вторник, 15 октомври 2019   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    12549 прочитания

    Явор Джонев: Вярваме, че всяко дете може много повече, отколкото си мислим

    За Прогресивните училища и добрия пример за промяна на българското образование - Явор Джонев, основател на Фондация за образователна трансформация
    31 януари 2019, 11:39 a+ a- a

    Какво бъдещо образование искаме за децата си, така че България да е просперираща страна през 21. век? И какви са ценностите, на които искаме да научим децата си? Отговорите на тези два въпроса са причина днес в България да функционират първите Прогресивни училища.

    Как изглежда едно Прогресивно училище?

    Идеята за тях се ражда още преди 10 години по време на обществения процес, наречен „Диалог за бъдещето“, в който вземат участие около 3-4 хиляди души. „Първоначално този процес беше много неясен и разнопосочен, но в крайна сметка се избистри и сега с увереност можем да твърдим, че имаме ясни изисквания, които реализираме на практика с Прогресивните училища“, казва Явор Джонев, основател на Фондация за образователна трансформация, която развива прогресивното образование в България. Какво е различното в този модел, колко Прогресивни училища има днес в страната и как се обучават децата в тях? Вижте какво сподели по тези и други въпроси Явор Джонев.

    За идеята и отворянето на първото прогресивно училище

    Кога стартира първото Прогресивно училище?
    Първото прогресивно училище отвори врати през 2016 година в София. Миналата година създадохме още две нови – едно във Варна и още едно в София.

    Планът ни е да развием Прогресивни училища във всеки по-голям град в България, стига там да има добре оформена родителска общност, която споделя нашите ценности. 

    Какво е различното в модела на обучение на едно Прогресивно училище?
    Обученията, които се осъществяват в Прогресивните училища, са само част от образователния процес, който включва много други неща. Преди всичко ние търсим цялостно израстване на личността във всичките ѝ аспекти – интелектуален, физически, емоционален и т.н. И ако може с една дума да се отговори на въпроса „Какво е различното?“, тя е - всичко. От дневната организация, през конструкцията на образователната среда и класните стаи, до комбинирането на целенасочено учене с откривателска програма, където децата конструират знанието си и намират смисъл по собствена инициатива. Но най-важната разлика е в ценностите.

    С какво е различно прогресивното обучение?

    Ние вярваме, че всяко дете може. Всъщност може много повече, отколкото ние си мислим. Вярваме, че всяко дете, когато е прието безусловно с любов, разкрива себе си и може да преодолее проблеми, които например е наследило от семейната среда. Вярваме, че всяко дете може да учи по собствено желание, с вътрешна мотивация и да се развива в целия спектър на развитие на личността. И тези основни вярвания определят културата на училището. Когато образованието е в тази различна културна среда, се получават невероятни неща. Тогава няма нужда да караме децата да учат. Нещо повече – ние не можем да ги спрем да искат да учат, да се развиват и да взаимодействат помежду си по един цивилизован начин, проявявайки групова интелигентност. Основните разлики са на ниво ценности. 

    Друга основна разлика е, че ние следваме естествения прогрес на детето. Не му налагаме предопределения график на учебната програма. Подпомагаме го така, че то да се движи, развивайки собствения си потенциал, без да го сравняваме с другите деца. Резултатът от това е, че децата се движат по-бързо, научават много повече неща и стигат по-далеч, отколкото при стандартния подход, в който следват една ритмична програма – днес трябва да се научи този урок, утре следващият.

    Как изглежда един клас в Прогресивното училище?

    Колко деца има в един клас? Има ли значение броят им за ефективността на обучението? 
    Един учител отговоря за около 10 деца. Това е важно, особено в началния основен етап. Има индивидуален подход към всяко дете. Те се учат да си взаимодействат, да си помагат и да се учат едно от друго. Така че в зависимост от големината на класа има двама или трима учители в класната стая във всеки един момент. Там са обособени кътчета в различни области – науки, езици, математика и т.н. И всяко дете със собствено направен план, който се преглежда от учителите и е споделен с родителите, решава кога и къде да учи през деня, стига да изпълни плана си за седмицата. В тези кътчета има материали и информация, която покрива няколко години напред.

    Децата не са ограничени в рамките на съответния клас. Ако те могат да се движат по-бързо по математика, имат тази възможност. И това ни позволява не толкова да препускаме по материала и да се хвалим как нашите деца били с един клас напред, а обратното –да задълбочим на базата на това по-солидно изградено знание, което идва с вътрешна мотивация и може да бъде приложено на повече места. Да бъде приложено в интегративните дейности, като трансдисциплинарните изследователски проекти, които следваме по примера на International Baccalaureate. И там се получава съчетаването на знанията от различни дисциплини в нещо, което децата сами произвеждат. 

    Колко деца се обучават в Прогресивни училища в България?

    Колко деца се обучават в екосистемата от Прогресивни училища в България?
    Ние сме още малки. В първото училище имаме деца от подготвителна група до 6. клас. Нашата концепция е, че всички деца и учители в едно училище трябва да се познават. Т.е. то не може да бъде по-голямо от 150 човека. Това е психологическата граница за близко познанство. Имаме по една паралелка на клас. Новите училища започват само с два класа – подготвителен и първи. Така че общо в екосистемата в момента имаме към 200 семейства и очакваме догодина да станат повече. Но училищата растат с децата. Това дава възможност ние да ставаме по-добри учители, организацията да узрява, да се учи от натрупания опит и да се подготвя една година, преди децата да навлязат в съответния клас.

    В бъдеще, когато израснат тези начални и основни училища, ще направим и гимназия. Планираме също и детски градини. Целта ни е да покрием целия процес от 3-годишна възраст до завършване на 12. клас. В дългосрочен план се надяваме да създадем и либерален колеж за бакалавърска степен.

    Предизвикателство ли е намиране на подходящи учители?

    Срещате ли предизвикателства в привличането на достатъчно подготвени и мотивирани учители в България, които да станат част от този прогресивен модел?
    Разбира се, че е предизвикателство, главно защото е много трудно човек, който е натрупал дългогодишен опит в стандартната система, да промени нагласите и методите си. Затова ние търсим предимно млади хора. Добре е да имат някакъв опит, но да са в началото на професионалната си кариера. И най-важното – да са отворени към учене. Вътрешно да вярват, че всяко дете може, и да обичат децата. Това са най-важните качества, които търсим. Преди да влязат в класните стаи, те преминават 6-месечна интензивна подготовка, която е почти толкова сериозна, колкото една магистратура. След това със своите ментори - учители, които са натрупали опит и са минали по тези пътеки, те продължават да изграждат себе си като професионалисти, да търсят и да учат, заедно с децата. Това е начинът ни на учене и същината на учещата организация. Винаги търсим и никога не сме доволни от постигнатото. Винаги, когато успеем да стигнем до определено ниво, оттам се вижда още по-надалеч. И този процес продължава непрекъснато.

    Започвайки този процес, едно от най-големите лично мои открития беше, че същите ценности, принципи и подходи, които искаме да изграждаме при децата, са приложими и необходими и при изграждане на учителския колектив. Така че в България са възможни много неща на световно ниво и ние имаме нужда от хора, които виждат себе си с призвание да бъдат учители и които са готови да учат. 

    Училищата лицензирани ли са от МОН и обменят ли опит с други учебни заведения?

    Образованието в Прогресивните училища лицензирано ли е от МОН?
    Да, училищата са лицензирани от МОН, разбира се. Ние изпълняваме всички формални условия за едно училище. Изпълняваме и изискванията на държавните стандарти, но само като крайна цел. За нас те се явяват минимални. Ние сме уверени, че нашите деца ще научат и ще могат много повече от това. Но, разбира се, каквото се изисква по стандартната система, те могат да го правят. Засега по-скоро намираме подкрепа от МОН за това, което правим, въпреки че методите са ни много различни. И се надяваме това да продължи в бъдеще. 

    Споделяте ли Вашия опит с други училища?
    Да, ние сме много отворени да споделяме добри практики с други училища. Дори в момента водим преговори с едно, което да стане асоцииран член на екосистимата и да започнем да прилагаме същите практики в отделни класове. Така че в бъдеще със сигурност предстои да отворим Училището за учители, когато то се формализира като структура, към други учители. Въобще целият опит, който придобиваме тук, ще бъде отворен за всички учители в страната и всички училища. Защото освен педагогическата част, има и организационна част. И ако там процесите не са както трябва и ако организационната култура не е подходяща, не може да се случи педагогическият професионализъм. Тези неща предстоят и ние сме отворени не само да споделяме, но и да се учим от другите. Правим го вече в международен аспект с доста други училища, основно в Европа. А наскоро едно японско училище ни изпрати много ценна информация как да си направим изследователската програма по-добре. 

    Освен това, при завършване на гимназията, нашите ученици ще получават и международна диплома International Baccalaureate, така че те ще завършат с две дипломи – българска и международна. 

    Какви са дългосрочните Ви цели за България?
    Дългосрочната ни цел е не просто да изградим една самостоятелна мрежа, която е затворена от останалото общество, а да покажем, че в България може да има образование на световно ниво. Нашият модел е на отворен код, на споделяне на всичко възможно и основната ни цел е всички български училища да възприемат този модел. Ние съзнаваме, че за това е необходимо време, необходимо е да се извърви някакъв политически процес, но стъпка по стъпка ние трупаме не само опит, но и увереност за всички педагогически и организационни аспекти на качественото образование. А именно - как се прави учеща организация, каквато трябва да бъде училището.

    Може би хората не знаят, но ние, макар да се водим частно училище, тъй като в България няма друга формална структура, Фондацията е организация с идеална цел. И нашите училища са общностни. Те живеят в общността и развиват общността на семействата ни. Съответно семействата имат не по-малко влияние и дума как да се развиват училищата. Те са вътре в самия образователен процес. 

    Трябва ли децата да учат програмиране в началните класове?

    Напоследък все повече се говори за въвеждане на обучение по програмиране в началните класове. Застъпено ли е такова в прогресивните училища и какво мислите Вие за тази идея?
    Аз идвам от софтуерната индустрия с дълъг опит като мениджър на софтуерна компания. И имам по-различно мнение за информационните технологии и мястото им в образователния процес в сравнение с повечето от моите колеги. Първо, ние разглеждаме информационните технологии като инструмент, който подпомага ученето, но не зависи от него. Ние не очакваме те по някакъв начин да революционизират процеса на изграждане на личността. Най-малкото защото това е интензивно социален процес. Там става въпрос за човешко общуване преди всичко.

    Използваме информационни технологии, където намерим за най-подходящо, но не мислим, че учейки децата да програмират от най-ранна възраст, постигаме кой знае какво от педагогическа гледна точка. Не мислим, че качествено учене не може да се получи с лист и молив. Да, имаме програма по роботика, която е интересна на децата след определена възраст. Не игнорираме тези процеси, но не разчитаме на тях. Дори има научни изследвания, които не показват качествено подобрение на образователния процес вследствие на прилагане на информационни технологии.  И показват нещо друго – в ранна възраст децата четат и възприемат информация много по-осъзнато, когато тя е на хартия. Така че не бързаме с таблетите в училище. Да, по-големите ученици ще разполагат и вече с разполагат с достатъчно информационни ресурси. 

    Изграждаме медиатека, която включва библиотека с много книги, част от които ще са електронни в бъдеще; културно съдържание (филми, музика, научно-популярни предавания и т.н.). За всичко това, разбира се, се използват информационни технологии. Но не можем да кажем, че качеството на нашето образование зависи от информационните технологии.  То зависи от други вътрешни качества на образованието, за които информационните технологии могат само да помогнат като инструменти. Засега от научна гледна точка сме още далеч от дълбоко осъзнаване на това как работи мозъкът. Все още нещата са много емпирични, базирани са на доста изследвания през последните 10-тина години, които ни казват как работи мозъкът и как е по-добре той да учи. Това са постижения на когнитивистиката, неврофизиологията..., на този конгломерат от науки за ученето, който започва да се оформя. Но все още нямаме отговори защо. Далеч сме от дълбока наука в този процес. И затова е изключително важно нашите учители да са изследователи в класната стая, да осъзнават, да могат да рефлектират, да могат да правят експерименти и то добре обосновани, когато променят нещо. Да можем да направим целия процес на учене по-видим като краен резултат на качествена промяна, подобрения и дълбочина, които постигаме с децата. И да управляваме неговото развитие по-добре. 

    За училището на бъдещето

    Как изглежда училището на бъдещето?
    Училището на бъдещето се гради днес. Училището на бъдещето изглежда така, както изглеждат Прогресивните училища днес. Защото то може да бъде постигнато само ако ние вървим по пътя на развитие. То няма да се създаде само по себе си. Ние трябва да извървим този път, който е много труден и предизвикателен. Това е път на взаимно учене на нашите учещи общности, които сме създали с училищата.

    И не бива да си фантазираме и да имаме наивни очаквания, че новите технологии могат много да подобрят качеството на образованието. Подобряването на качеството на образованието е процес на учене, на развитие и на иновации, които се базират на научно обосновани процеси. Процес на честен сблъсък с данните и доказателствата дали ти всъщност си постигнал прогрес, или не си. Процес на непрекъсната рефлексия и търсене, заедно с децата и семействата. Голяма част от подобренията на образователния процес ние сме постигнали заради децата. Те са интегрална част от този процес. Те ни казват как е по-добре за тях да учат в бъдеще. Училището на бъдещето се създава днес. И ние вървим по този път. Надяваме се все повече хора и все повече училища да тръгнат с нас по него. 

    За прогресивния модел във Варна - Янина Христова, мениджър и директор на Второ Прогресивно училище във Варна

     От тази учебна година прогресивният модел вече е факт и във Варна. Подготовката за откриването на Прогресивно училище започва в края на 2016. „През 2018 стартирахме с 30 семейства, които ни се довериха. Към момента имаме два класа – предучилищен и първи“, разказва Янина Христова, мениджър и директор на Второ Прогресивно училище във Варна. „Вълнението ни е огромно, защото макар и бавно, виждаме как този модел се повтаря. Може би не е същото, както в София, но ние също допринасяме за развитието му. Към момента целта ни е да достигнем до 4. клас, а след това да развием и по-горните класове. Голямата ни цел е 7 клас. И във Варна, и в София, Прогресивните училища търсят съмишленици, така че ако някой се разпознава във визията, която споделяме с Явор, нека се свърже с нас.“

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 2 часа
    Надзорният съвет на VW се обяви против завод в Турция
    Не мога да си представя, че Volkswagen ще направи милиардна инвестиция предвид настоящите обстоятелства, отбеляза премиерът на Долна Саксония
    преди 3 часа
    МВФ прогнозира най-ниския икономически ръст от финансовата криза насам
    Очакванията за България са свързани с ръст на БВП и спад на инфлацията и безработицата
    преди 4 часа
    Борисов: Ще загубим милиарди при санкции срещу Турция
    Военната операция на Турция в Сирия трябва да спре, подчерта премиерът
    преди 4 часа
    Венецуела увеличи минималната работна заплата с 275%
    Тя се равнява на около 8 щатски долара
    преди 5 часа
    Ролята на човека, който притежава критично мислене, ще става все по-важна
    Технологиите ще автоматизират голяма част от по-основните дейности, смята доц. д-р Наталия Футекова