Компаниите вече не искат само обучение, искат представяне

Какво очакват компаниите от обучението на своите хора? Тенденциите в обучението и предизвикателствата пред HR специалистите очерта Алфред Ремитс, изпълнителен директор на „Витам Едюкейшън“ и основател на няколко консултантски компании в сферата на обучението и представянето. 

Ремитс бе един от лекторите на XVII Конференция на Българска асоциация за управление на хора (БАУХ), която се проведе между 26 и 28 май 2016 в Правец. Темата на събитието тази година беше посветена на организацията на бъдещето. В този контекст Ремитс говори за обучението на бъдещето.

Как се промени обучението?  

През последните 30 години обучението драстично се промени. Ремитс даде пример с популярния днес метод 70-20-10 в обученията на персонала (70% учене на работното място, 20% неформално учене и 10% формално учене). Ние придобиваме едва 10% от знанията си в класната стая или чрез т.нар. формално обучение. Останалите 70+20% остават за ученето на работното място през използването на различни технологични инструменти, през споделянето на опит и успешни практики с колеги и партньори. И всичко това - организирано в ясна система за управление на представянето. 

Какъв процент от знанието, нужно ни да си вършим работата, съхраняваме в мозъка си? 

Един от факторите, които оказват огромно влияние върху начина на обучение днес, е високата скорост, с която се увеличава количеството информация. Ремитс постави въпроса: „Какво количество информация, необходимо ни да си вършим работата, съхраняваме в мозъка си и как се е променило то през последните 30 години?“.

Ремитс цитира проучване на американеца Робър Кели от Carnegie Mellon University, според което през 1986 година за 75% от ежедневно необходимата ни информацията сме разчитали на личните си архиви в мозъка. През 1996 този процент драстично намалява до 20%, а през 2006 пада до 10%. Според Ремитс днес този процент е още по-малък – около 6-7%. Това е скромният дял на знанието, което хората трябва да съхранят в мозъка си, за да си вършат работата. И това не е изненадващо предвид наличието на все повече канали за лесен достъп до информация.    

Какви са проблемите на традиционото обучение? 

Ремитс очерта и основните проблеми пред традиционния подход на обучение. Ако попитате хората, преминали обучителна програма, мнозинството от тях ще ви кажат, че са доволни. Но ако попитате мениджърите, които ръководят тези хора, едва една трета от тях ще ви кажат, че са ефективни. Друг проблем е фактът, че 90% от знанието, което се придобива, се забравя след около месец. Проучванията показват, че хората прекарват прекалено много време в търсене на информация и това също е проблем. Друг недостатък на традиционния подход на обячение е, че 67% от хората, които използват бизнес процеси, не разбират напълно това което правят. Те нямат поглед върху цялата картина. Проблем е и, че близо 50% от компаниите не са доволни от резултатите, постигнати на база на обученията в компанията. И всички тези проблеми са проблеми на HR специалистите, обобщи Ремитс. 

„Вие не сте в компанията, за да осигурявате обучение, а нещо различно. И традиционното обучение не го постига“, обърна се Ремитс към българските HR специалисти. 

Той цитира проучване на  CEB, според което представянето на служителите се подобрява само с 4% на база на методите на обучение в „класната стая“. Докато минимална цел на мениджмънта за постигане на поставените цели е 27%.  „Така че обучението в класната стая не може да осигури това, нужен е различен подход... Очакванията се промениха. Компаниите вече не искат от вас да осигурите само обучение. Сега те очакват да осигурите представяне.“

Бъдещето на HR се отнася до това как може да подпомогне компаниите да получат нужното представяне. Не е важно колко дни ще обучавате хората, колко сте добри в оценяването на развитието, колко часове в онлайн обучение предоставяте, а какво представяне постигате.  Обучението трябва да е обвързано с реални резултати. За да може да осигурите ефективно представяне, трябва да сте наясно с пътя, през който ще минат хората, които учите, а именно – обучение, прилагане на знания, затвърждаване.

Кога човек учи? 

Алфред Ремитс обобщи и 5-те основни момента, когато човек учи:

- Когато учи нещо за първи път; 

- Когато иска да научи повече;

- Когато се опитва да приложи знанията си и/ или да ги запомни;

- Когато нещо се обърка, или не се получава; 

- Когато нещо се променя;

Запазено място в класната стая имат само първите два случая: когато човек учи нещо за първи път и когато иска да научи повече. Но по-важните моменти на учене са, когато се върнеш на работа и се опиташ да приложиш наученото. Книгите не ни учат как да подходим, когато имаме проблем, нито онлайн обучението. Човек иска да учи, защото трябва да направи нещо – да работи, да реши проблем, не просто защото иска да учи.