В какви капани можем да попаднем при започване на нова работа?

Милен Великов. Снимка: Личен архив

През последните 10 години Милен Великов работи на различни позиции с фокус HR – от стажант до директор. През май 2022 г. защитава успешно своята докторска дисертация на тема „Динамика и взаимовръзки на пазара на труда в България за периода 1989-2021г. - количествени и качествени изменения“ в Софийски Университет. Имам няколко значими авторски проучвания, 140+ статии и собствен подкаст „Капиталът човешки“. 

Пред Economy.bg Милен Великов коментира потенциалните капани, в които можем да попаднем при започване на нова работа, и споделя полезни препоръки към новоназначените професионалисти.

Нова година, нов късмет – често и нова работа. 

Новата година, както и новата работа идват с надежда и очаквания. Да бъдеш приет, подкрепен и успешен там, където сте се избрали един друг – ти – тях, те – теб. Обикновено си обнадежден, че ще е по-хубаво от предишното ти работно място. Вероятно условията са по-добри, някой бивш колега те очаква, бъдещият ти работодател сам е стигнал до теб или не – кандидатствал си по обява, имаш оферта, приел си я. Идва време за Ден 1, който често е в началото на новата календарна година. Смяташ, че няма какво да се обърка, но това не е така…

Кои са честите капани, в които попадат голяма част от новоназначените служители?

-Имам опит, знам всичко. Настоящият опит невинаги е изцяло полезен и докрай приложим, а постоянното му изтъкване може да се превърне в нещо досадно. Опитът носи със себе си практики, които невинаги могат да са успешни навсякъде. Той върви и с различни механизми, които не е задължително да се вписват в новите фирмени правила за законосъобразност, етика или одобрен бюджет, ако има такъв. В зависимост от националността на компанията или бъдещите колеги културните различия са въпрос на време, а спецификата в различните браншове са още една причина, която ще направи наличния ни опит не особено релевантен, защото по-трудно се изкоренява наученото, отколкото се учи новото. 

-„Там така съм го правил, значи и тук ще работи“ е друг капан, в който попадат новите служители. Copy-paste нагласата, че работещото там ще проработи и на новото място, е грешка. Особено ако бъде натрапвано и давано, без да се иска или някой непознат колега да го подкрепи. Мениджмънтът е различен, компанията, стратегията ѝ, броят заети, зрелостта на организацията, нивото на позицията – организационната структура също, както и бюджетите. Готовността на хората да прегърнат привнесените добри практики също е под въпрос – „вчера дойде, днес започна да предлага“. Хората, компаниите, тяхната зрялост и готовност за промени са различни. Темповете как, по какъв начин и с кого да ги случват – също. 

-Проактивност и идеи на килограм. Имаш спомени, че така са ти казали на интервюто – търсят проактивен и идеен човек. Да, но едва ли са очаквали подобна продуктивност от теб в първите дни или седмици след твоето наемане, без дори да осъзнаеш, че твоите предложения са „камък в чужда градина“ с това, което е правено години наред по този начин.  Никой не иска да бъде засипван с идеи и предложения от човек, който все още не е разбрал в що за компания работи, а вече иска да променя. И нещо друго – всяка идея или предложение е свързано с допълнителни усилия от трети лица, защото идеята на значи, че тя сама ще се реализира. Дали ще им се занимава на третите лица, дали ще го искат, чуят, разберат и приемат да положат екстра усилия, са по-скоро риторични въпроси. Всяка нова идея или промяна създава работа, а малцина искат допълнителна такава. 

-Имаш очаквания, че ще бъдеш приет от всички. Едва ли. Може би защото някой има конфликт с твоя мениджър и си го изкарва на теб, други са били близки с бившия служител, чиято позиция си заел, някой те е назначил, без да предупреди друг или да го въвлече в подбора, а той се обидил, ангажирали са няколко души за твоето въвеждане, които имат друга по-важна според тях работа, други не отговарят на имейлите си или вечно отсъстват от каналите за вътрешна комуникация, трети са забравили за среща с теб – забравили са да ти поръчат оборудването или да ти направят акаунта. Не те канят на обяд, подминават те, рядко някой идва да те пита как си… колегите ти изначално са били против твоето наемане за сметка на някоя провалена вътрешна промоция или нереализирана препоръка и отпаднал бонус за нея. 

-Вярваш, че всички да имат твоя ентусиазъм. Разбираемо е да е така, иначе защо да я започваш тази нова работа? Обаче този ентусиазъм невинаги е споделен и припознат от околните. Виждаш едвам прикрити усмивки, докато разпалено питаш за това-онова и споделяш как би било по-добре. Те говорят за ТЯХ, а ти вече си на НАС. Не искаш да доловиш пасивната им агресивност, глух си за негласните им съпротиви, неглижираш липсата на комуникация към теб. Питаш, но или не знаят, или те препращат към някой друг, или изобщо не отговорят на имейлите ти. Карат те да се досещаш какво мислят и докъде ти е позволено да мислиш ти. И ден след ден първоначалният ти ентусиазъм спада...Твоята скорост не е тяхната. 

-Не знаеш, но и не питаш. Къде е тоалетната, кои чаши за кафе не са на някого, има ли персонални паркоместа, къде се пуши, кои са местата за обяд в района и подобни дребни, но важни неща. Не питай по два пъти, а си записвай – не помни. Всички са били нови служители – объркани, леко стресирани и изпитващи малко срам от това, че всеки те запознава с някого, чието име и позиция не помниш след 5 минути. Усмихвай се, поздравявай, дори да не си спомняш всеки и всичко. Те те помнят и измерват с поглед. Ако си малко по-шумен в социалките – вероятно вече са те проверили, разгледали са ти незаключените снимки от плажа и знаят какво мислиш за политиката в България. Човекът е любопитно животно, особено към новите в офиса. 

Други потенциални капани могат да дойдат от страна на новия мениджър, колегите в екипа, другите, чието ниво съвпада с нивото в организацията на новоназначения служител.

-Ревност. Не всички, които ти се усмихват, таят добри чувства към теб. Част от тях ще трябва да делят вниманието на Шефа и с теб, а трудно се допуска нов човек на „масата“. Някои от тези хора са локалните любимци, които разсмиват целия офис, органично развитите стажанти с емблематична лоялност или този, когото си изпреварил и чиято позиция си заел. Ако изглеждаш по-атрактивно в екип с преобладаващ брой колеги от другия пол, е друга предпоставка някой да ревнува от теб. Нов си, а вече си харесван… как така. 

-Завист. Причините са доста – по-голям опит, по-добра заплата, по-висока позиция, по-голяма известност в тези среди, по-добър стандарт на живот, по-голямо внимание към теб, по-бърза писта към големия Шеф. Може да се окаже също, че твоите умения са повече от тези на най-старшия служител в екипа, чиято заплата е по-висока от твоята. Ами ако се окаже, че си по-компетентен и от твоя Шеф и знаеш неща, които той не е чувал или правил по най-умния начин…

-Страх. Позицията ти е нова, понякога висока и никой не знае какво да очаква от теб – какво ще искаш, очакваш, как да се работи по-лесно с теб. Или пък си новият Шеф, който се чува, че започва чистка в настоящия екип – носител си на структурни промени и оптимизации. И започват да валят отпуски и болнични… Някой те е представил като бъдещия реформатор, чиято роля е да донесе нови подходи, промени, да промени курса. Чуе ли някой „промени“ в официална или неофициална комуникация – това е достатъчно да изпитва често необоснован, но силен страх, който съзнателно предава и на околните в търсене на подкрепа.  

-Неразбиране. Защо си нает, защо си нает сега, защо си нает на тази позиция? Липсата на предварителна комуникация е предпоставка за неразбиране в различни посоки. Понякога това неразбиране не е необходимо за дадени позиции, но нали все се чувстваме длъжни да имаме мнение и да се чудим и обсъждаме неща, които не зависят от нас. Неразбирането може да дойде в посока неприемане на новия човек в екипа. Може да дойде и от неказване – защо днес ти си в офиса и каква е твоята „тайна“ роля, кой си ти и на кого си човек. 

-Несъгласие. Защо наехме този, когато друг бе по-подходящ от него? Защо не промотирахме Гергана или не дадохме шанс на референцията от Иван? Защо изобщо наемаме човек в екипа, когато няма работа за него… кой ще го обучава? Вътрешните несъгласия може да са в различна посока и пряко или косвено да са капани за нови служители. Зад тях винаги има поводи и причини, които невинаги имат нещо общо с лицето, назначено на позицията. Но той да е най-ощетения откъм бойкот към него, саботиране и потенциални капани, които да покажат, че всички останали са били прави. 

Невинаги всяко ново начало е обнадеждаващо, вълнуващо и дълготрайно във времето. Понякога се оказва, че това, от което сме избягали, е по-доброто от това, което сме смятали, че изначално е такова. Има немалко примери, при които дни след назначаването на нов служител, той да се върне при бившия си работодател. При други – началото е трудно  заради поредица от капани, в които сами сме се вкарали. Малцина са застраховани от това.

Не бързайте, имайте търпение и повече слушайте, по-малко говорете! 

Преди да предлагате – убедете се защо е така и откога, защо досега не е променено. Преди да давате идеи – разберете дали някой би ви подкрепил и с реални действия по реализацията им. Преди да зададете поредния въпрос – убедете се, че вече нямате отговора записан, а информацията някъде там. Преди да се разочаровате – дайте си време. Преди да се откажете – не давайте повече, отколкото искат от вас. Преди да твърдите, че имате опит – огледайте се колко от вашите колеги нямат такъв. Преди да дадете поредния съвет или идея – припомнете си колко от тях са приети и какво се е случило с останалите. Преди да влезете в някой капан – помислете от кого е заложен и струва ли си.