събота, 04 юли 2020   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    3118 прочитания

    Криза като днешната ни тласка към преосмисляне на цялостната ни нагласа към живота и света

    За съхраняването на психическото здраве в условия на пандемия разговаряме с Веселка Христова, психиатър и психотерапевт
    27 март 2020, 20:02 a+ a- a

    Затворени за продължително време в домовете си, изправени пред битката с COVID-19, за мнозина от нас се налага да водят една не по-малко предизвикателна битка – тази с паниката, стреса, тревогите... За съхраняването на психическото си здраве в условия на пандемия разговаряме с Веселка Христова, психиатър и психотерапевт в Център „Динамика”. 

    Ситуацията, пред която сме изправени днес, породи много страхове, паника и тревоги у хората.  Какво бихме могли да направим, за да съхраним психическото си здраве, което е изложено на не по-малък риск от коронавируса?
    Психичното здраве е неотделима част от цялостното здраве и това, което можем да направим, да го съхраним, засилим и подобрим ще бъде дар не само в индивидуален, но в общностен и глобален план.  Подобен тип кризи – в случая пандемия – неминуемо тласкат към преосмисляне на цялостната ни нагласа към живота и света – как гледаме на социалните, икономическите и политическите системи, които сме изградили и колко здравословни са те! В тази ситуация да се съхраним, означава да се променим към по-добро – индивидуално, общностно, глобално.

    Изградени сме така, че имаме потенциала, съдържаме в себе си всичко, което позволява не просто да живеем, а да растем, да се развиваме и допринасяме за общото благосъстояние. Въпрос е да позволим на съществата си да разгърнат този потенциал, а не да осуетяваме процеса. И колкото и банално да звучи, мерките са прости. Телата ни знаят какво да правят, притежават естествени защити – необходимо е да оптимизираме имунната си система, за да работи за здравословната ни промяна.  В епикризите, с които изписват оздравелите пациенти, понякога можем да се натъкнем на абревиатурата ХДР  (хигиенно-диетичен режим) като препоръка за поддържане постигнатия ефект от лечението, което визира цялостно здраве (психично + физично + емоционално):

    - оптимизирайте имунната система;

    - освободете се от стреса  - техники и стратегии за управление на стреса;

       * техиники

          1/ йога; релаксация;

          2/  дихателни техники, вкл., кохерентно дишане;

          3/ сърдечна (психофизиологична кохерентнос) – вж. HeartMathInstitute; 

          4/ разнообразие от медитативни техники, вкл. mindfulness meditation; 

          5/ техники от енергийната психология и медицина – EFT & Meridian Tapping; AIT; EMDR;  Qigong, Tai Chi & etc.

          6/ невровегетативна регулация -  биофийдбекр неврофийдбек и BWE;

      * стратегии 

          а) промяна на ситуацията (когато е възможно) 

          б)  промяна на реакцията към ситуацията

    - хигиена на съня - осигурете здравословен сън;

    - физическа активност - осигурете достатъчно движение/физически упражнения;

    - оптимизация на хранителните навици -  хранене/добавки;

    - баланс на работа/почивка.

    Дори и да не сме паникьосани и изплашени, стоенето затворени вкъщи продължително време е сериозно изпитание за психиката и отношенията ни с най-близките. Можем ли да избегнем моменти на гняв и раздразнение, или те са нещо естествено?
    Емоции като гняв, страх, негодувание, тъга, но и обич, радост, вълнение – са естествена реакция към живота и предизвикателствата,  пред които сме изправени. Не можем да си заповядаме „Не чувствай, не преживявай, за да се справиш по-лесно!” – противоприродно е и няма как да се случи. Можем обаче да поемем дълбоко дъх, да опитаме да осмислим какво става, на какво реагираме и как реагираме – а това вече е пауза в стрес реакцията и метафорично отмества стрелката на семафора в позитивния цикъл на излизане/справяне със стреса, вместо порочния кръг на нагнетяване на стреса.

    Нашите тела ни говорят, сигнализират, но ние често ги „отсвирваме”, предоверявайки се на мислите си!  Добре е да мислим, да сме homo sapiens – човешкото достояние в еволюционната стълбица, но физиологията ни винаги сработва така, че да ни предпазва, да ни съхранява, да оцеляваме. Но когато стресът е свръхмерен (а това винаги се възприема индивидуално) нещо в нас изключва шалтера на „здравия разум” и сме подвластни на емоцията.  Дори преди да успеем да доловим/назовем емоцията –  усещаме с телата си: „косата ми настръхна”, „сърцето ми ще изхвръкне”, „стомахът ми е на топка”, „стиснало ме е за гърлото”, „подкосиха ми се краката” -   тялото общува/говори, за да подскаже как да се ориентираме в ситуацията и какво да предприемем, за да се справим.  

    Емоциите са естествени помощници, енергия в движение (e-motion) – сигнали и указания за справяне със стресора/ситуацията:

    Страх – „Има опасност. Направи нещо, ако имаш сили – бори се; ако не – бягай!”.

    Гняв – „Има препятствие. Мобилизирай се да го преодолееш!” ; или „Повикай неволята”.

    Тъга – затваряне, ограничаване – време, за да преодолеем загубата, скръбта.

    Радост  - отваряне към света; даване и получаване; прегръдка.

    Няма защо да „борим” емоциите, естествено е да ги преживяваме и да разбираме посланията им, за да тръгнем по пътя на адаптивната промяна.  Разбирането само по себе си не разрешава проблема, но ни информира достатъчно, за да се мобилизираме за промяната.  И това невинаги е лесно, може понякога дори да се ядосаме още повече – защото актът на осмисляне ни отнема пожелателното мислене и успокоението, че „нещата ще се подредят от само себе си”, че „няма какво толкова да направим”, че „нищо не зависи от нас”. Напротив, способни сме да правим  много по-фини дистинкции,  да правим по-адаптивни избори и дисциплинирано да предприемаме стъпки към поведенческа промяна – разбира се, невинаги сами, защото понякога е необходима подкрепа от близък, понякога професионална подкрепа, понякога по-дълбока терапия – но винаги е възможна позитивна промяна.  

    Как продължителното социално дистанциране се отразява на организма и психиката ни? Можем ли да го заместим с нещо?
    Физически дистанцирани сме, защото това го налага епидемичната ситуация и е здравословният избор в момента.  Не сме социално дистанцирани!  А съвременният технологичен напредък ни позволява да оставаме в контакт – макар дистанционен – с близките ни, с любимите, с хората, които ни носят утеха, подкрепа, обич и топлота.  Може би именно в ситуацията на физическа дистанция можем да усетим силата на социалната свързаност.  Да заместим дистанцирането означава да отместим внимание от негативните преживявания, които чувството, че сме дистанцирани, поражда у нас, и да го пренасочим към нещата, които ни радват, изпълват с увереност, спокойствие, сигурност, желание за творчество. Когато включим творческия си потенциал – за всекиго това е различно – живеем тук-и-сега и наистина изпълваме секундите/ минутите/часовете със смисъл.  

    Колко според Вас можем да издържим затворени в домовете си, без да има сериозни последствия за здравословното и психическото ни състояние?  Кои ще са предизвикателствата при завръщането към нормалния живот и кога очаквате да се случи това?
    Всички в момента преминаваме индивидуално и колективно през голямото предизвикателство на пандемията COVID-19  - неочаквана ситуация, макар и предвидима – ако бъдат попитани епидемиолозите, които след SARS  MERS единодушно говореха не за ДАЛИ, а КОГА ще бъде следващата пандемия.  Разклатено е предишното ни усещане за сигурност и живот в зоната на комфорта.  

    Предизвикателствата не са нови за нас в т.нар. „нормални“ времена – всички сме водили или водим своите индивидуални „битки”, свързани с проблеми  и загуби – работа, професия, контакти, приятелства, семейство, здраве и пр. - списъкът е дълъг. 

    Разликата е, че днес глобално сме изправени пред предизвикателство, което надхвърля индивидуалното и справянето ще зависи от изборите, които ще направим днес – индивидуални, общностни, глобални. „Новото нормално”  няма да е предишното нормално – и това вероятно ще е голямото предизвикателство – ще има значими промени в социалната, политическата, икономическата сфера; в нашия стил на живот, в комуникациите, в здравеопазването.  

    Но в личен план – бидейки отговорни за себе си – е въпрос как се справяме с предизвикателството на стреса.  Дали затворени в домовете си, за да отговорим здравословно на пандемията, ще означава негативни здравословни последствия – НЕ за голяма част от нас, ако следваме гореспоменатите стъпки в управлението на стреса, и ДА – за онези от нас, които и преди това са били по-уязвими в резултат на здравословни и личностни проблеми – те трябва да получат нашето внимание, грижа, подкрепа и съпричастност.

    Добре е да отчитаме, че в момент на криза нашият мозък психофизиологично автоматично превключва в режим  да търси „какво не е наред в обстановката”, за да ни предпази и съхрани живи -  търси всичко от миналия ни опит, което да ни събуди към адекватната реакция.  Информацията за това как естествено реагираме  в момент на стрес – това, което тялото и емоциите ни подсказват, изброено по-горе – би ни помогнала да нормализираме тези реакции, т.е. да ги приемем, да оценим приноса им и ролята им в това да помогнат и да бъдат указание за поведение и след това да ползваме техниките и стратегиите за управление на стреса, за да изградим устойчивост и баланс. 

    Говорим за пандемична ситуация, която е нова за всички, включително за специалистите, които работят в областта на епидемиологията, вирусологията, инфекциозните болести. Свидетели сме как мерките, които се предприемат у нас, са опит да се смекчи експоненциалната крива на епидемията, което разтегля във времето новите случаи на заразяване и третирането им.  Може да се правят предвиждания кога всичко ще се нормализира, но не е разумно да се посочват точни числа/месеци.  Всичко това означава да се стремим да оставаме  спокойни, балансирани, смирени и отговорни за себе си и с това и за близките и общността – да се подготвим да живеем с тази криза, да се радваме на малките успехи в овладяването й  и разумно да очакваме големите. 

    Появиха се прогнози, че ситуацията ще доведе до много раздели и разводи. Как да съхраним връзката си в такъв момент?
    В стресова ситуация често оставаме центрирани в себе си и в моментното усилие за справяне със ситуацията.  Да съхраним връзката, означава да се отворим,  да прегърнем  и другия в този процес на справяне – да бъдем съпричастни, да се научим да се «настройваме» към преживяванията на другия, да резонираме -  всичко изброено може да се възпитава и научава, но изисква постоянство и мотивация.  Да не приемаме нещата себеотносно, да не правим допускания за (очаквания от) другия, да даваме най-доброто от себе си и да бъдем безупречни в думите си - това са четири правила, т.нар. „Четирите споразумения. Практическо ръководство за лична свобода“  - по думите на автора на бестселъра, Дон Мигел Анхел Руис  - могат наистина да бъдат пътеводител в усилията ни да съхраним връзката си.  Да останем заедно за много по-дълъг период в сравнение с предишния ритъм,  означава да общуваме по различен начин – може би ще има неща, които много ще ни харесат, може би ще има други, които никак няма да ни харесат. Всяко от тях обаче, е повод първо да се обърнем навътре и да разберем повече за себе си. Тогава и общуването ни ще е по-пълноценно – може би ще сме по-способни да говорим от първо лице – „Аз виждам нещата така и така;  Аз почувствах това и това, Бих искал/а да променим това и това; Можем ли заедно да изберем/направим това и това...“ вместо да обвиняваме, да настояваме, да се оправдаваме, да изискваме, да се обясняваме – поведения,  неработещи за взаимността, а извеждащи ситуацията в позицията «Аз съм прав/а, ти си виновен/вна»  Възможно е!   И да, вероятно ще има раздели и разводи – и това няма да е лошо, ако току-що описаният процес е помогнал и на двамата участници да постигнат по-голямо разбиране за себе си и да се разделят може би не като приятели, но поне не като врагове. Няма обаче имунизация срещу последното – и тогава съветът е да бъде потърсена професионална помощ.          

    Българските медици в момента също са изправени пред сериозни предизвикателства и изпитание. Работите ли с лекари в момента, как се чувстват, от какво имат нужда в този труден момент, каква подкрепа им оказвате?
    Малка част от клиентите ми са лекари, но работя с колеги психолози, лекари, социални работници, които супевизирам в работата им. И част от тях са на предния фронт и съзнават своята отговорност, съзнават предизвикателствата на ситуацията и възможността не само от стрес, но и от бърнаут. Но всички сме първо хора и в реакциите ни на стрес  има общи за всички неща, които вече изброихме,  както и специфики, обусловени от личните характеристики и предиспозиции. Всички се стараем да останем достатъчно адекватни, налични, съпричастни и балансирани в тази ситуация , а поведението е както към всеки преживяващ стресова ситуация.

    А със заразени с COVID-19 комуникирали ли сте? Какво ги съветвате?
    Имам няколко клиенти, които са контактни на заразени от коронавируса, които нямат симптоми, но са в карантина.  Имам един клиент, който е със симптоми на прекарана настинка и в момента е добре, но не е тестиран.  

    Съветът е да следват изискванията, наложени от епидемичната обстановка и съответно карантината – по отношение на онези, които са контактни. С всички от тях работя дистанционно, но те имат своите терапевтични сесии и с всеки продължаваме работата, която сме започнали като се съобразяваме и с новите симптоми, проблеми или страхове, свързани с COVID-19.  Реакциите са различни при различните клиенти – за едни беше необходимо да се върнем към преди усвоени техники за управление на стреса и да го насърча да практикува регулярно; за друг – самият факт на карантината и оставането вкъщи беше успокоение от забързания всекидневен ритъм и възможност да продължим с по-глъбинна работа.  

    Вие самата как се справяте с изолацията и с новата реалност, как работите в момента и как се грижите за здравето и спокойствието си?
    Работя в специализирана групова практика и бидейки медицинско заведение, ние продължаваме работата си, но се стремим да ограничим рисковете както за пациентите, така и за работещите в динамика. Отчитаме, че обстановката е много динамична и реакциите на пациентите/клиентите ни ще се менят в очакване на пика на епидемичните промени.  Работим с хора с емоционални и психологични проблеми, така че очакваме и се подготвяме и за кризисни реакции и за променени емоционални и поведенчески реакции. Предприемаме необходимите мерки, за да останем адекватни на ситуацията.  Там, където е възможно, преминаваме на дистанционен контакт с клиентите.  Стараем се да оставаме балансирани, защото разбираме, че епидемичната ситуация може да продължи с месеци. 

    В личен план да съм ангажирана и да работя в този момент, определено помага за стабилността ми.  По-малката натовареност ми помага регулярно да практикувам медитация (30-40 мин.), която преди пропусках , оправдавайки се пред себе си с недостига на време и заменях с други по краткотрайни техники като кохерентно дишане.  И двете техники са хубави и имат мястото си в цялостния пакет за управление на стреса.  Сега мога за прочета няколко оставени за «по-подходящо време» книги, които ме зареждат. Радвам се на малките неща и живея тук-и-сега като се надявам, че поне някои от плановете ми за близките месеци, очаквани с голямо нетърпение, ще се осъществят, но съм трезва и знам, че може и да се отложат за известно време. 

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 20 часа
    Над 15% от немските фирми у нас планират да съкратят персонал заради COVID-19
    21% очакват значителен спад на приходите, сочи нова анкета на Германо-Българска индустриално-търговска камара
    преди 21 часа
    EK разреши употребата на Remdesivir за лечение на Covid-19 в ЕС
    Това е първото лекарство, получило одобрение за употреба на европейско ниво
    преди 22 часа
    Китай планира създаването на пристанище за свободна търговия
    Идеята е то да се конкурира с Хонконг и Сингапур
    преди 22 часа
    Обсъжда се повишаване цените на всички клинични пътеки
    Така те ще покриват входящия тест за коронавирус на пациентите при постъпване в болница, независимо с какво заболяване
    преди 24 часа
    Над 65% от местата за настаняване у нас планират намаляване на пакетни цени
    Планират се още намаления на нощувки и алтернативен период за използване на резервации
    преди 24 часа
    "Ариете Логистикс" откри нов завод в Пазарджик
    Инвестицията на компанията възлиза на 20 млн. евро, а броят на наетите служители става 1000 души