Защо да не избираме само лесни цели?

Хубаво е да отмятаме повече неща от списъка си със задачи. Това ни кара да се чувстваме пълноценни. Но защо обикновено избираме да отметнем първо лесните задачи? Отговор на този въпрос дава изследването на Мариам Кучаки, доцент първа степен по мениджмънт и организации в Kellogg School of Management към Северозападен университет, САЩ, Брадли Статс, Университет на Северна Каролина в Чапел Хил, и Франческа Джино, Harvard Business School.

Тримата решили да изследват казуса докато обсъждали по между си кой кога и какви задачи предпочита да извършва и тенденцията за отлагане на по-трудните за вършене неща. Те изследвали данни за предпочитанията на лекари в спешни отделения – дали са взимали първо по-лесните или по-тежките случаи на пациенти. Данните показват, че лекарите били склонни да избират по-леки случаи, особено в периоди с много работа. Шансовете всеки следващ пациент да е с по-лека диагноза, се увеличават с 8% с всеки следващ пациент, показва проучването.

Учените провели и експеримент. Те дали обърната наопаки страница с текст и помолили участниците да наберат, колкото се може повече текст от нея за 3 минути. Половината от участниците, наречени „групата с многото задачи“, били помолени едновременно с това да слушат песен и да преброят по колко пъти са употребени определени думи.

След приключване на задачата участниците са описали усещанията си за напредък, умора и стрес. След това са били помолени да изберат втора задача, една от които е по-трудна, а другата по-лесна за изпълнение. 76% от „групата с многото задачи“ е избрала лесната задача, докато от другата група това са направили 64% от участниците.

Защо избираме по-лесните задачи?
Приключването на задачи ни кара да се чувстваме добре и ни дава усещане за напредък. „Всички ние имаме ограничено време и внимание“, казва Кучаки. „Във всеки един момент, ако имаме избор между лесна и трудна задача, повечето от нас ще изберат лесната. По-лесните задачи са по-бързи за изпълнение и е по-вероятно да бъдат избрани първи, когато хората са по-заети. Наричаме това „предпочитание за извършване на работа“.

Проблемът е, че когато избирате лесните задачи и това се превърне в навик, може да засегне дългосрочната ви продуктивност. Предпочитанието за лесни задачи може да се окаже много полезно в краткосрочен план, но дългосрочно погледнато ученето се случва точно, когато извършваме сложни задачи, които изискват повече усилия. Когато избягваме сложните задачи, се лишаваме от ползите от тях, казва още Кучаки. 

Според учените да избирате само сложни и трудни задачи също не е добро решение. Това може да доведе до чувство на преумора, повишено ниво на стреса и демотивация. Вместо това трябва да направите комбинация от трудни и лесни задачи за изпълнение. 

Друг вариант е, ако имате голям проект, да го разделите по-малки части, които са по-лесни за изпълнение и проследяване. Така хем ще получите удовлетворение от постигнатия напредък, хем няма да се лишите от възможността да научите нови неща.

Според Кучаки лесните задачи също носят своя принос за човека и са важни. Най-важното обаче е психологическото усещане за завършеност. Крайната цел би трябвало да е осъзнатост и усвояване на по-целенасочен и съзнателен начин за постигане на това, което правим, каквото и да е то, казва още тя.