Как индустриалният координатор на ЕКА за България ще помага на бизнеса да излезе в Космоса?

Снимка: Economy.bg

Любомир за себе си: От 2008 г. насам се интересувам чисто любителски от популярна наука, с кратки забежки към физика в СУ. Книгите на Ричард Файнман и Ричард Докинс бяха основни виновници за това, както впоследствие и за основаването на Ratio през 2012 г. Занимавам се цялостно с организацията на сдружението, като от 2018 насам имам лукса да се фокусирам една идея повече предимно върху големите ни събития. Опитът ми е в сферата на IT продуктовия мениджмънт и бизнес развитие, като от 2012 г. до днес съм управител в Ozone.bg.

Наскоро Ratio съобщи, че Любомир Бабуров става индустриален координатор на Европейската космическа агенция (ЕКА) за България. Economy.bg се свърза с него, за да разкаже какво представлява тази нова функция, като го върна и назад във времето, за да сподели как се ражда форумът Ratio и каква е движещата сила зад тези проекти.

С какво ще се занимава индустриалният координатор на Европейската космическа агенция (ЕКА) в България?
Основно с координация на индустрията, колкото и банално да звучи. Идеята е да има едно звено, което да може да помага на компании, които са заинтересовани в това да имплементират неща, т. нар. ъпстрийм – в рамките на космическата индустрия. Например вие сте компания, която се занимава с киберсигурност или оптика, или микропроцесори, или с N на брой неща. Някои от тези продукти теоретично имат приложение в рамките на космическата индустрия. И другата част, която е така наречената даунстрийм – има приложения на неща, които са в Космоса. Например наблюдение на Земята, данни от сателити, серия различни решения, които могат да бъдат адаптирани, за да решаваме проблеми тук, долу, на земята. И целта на индустриалния координатор е да опосредства тези фирми първо да намерят контакт с подходящи колаборатори, тоест други такива фирми или институции, университети и развойна дейност и съответно те да могат да намерят подходящия кол в така наречената PECS програма, която е предприсъединителната програма на ЕКА, за да може да получат първоначално финансиране.

Как могат компании с интерес в космическата индустрия да се свържат с Вас?
Доста просто. Аз и екипът ми сме направили една лендинг страница: ratio.bg/esa, вътре имаме форма, през която може да се пише съобщение до нас. Също можете и директно на имейла esa@ratio.bg, съответно аз и екипът ми там помагаме вече с допълнителна информация, за всеки, който има необходимост. Тази година ще бъдем доста активни в това да подготвим обучителни материали. Ще има поне две големи обучения, които ще направим през годината, за да знае съответният кандидатстващ какви са изискванията, по какви мерки може да кандидатства, какви са добрите практики, през които да се кандидатства. Ще дам само един много бърз пример. Едно от нещата, които като цяло е фокус на Европейската космическа агенция, а всъщност и на Европейския съюз, е колаборация между държавите, с които и ние имаме сериозен стимул да работим, особено със съседски държави – с Гърция, с Кипър, с Малта, включая даже наскоро имахме едно събитие, където си говорихме за потенциални колаборации с Малта.

Ще подлагате ли кандидатите на някакъв тип проверка?
Нашата роля е информативна и консултативна, ние не сме звеното, което одобрява. Ние сме звеното, което помага хората да могат да кандидатстват по процеса по-адекватно. Т.е. процесът, който е за кандидатстване по съответните PECS програми, както и серия други програми, които са допълнителни. Има задължителен реквизит, който е свързан с конкретни форми, които трябва да се опишат с конкретен бизнес кейс, който трябва да се направи. Нашата цел е по-скоро да имаме по-качествени заявления в рамките на тази програма и съответно да има повече от тях. В момента имаме доста неуплътнен потенциал, така да го кажем, в България и мисля, че ако поработим по-адекватно следващата година-две с компании, с университети и прочее ще можем да сме едни от най-добре представящите се в Европа.

Безвъзмездни ли са тези консултантски услуги?
Абсолютно да.

Какво Ви мотивира да се захванете с тази работа, която никак не е малко?
Това е доста работа, да, но за щастие, ние сме екип. През последните години всъщност едно от основните неща, които правим покрай Ratio, тъй като ние се занимаваме с комуникация на наука, е да правим събития, много голяма част от които са свързани с Космоса. И това е по една доста банална причина. На нас ни е много интересен Космосът. Интересуваме се чисто като хора от Космоса. Нашето НПО е направено с цел да показва красотата и съответно потенциала на науката. И това е една логична стъпка за нас. Съответно да може да покажем, че то е не само красиво, не само естетика, не само нещо, което е интересно, а в момента също е и възможност. В момента сме в позицията, в която можем да опосредстваме и други организации, тъй щото да могат да се възползват от възможностите на Космоса в момента.

Да се върнем малко назад. През 2012 г. основавате Ratio. Кога и как се роди идеята за този форум?
Малко преди 2012. Тогава със съоснователката ни Василена Вълчанова си представяхме различни неща, които ни се правят чисто като хоби. Към този момент се занимавахме с организация на събития, но повече корпоративни събития. Паралелно с това си имахме нашите частни хобита. Примерно четем книги, свързани с популярна наука, гледаме интересни сериали, свързани с популярна наука, National Geographic и т. н. И по някое време си задаваш въпроса: „Добре де, не може ли да оженя тези две неща – това, в което съм теоретично добър и съответно интереса ми, така че да получа нещо, което да е интересно“. Това беше експериментът ни през 2012. Всъщност нямахме никаква идея дали изобщо ще стане, защото ти си някаква изцяло нова организация – днес ще събереш 15 души и роднините си и горе-долу това ще е целият цирк. За щастие се оказа, че всъщност събираме доста повече хора дори първия път и от 2012 насам растем в много и различни насоки.

Колко е времето от идеята до реализацията?
Първият форум ни отне доста. Мисля че около година и нещо, защото не знаехме точно по какъв начин трябва да наредим цялата програма, съответно по какъв начин трябва да валидираме темите, които вкарваме вътре, как се свързваме с лекторите, с които работим. Не е същото като да пишеш на някой бизнес човек, който примерно може да говори за дигитален маркетинг или съответно да пишеш на някой, който се занимава с медии и т. н. Той е с по-различен профил, може да е рисърчър, човек, който се занимава с проучвания и съответно да не му е конкретно до това нещо. Т.е. не бяхме много наясно как точно трябва да го навигираме и в рамките на тази година и нещо сме направили безброй срещи, брейнстормвали сме, писали сме имейли на сляпо и т. н. Та отне доста време първия път.

Какво Ви мотивира да се захванете с тази нелека задача?
Всичко, което принципно носи някаква стойност, по дефиниция няма как да е леко. Смисълът е, че трябва да си избереш едното – или да е леко и съответно да няма кой знае каква добавена стойност или съответно все пак да е една идея по-трудно, да е предизвикателно, така че да има някакъв смисъл от него. Не мисля, че фактът, че отнема време и може да е сложно за организиране и съответно има N на брой проблеми, свързани с това да движиш една организация, изобщо стои на масата като тема. Основното е това, което ти попита в другата част: „Защо го правим?“. Защото ни е интересно.
Правим го, защото в крайна сметка човек трябва си избере нещо, което съвпада с неговите цели, идеали, с неговата идея с какво иска да се занимава в живота си. И съответно ние го правим, защото това е нашето нещо. Към момента сме вече екип от доста хора, даже вече имаме и хора, които са фул тайм в рамките на нашата организация, но целият екип без доброволците, тъй като с тях сме вече доста народ, целият екип е някъде към десетина души. Което ще рече, че тези 10 души са също припознали, че тези неща са нещата, които им се правят. Не искат да са задължително в колцентър, не искат да ходят да се занимават с маркетинг или поне ако ще се занимават с маркетинг, то да бъде за някаква кауза – да се заемат с нещо, което всъщност да ги гъделичка по начин, по който да искат да стават и да се чудят: „Добре. Какво друго интересно мога да създам?“, „Какво е нещото, което мога да дам допълнително на обществото?“. Така че мисля, че не ни е чак толкова сложно това нещо. Като имаш мотивацията е по-лесно. 

Защо е необходима популярната наука?
То е едно от тези неща, които дават допълнителна стойност на живота, това от гледна точка на хората, които биха консумирали популярна наука, тази грозна дума – консумирам. То е нещо, което допълнително ти обогатява ежедневието и е окей. То не е неснижаемо. Най-вероятно хората могат да се оправят без популярна наука, но то добавя стойност към живота ти. Добавя в серия направления – информираност, естетика, някаква допълнителна гледна точка над неща, които си мислил, че са относително прости. Светът около нас всъщност изобщо не е прост и начинът, по който ние искаме да го представяме, не е просто: „Вижте колко е сложен. Нещата са много зле“, а по начин, по който да е все пак разбираем до някаква степен, така че хората да имат по-добър начин за справяне с него, така че да могат да го интернализират по начин, по който да им позволява да се справят с това да си жив горе-долу. Това е нашето намерение.
И тук само ще направя една вметка, тъй като започнахме с фокус основно върху популярна наука, но през последните 6 години се опитваме това да го интегрираме не само с фундаментална наука, не само с хард сайънс, а също искаме да го интегрираме с етика, с философия. Искаме да го интегрираме с малко повече социални науки, тоест да има контекст нещото, за което си говорим. Например, когато говорим за клониране или за инструменти като CRISPR, за редактиране на гени и прочее, искаме да покажем пълната перспектива на това нещо – какви са потенциалните ужасни и страхотни неща, които може да се случат от съответното нещо.

Какво нe Ви попитах?
Това, което в момента ми е много интересно, паралелно с темата за Европейската космическа агенция, е фактът, че ние наистина искаме да оженим повече комуникацията на наука с естетика. Това, което казах преди малко, да говорим с етика, с право и т. н. е едната част, но допълнително искаме да говорим с естетика. Какво имам предвид? Последните две години се опитваме да интегрираме повече и повече наука в изкуство под различни форми. Правили сме изложби правили сме инсталации. В момента работим върху един проект, който е с няколко артисти от чужбина и от България, не мога да разкажа в пълни детайли, но с които искаме да разкажем една история за живота на Земята. 

Тоест това, което ние сме осъзнали за нас като организация, е, че първоначално, започвайки просто, имаш една презентация и един човек, който добре може да говори и това може да бъде надградено доста. По някое време го правиш като цяло шоу с аудио-визуални елементи и т. н. И към момента вече сме наясно, че тази колаборация може да направи още едно ниво. Направихме наскоро едно събитие, което се казва „Кейс стъди: такси драйвър“ заедно с Владо Лепоев, който е един феноменален фотограф, и с Били Пешев и с Химика, още известен като Наката, направихме едно проучване на паметта. Тоест опитахме се да пресъздадем един разказ на един таксиметров шофьор от Перник, където му се случва нещо, което е много стресиращо и доста странно. И той го помни 20 и няколко години по-късно. Опитахме се да пресъздадем цялото това нещо и съответно в рамките на този разказ се опитахме да говорим също защо го помним конкретно това нещо, по какъв начин паметта борави с физическите обстоятелства, какъв е преносният механизъм на паметта, забравяме ли наистина. И това според мен е по-качественият начин, по който може да адресираме такива теми. Ще се опитваме повече и повече от нещата, които правим, да са в посока и колаборация с изкуството.

Какво да очакваме от Ratio?
Имаме доста плътна програма до края на годината. Планирали сме минимум 2 събития на месец плюс два големи форума. Единият ни голям форум е в началото на юни, първата събота на юни. Вторият ни форум ще е в началото на ноември. Като цяло сме планирали една доста плътна програма през различните ни теми. Всеки един от месеците ни е с конкретен фокус. Примерно месец март за нас беше с фокус върху мозък и съзнание. През месец април се фокусираме върху полета, върху Космоса и тъй като искаме да вържем нещата, които правим с Европейската космическа агенция, също с неща, които да можем да комуникираме със събития. И не на последно място имаме от над 6 години подкаст. Този подкаст при нас е разделен на няколко части: наука, етика, култура, технологии и съответно имаме по средно от 12 до 15 епизода на месец във всичките различни тематики. Така че, ако имате интерес към нови интересни теми – Ratio подкаст.