Как мозъкът поражда ум?

Какво точно е съзнанието? Как възниква то? Как физическата реалност на атомите, молекулите и клетките създава живите и смайващи светове в главите ни? Определяният като „бащата” на невронауката Майкъл С. Газанига търси отговори на тези въпроси в интригуващата си книга „Съзнанието като инстинкт” (ИК „Сиела”), която излиза за първи път на български език в превод на Елена Филипова.

Титулуваният американски професор по психология Майкъл С. Газанига, наричан още „бащата” на невронауката, разкрива необятната картина на човешкото съзнание в книгата си „Съзнанието като инстинкт”. Мащабният по значимост труд е плод на дългогодишния опит на професора, който преплита умело най-новите научни изследвания и факти по темата с това, което знаем от историята на човешкото познание, за да даде отговор на важния въпрос: какво точно е съзнанието и как то ни прави хора?

Възникналата преди столетия идея за мозъка като машина провокира и разделя учените и философите и днес. Газанига прави истински пробив в тази теория, защитавайки идеята, че мозъкът е стройна система от независими модули, които работят в синхрон. Трудно е съзнанието да  бъде угасено дори при наличието на тежки мозъчни травми и изменения – то няма център и винаги блещука в мрака. Разбирането как то се появява ще дефинира бъдещето на невронауката и ще предопредели посоката на изследванията за изкуствения интелект – теми, които вълнуват проф. Газанига в „Съзнанието като инстинкт”.

Майкъл С. Газанига (1939) е сред най-знаковите невроучени на планетата. Завършва престижния Dartmouth College (част от елитната Бръшлянова лига) през 1961 г., а през 1964 г. защитава докторската си степен по психология в Калифорнийския технологичен институт. Член е на Американската академия за изкуство и наука, Института по медицина, Националната академия на науките на САЩ и на Съвета по биоетика към президента на САЩ Джордж У. Буш. Основател е на Центърa за когнитивна невронаука в Калифорнийския университет и в Dartmouth College. Автор на редица книги и главен редактор на Journal of Cognitive Neuroscience, днес Майкъл С. Газанига е един от най-известните невроучени в света. „Съзнанието като инстинкт” е първата му книга, която излиза на български език. 

Преводач на „Съзнанието като инстинкт” е Елена Филипова, чиито са и преводите на „Как работи умът” и „По-добрите ангели на нашата природа” на Стивън Пинкър, „Подсъзнателното” на Ленард Млодинов, „След Вавилон: аспекти на езика и превода” на Джордж Стайнър, „Мозъкът. Това си ти” на Дейвид Игълман и др.

Публикуваме откъс от книгата, без редакторска намеса:

 Връзката на чувствата със съзнанието

Тези изследвания на плъхове с отстранена мозъчна кора и на деца с хидраненцефалия говорят, че подкоровите структури могат да пре­образуват непосредствените нервни входни данни в нещо подобно на базови емоционални чувства. Подкоровите мозъчни области имат своя собствена динамика, възникнали са рано в еволюционния про­цес и са анатомично, неврохимично и функционално хомоложни при всички бозайници, които са били изучавани. Панксеп твърди, че ние споделяме с другите животни тези мозъчни области, произвеждащи изпитваните от нас емоции, и че тези области са били селектирани заради способността си да спомагат за оцеляването. Как? Емоциите действат като вътрешна система за възнаграждение и наказание, която уведомява животното доколко добре се справя с борбата си за оце­ляване. Положителните емоционални чувства насърчават животното да продължава все така, докато отрицателните в зависимост от силата им са знак за целия спектър от съмнителни до катастрофални ситуа­ции. Така тези вътрешни усещания осигуряват начин за оценяване на външната среда и са мощни двигатели на поведението въпреки отно­сителната си елементарност на нивото на съзнанието.

Изследователите от Калтек Дейвид Андерсън и Ралф Адолфс са на сходно мнение като Панксеп. Те твърдят, че емоцията е несъз­нателно състояние на централната нервна система, предизвиквано от специфичен стимул, бил той външен, например хищник, или въ­трешен – споменът за хищник. Когато бъде активирана, невронната схема, кодираща това състояние, пуска в ход множество паралелни процеси, което води до поведенческа реакция, чувства, когнитивни промени и соматични реакции от типа на разтуптяно сърце и пресъх­нала уста. Можеш да чувстваш и без когнитивното отношение да се е задействало и да е съобщило това чувство.

Според Панксеп седемте първични емоционални и мотивацион­ни чувства, които, изглежда, са общи характеристики на животин­ското и човешкото съзнание както на поведенческо, така и на нервно ниво, са ТЪРСЕНЕ, СТРАХ, ЯРОСТ, СЛАДОСТРАСТИЕ, ГРИЖОВ­НОСТ, МЪКА и ИГРА. Тези чувства, които могат до голяма степен да бъдат отдадени на функции на подкоровата лимбична система, карат животните да се държат по начини, които способстват за намиране­то на храна, подслон и партньори, избягването на вреда, защитата на себе си и на роднините си и изграждането на отношения с приятелите и семейството. Ако смятаме съзнанието за субективното чувство за нещо, то трябва да разглеждаме емоциите като основополагащ компонент на съзнанието.

Панксеп заключил, че емоционалните чувства са били толкова успешен инструмент за живот, че са били кодирани в генома в най-обща форма, запазили са се във всички бозайници и едва късно в ево­люционния процес са били окичени с механизмите за учене и с позна­нието от по-висш порядък, осигурявани от едно допълнително раз­ширение – мозъчната кора. Ако тези чувства са съществували преди коровите тъкани, значи специалното опроводяване на тези подкорови мрежи само по себе си трябва да притежава онова, което е необходимо за пораждане на чувствата, съпровождащи съзнателното преживява­не. Ако разберем слоестата система на подкоровите мрежи, навярно ще можем да оценим по-добре най-примитивната форма на съзнание. Емоционалните и мотивационните чувства и поведението, което те пораждат у животните, биха могли да ни научат много за начина, по който модулните системи подпомагат съзнанието, и евентуално да ни разкрият кои страни на човешкото съзнание са уникални.

Джоузеф Леду от Нюйоркския университет, който прилежно е осветлил механизмите на страха, както ги наричаше преди, или механизмите на заплахата, както ги нарича сега, вижда нещата другояче. Него го безпокоят две неща. Първо, че все още не съществува общо­приета дефиниция на емоцията; второ, че някои хора оспорват пред­ставата за съществуването на общи базисни емоции. Как тогава някой би могъл да разграничава с увереност емоцията от другите психич­ни състояния или да сравнява емоциите в различните видове? Леду пише: „Краткият отговор е, че се преструваме. Интроспекциите от личния ни субективен опит ни казват, че някои умствени състояния имат определено „чувство“, свързано с тях, а други нямат“. Затова него го смущават твърденията, че сходното поведение при животните означава сходство на опита. От негова гледна точка мозъчната кора е необходима за афективните чувства. Той смята, че подкоровите схеми пораждат емоционално поведение и физиологични реакции, но че те допринасят само косвено за субективните чувства. Той изисква една допълнителна когнитивна стъпка за пораждането на субективни чув­ства, а тя се осигурява от по-висшите корови схеми, които четат и интерпретират емоционалното поведение. Леду не е сам в поддържа­нето на този възглед. Всъщност мнозинството изследователи на емо­циите биха дали одобрението си за такива теории на когнитивното „извеждане на дисплея“. Леду предполага, че съзнателните чувства са двустъпков процес и се получават, когато физиологичната реакция се чете и изважда наяве от частите на префронталната кора, които поддържат работната памет.

Докато се води тази битка за емоциите, ние можем да останем на­страни от нея, защото слоестата архитектура на мозъка се съгласува с всеки от сценариите. Важното е, че и подкорието, и мозъчната кора допринасят за цялостното съзнателно преживяване. От определена гледна точка децата с хидраненцефалия имат емоционални чувства, които изглеждат еднакви с онези на децата с незасегната мозъчна кора. Понеже тяхното видимо поведение е сходно, ние бързо проек­тираме върху тях пълния комплект мета-самоосъзнат (осъзнаващ, че осъзнава) съзнателен опит. Самоосъзнаващи ли са те? Без мозъчна кора, която да осигурява необходимите за познанието функции, те не са в състояние да знаят, че са самоосъзнати. За напълно развитото осъзнаване, че имате съзнателно преживяване, трябва като минимум да функционират и двата слоя.