от развитието на пазара. От друга страна, все повече стартъпи и малки технологични компании се появяват в тази екосистема и използват големите компании и международни инвеститори, за да се реализират на външни пазари. Това е нещо, което тепърва започва да става. Не се случва достатъчно често, но смятам, че това е една от другите възможности, които на нас ни предстои да реализираме по-адекватно в следващите месеци и години. Там има голям потенциал. Друг акцент е, че печелившостта на компаниите спада. Това е в целия регион. Свързано е с увеличаване на разходите с по-висок темп, отколкото е ръстът на приходите. От друга страна, все по-голяма част от тези компании инвестират или в нови операции, или в някакъв тип R&D, което е свързано с това по какъв начин променят бизнес модела си локално. Това също влияе на печелившостта на компаниите.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 4 часа
    ЕК заплаши да глоби Microsoft заради AI рискове в търсачката Bing
    Брюксел е разтревожен от рисковете от "халюцинации" и разпространението на deepfakes
    преди 7 часа
    БАН: Членството в еврозоната може да се отложи и след 2025
    Инфлацията постепенно ще намалява, но ще бъде по-висока от обичайната през предходното десетилетие
    преди 9 часа
    София Тех Парк ще е домакин на South East European Innovators Challenge
    Инициативата е на алианс от научно-технологични паркове в Югоизточна Европа
    преди 10 часа
    Нови 80 млн. лв. за заплати във висшето образование у нас
    Повишението ще обхване 33 държавни университети