Къде е балансът между продуктивност и перфекционизъм?

Много хора се стремят да изпипат всеки детайл. Трябва ли наистина тази черта от характера да бъде насърчавана? Според различни проучвания перфекционизмът сериозно ограничава продуктивността ни.

Съществуват различни определения за перфекционизъм, но общото между повечето е, че се касае за поведение, при което човек иска да направи нещо перфектно или въобще да не го захваща. Перфекционистите не могат да се успокоят, ако направеното от тях не покрива високите им стандарти. На пръв прочит това звучи чудесно. Но перфекционистите също така страдат от постоянни съмнения относно качеството на това, което са свършили. Това може да доведе до многократни и излишни проверки, както и до остра реакция към всяка допусната грешка.

„Не бива да бъркаме перфекционизма с добросъвестността“, коментира проф. Шери от Dalhousie University. „Ориентацията към резултата, организираността и дисциплината са добре дошли, но перфекционизмът е нещо различно“, споделя професорът по Психология.

Той, съвместно с колеги, провежда проучване сред 1258 професори по света. Резултатите сочат, че по-високото ниво на перфекционизъм води до значително по-ниска продуктивност – по-малко публикации и цитати.

Други двама професори - Пол Хюит, който преподава в University of British Columbia, и Гордън Флет, който преподава в York University, Торонто – изследват темата последните 20 години. Те застъпват тезата, че перфекционизмът може да се прояви в разнообразни окраски, които водят след себе си различни проблеми. „Трябва да се има предвид тънката граница между това да искаме да свършим отлична работа, и това да искаме да сме перфектни“, подчертава проф. Хюит. Според него добра илюстрация е пример с негов студент. Студентът, страдащ от депресия, решил, че трябва да получи най-високата оценка по дадена дисциплина. Положил много усилия и постигнал желания резултат. Но дори тогава, вместо да изпита удовлетворение, студентът заявил, че това е поредното доказателство какъв „провал“ е и че щял да постигне същото с много по-малко усилия, ако действително е бил перфектен.

В сферата на бизнеса перфекционизмът все по-често се приема за пречка, вместо за предимство. Тази тенденция описва и считаният за визионер и автор на няколко бестселъра Питър Диамандис в последната си книга „Смел“.  По думите му все повече компании се стремят да изкарат на пазара новите си продукти възможно най-бързо, без да се държи особено много на качеството. Впоследствие бизнесът получава обратна връзка от потребителите и адаптира продукта към техните нужди. Сред технологичните компании дори битува разбирането, че ако създателите на един продукт не изпитват неудобство от начина, по който е изглеждал в началото, то те са закъснели с пускането му на пазара.

Други изследователи на темата поддържат тезата, че перфекционизмът е адаптивна черта на характера. В каква светлина ще се прояви, силно зависи от чувството ни за самокритичност. Като пример те дават световно доказалите се атлети, които имат рекордни постижения зад гърба си и които често са сочени като пример за здрава психика.