Какви са характеристиките на изключителния екип?

272 страници, мека корица: 21.90 лв.; твърда корица: 25.90 лв. Издател: Изток Запад

Има моменти, в които се радваме на върхови резултати: спортистът изиграва съвършения мач; бизнесът реализира печалба, която се случва веднъж в живота. Ала тези моменти често са временни и не можем да ги задържим задълго. След всеки невероятен ден може да последват сто обикновени и дори неприятни дни. Истинското удовлетворение се дължи не на отделни върхови преживявания, а на поредица от множество хубави дни.

И така, как да поддържаме ефективността, като същевременно избягваме прегарянето и запазваме душевното си равновесие?

Въз основа на множество истински истории и практически методи Даниъл Голман и Кери Чърнис показват как да използваме емоционалната си интелигентност, за да направим всеки наш ден хубав. Перфекционизъмът лесно води до изтощение и прегаряне. Няма как постоянно да бъдем на върха. За сметка на това обаче винаги можем да се стремим да даваме най-доброто от себе си.

„Емоционалната интелигентност“ на Даниъл Голман, станала настолно четиво както за психолози, така и за обикновени хора, изцяло промени разбиранията ни за интелигентността. В „Оптимумът. Емоционално интелигентната организация“ Даниъл Голман и Кери Чърнис отиват още по-далеч – показват ни как да използваме вътрешните си ресурси, за да бъдем винаги продуктивни и удовлетворени.

Публикуваме откъс без редакторска намеса:

Какви са характеристиките на изключителния екип?

Софтуерните инженери в „Гугъл“ смятаха, че знаят какво е нужно за създаването на превъзходен екип. Една японска поговорка гласи: „Всички заедно сме по-умни, отколкото който и да е поотделно.“ Така че би трябвало да е достатъчно просто да съберем заедно изключително умни хора и те ще разработят невероятни продукти, нали?

Съжалявам, но това не е така. В края на краищата „Гугъл“ отдавна има практика да наема само най-умните. Ето защо, за да установят защо някои от екипите им работят страхотно, а други – не, в „Гугъл“ събраха данни от близо двеста екипа в компанията. Някои бяха съставени от инженери, други – от търговци, като сред тях имаше както високоефективни, така и нискоефективни.

Изследователите събраха данни за всеки аспект на екипната работа, за който можеха да се сетят и бяха чували: какви са членовете на екипа, каква е тяхната длъжност, ниво и местоположение, какви са личностните им черти (например интровертност и добросъвестност). Те взеха предвид и груповата динамика, като попитаха дали членовете на екипа са съгласни с твърдения като „Чувствам се в безопасност, когато изразявам различно мнение пред екипа“.

В крайна сметка се оказа, че най-важните фактори са свързани по-скоро с начина на съвместна работа, отколкото с качествата на отделните членове на екипа. Ала факторът с най-голяма тежест се оказа психологическата безопасност. С други думи, това е усещането на хората за сигурност, че могат да поемат рискове, без другите да ги възприемат като проблематични, или още по-лошо за служител в „Гугъл“ – като невежи или некомпетентни.

Когато в екипа е налице голяма психологическа безопасност, членовете се чувстват уверени, че никой няма да ги засрами или накаже, ако си признаят грешката, ако зададат въпрос или предложат нова идея. Екипът е по-способен да се възползва от различните идеи, предлагани от членовете. Такива екипи носят повече приходи и се оценяват като ефективни „два пъти по-често от ръководителите“.

В „Гугъл“ установяват също, че яснотата – друг значим фактор за групова ефективност, изглежда, е свързана с психологическата безопасност. Тя е важна, защото, когато хората не са наясно какво се очаква от тях и какви са целите на групата, е по-малко вероятно да се чувстват сигурни.

В изследването се заключава, че коефициентът на интелигентност няма голямо значение; средната когнитивна интелигентност на членовете на екипа или предишният им опит са сред най-слабо определящите фактори (естествено, по отношение на коефициента на интелигентност може да е имало „изравняващ ефект“: „Гугъл“ се гордее с наемането на хора с висок коефициент на интелигентност). Личностните черти на членовете също нямат голямо значение. Най-важното е какво прави лидерът, за да създаде усещане за психологическа безопасност в групата.