Вижте какви насоки споделя кариерният коуч Елица Цветкова
Елица Цветкова. Снимка: личен архив
„Човек с убеждение, че не може да се промени и развива, ще търси познатото и ще отиде там, където смята, че ще може да се справи само защото вече го е правил и ще избягва рисковете“, посочва Елица Цветкова. Тя е кариерен коуч и има над 13 години опит в сферата на Човешки ресурси зад гърба си. Свързахме се с нея, за да поговорим за начина, по който човек може да се справи с негативните си мисли при търсене на нови възможности за кариерно развитие. Ето какво сподели тя пред екипа на Economy.bg:
Влияе ли вътрешната нагласа на човек върху процеса по намиране на работа или кариерното израстване?
Краткият отговор е – да, влияе ни. За да навлезем повече в темата, е необходимо да спомена името на д-р Карол Дуек, американски психолог, който има особен принос в изследването на въпроса как нашата нагласа оказва влияние на живота ни като цяло. Тя въвежда и понятията нагласа на растежа (growth mindset) и фиксирана нагласа (fixed mindset). Накратко, при нагласата за растеж в основата стои вярването, че всеки може да развие своите качества и умения, като се потруди за това. Успехът идва с постоянство, учене, приемане на обратна връзка и посрещане на предизвикателства. Фиксираната нагласа, от друга страна, приема за вярно, че нашите способности и интелигентност са дадености, които не могат да бъдат развивани. Човек с убеждение, че не може да се промени и развива, ще търси познатото и ще отиде там, където смята, че ще може да се справи само защото вече го е правил и ще избягва рисковете. Друг човек, който има нагласа на растеж, ще приема новото, предизвикателствата, знаейки, че всички сме в процес на учене и развитие и че самият той може да се усъвършенства. В коучинга работим за идентифициране и осъзнаване и на много други убеждения и вярвания, които биха оказали съществено влияние за кариерното развитие и успех на клиента. Какво вярвам аз за себе си като човек и професионалист? Смятам ли, че имам необходимите качества и умения? Смятам ли, че мога да се справя с тази работа? Ставам ли за тази длъжност? Добър мениджър ли съм? Нашите вътрешни отговори на тези и други подобни въпроси неминуемо ще окажат влияние на представянето ни. Дори да не го изказваме с думи, нашите мисли и усещания ще излизат чрез езика на тялото – все пак думите са едва 7% от комуникацията помежду ни.
Най-често с какви негативни убеждения се сблъсквате при работата си с хора?
Най-напред бих искала да уточня, че нашите убеждения не са изцяло наши. Ние възприемаме убежденията и вярванията на средата, в която сме израснали и сме се образовали, допълнили сме ги с преживяванията от своята лична биография и информацията, до която сме имали достъп. Нашата лична отговорност идва тогава, когато разберем, че можем да избираме в какво да вярваме – за себе си и другите и от нашия избор зависи качеството ни на живот. В работата ми с клиенти в най-различни вариации излиза темата „не съм достатъчно...“, съмнението „не знам дали ще се справя“ и много често твърдението „не знам какво искам“.
В действителност ли хората не знаят какво искат?
„Не знам какво искам“ – това е едно твърдение и вярване за нас самите, което ни лишава от силата ни. Освен това, зад изявлението „не знам какво искам“, много пъти стои друго вярване – „всъщност знам какво искам, но не мисля, че е възможно да се случи“. Негативните ни убеждения са лимитиращи именно защото очертават границите на личното ни възприятие за възможното за нас.
Какъв подход бихте препоръчали, за да може човек да оцени доколко реалистични са неговите убеждения?
Убежденията ни са нашите истини и в този смисъл за нас те са неоспорими факти – „при мен нещата винаги стават трудно“, „аз винаги трябва да се боря, за да получа нещо“, „все на мен ще се случи “. Те са филтрите, през които възприемаме и пречупваме реалността, и в този смисъл ние отсяваме и възприемаме тази информация, която съответства на нашата система от убеждения и я подкрепя. Подлагаме убежденията си на преоценка в общия случай едва когато забележим, че не получаваме резултатите, които искаме. Тази преоценка и преразглеждане може да се прави и целенасочено, в рамките на коучинг сесия. Коучът може да предизвика вярванията на клиента си, може да провокира генериране на нова гледна точка и промяна на фокуса, с което клиентът да се приближи към желания резултат. Разбира се, тук искам да дам и друга гледна точка – много световни открития са направени именно вследствие на силната вяра и убеденост на изследователя, че това е възможно независимо от мненията на околните и независимо че в някой от случаите, успехът е изисквал 10 000 опита. Невинаги можем да кажем кое е реалистично и кое е на границата на откривателството, поставяйки статуквото под въпрос. Разбира се, в коучинг сесията, задължително работим за осветляване на ефекта от поведението на клиента ни, което ще му помогне да осъзнае как това, което той прави, се отразява на него самия и на околните.
Как може човек да се ориентира дали има реална самооценка?
От друга страна, ако говорим за самооценка, то тогава можем да направим проверка колко реална е преценката ни за нас самите. Дали имаме завишена или занижена самооценка – това може да стане видимо чрез резултатите, които имаме, по това как приемаме успехите и неудачите си, или по обратната връзка, която получаваме от другите. Разбира се, ако вече става дума за нарцисизъм, при който е налице засилено чувство за значимост – случаят е съвсем друг.
Бихте ли дали пример за техники, с които човек може да „неутрализира“ негативните самовнушения?
Първата стъпка е човек да осъзнае вътрешния си диалог. Какво казва сам на себе си, какво му говори вътрешният глас, как, кога и в каква ситуация идват тези самовнушения. Дали си мисля, че няма да се справя, или че сега ще се изложа по време на среща само защото смятам, че нямам нужните знания и умения? Осъзнаването на тези мисли е първата стъпка. След като сме ги идентифицирали, ги трансформираме в позитивни твърдения в сегашно време, като ги формулираме по начин подкрепящ резултата, който искаме да постигнем. Пример: „Ще се проваля“ може да стане „Аз имам всички необходими качества и умения за успех“. Друг начин да се справим с негативните си мисли е като се предизвикаме да отговорим на въпросите „На какво почива това мое вярване? Кое го прави валидно?“. Освен улавяне и трансформиране на негативните мисли, с които несъзнателно се програмираме за нежелан резултат, можем да си припомним и кое ни е направило успешни, кое ни е помогнало да сме тук и сега. Нека да си припомняме и удържаме в съзнанието нашите постижения и сами да си вдъхваме увереност.
Подходящо ли е човек да търси подкрепа и обратна връзка от професионалния си кръг с контакти за справяне с негативната си нагласа?
Нашите убеждения, вярвания и нагласи са по-лесно забележими от другите хора, отколкото от нас самите и обратната връзка под една или друга форма ще идва към нас. Хората от нашия доверен кръг несъмнено могат да ни помогнат и подкрепят в процеса ни на развитие, но напредъкът и трансформацията, които можем да постигнем с помощта на професионалист с необходимата подготовка, за мен са незаменими. Разбира се, има хора, които предпочитат self-help подхода и това също е работещ вариант, но времето, необходимо за промяна, вече може да е много повече.
Какви други насоки бихте споделили за справяне с негативната нагласа при търсене и оценка на нови кариерни възможности?
По отношение на този въпрос за мен е много важно човек да си даде сметка за това, което го задвижва към промяна. Коя е причината да си потърсиш нова работа – това, че си разочарован и ядосан на работодателя си, че не се чувстваш оценен, искаш да избягаш от определена среда...? Ако мотивацията ни е да се махнем и да се отдалечим от това, което не ни харесва, ние пак оставаме фокусирани върху него, вместо да насочим енергията и вниманието си към желана от нас действителност. Ето защо в коучинг сесиите с клиентите задължително работим за изясняване на желаната визия. Задължително работим и за изясняване на ценностите – какво им е наистина важно. Идентифицираме и извеждаме силните им страни, качества и умения, като обръщаме внимание кои от тях им е най-приятно да прилагат. Когато ти си наясно със себе си, знаеш какво искаш, какво ти е важно и кои са твоите силни страни, нагласата, с която влизаш в процеса на търсене и оценяване на кариерни възможности, е на човек, който е уверен в себе си и може да предаде това позитивно усещане и на другите.
