Как протича коронавирусът при пациентите в България?

По време на сутрешния брифинг на Националния оперативен щаб полк. доц. д-р Георги Попов, д.м., началник на Катедра „Инфекциозни болести”, направи „кратък анализ“ на наблюдаваните от Катедрата по инфекциозни болести във ВМА 129 болни от Covid-19. Към момента от тях 26 са хоспитализирани, изписаните са 14 и 89 са наблюдавани по домовете с лека клинична форма на заболяването.

От 14-те изписани болни 10 са абсолютно оздравели с 2 отрицателни проби за 24 часа, т.е. клинично здрави и проверени с PCR методика. Прави впечатление, че четирима от тях дълго време се задържат с наличие на вирус в носоглътката, което ги прави носители и опасни за околните, те са под наблюдение.

От наблюдаваните по домовете се отчита семейност на заболяването – засегнати са 3-, 4- членни семейства, фамилии от 5-8 човека, включително и една комуна от 11 жени и 1 дете (при тях 7 са с положителни тестове).

Прави впечатление че заболяването засяга хора с добър социален статус. Наблюдаваните по домовете се контролират ежедневно с обаждане по телефона, също така и психолог се обажда. От тях има 4 човека, които са хоспитализирани с утежнено клинично протичане, налагащо болнично лечение, уточни доц. Попов.

Благодарение на доброволците (които са лекари) към ВМА се изпращат мобилни екипи по домовете, които да ги прегледат и да оценят тяхното състояние.

От хоспитализираните болни има 3-ма с тежка клинична картина. „Тук е нашата гордост и нашия най-голям успех, че успяхме да ги опазим тези болни да не влязат в етапа на механична апаратна вентилация. Нашата тайна е ефективното наблюдение – ежедневен, ежеминутен, не сестрински пост, както обикновено се нарича, а лекарски пост. По цяла нощ наблюдаваме болните, оставяме настрани гайдлайните и оценяваме състоянието им ежеминутно. Т.е. менталният статус, контактът с болния, сатурацията на кислорода и парациалното налягане на кислорода. Пак казвам, не гледаме гайдлайните, гледаме конкретния индивидуален случай. При нас се намира най-възрастната жена на 86 години, която по този начин на наблюдение успяхме да не допуснем въвеждане на апаратна вентилация, което, по литературни данни, има 86% смъртен изход. Тази жена с активна етиологична терапия според стандартите в световната литература, с активна, агресивна тройна антибиотична комбинация, с активно патогенетично лечение, включително фракционирано подаване на кислород и системни кортикостероиди в малки дози за къс интервал от време, симптоматични средства, тази жена я извадихме и днес е в добро състояние. И дори искам да кажа на близките на баба Вера в близките дни да я очакват вкъщи, ще я изпишем.“, заяви доц. Попов.

За средно тежките форми на боледуване доц. Попов обясни, че възрастта е от 32 до 86 години, средната възраст е 52 години, преобладават мъжете (60%).

При тежките форми на заболяването, когато сатурацията падне под 93%, е признак за провеждане на активна фракционирана кислородна терапия. Когато падне повече, имало е случай във ВМА до 60% сатурация, пак се въздържат от механична вентилация, активно наблюдават болните и се решава по индивидуална преценка дали да се пристъпи към следващ етап на лечение. Обикновено това се случа около 10-я ден от заболяването.

Скрития или инкубационен период е между 2 и 9 дни, средно 4 дни от експозицията с подобни болни до началото на клиничните симптоми. Към 5 ден от началото на заболяването се развива усложнение от долните дихателни пътища – пневмония, която се регистрира с рентгенови изследвания. Наблюдават се много тежки рентгенови прояви за пневмонии. Първоначално се наблюдават прояви на вирусна пневмония, след това тя прераства в бактериална. Това кара лекарите да лекуват пациентите с „масивна антибиотична терапия – при всички случаи антибиотиците помагат“, в някои случаи се включват и кортикостероиди в малки дози за кратко време.

Лабораторните показатели - „впечатляваща“ левкопения (намален брой левкоцити), ниски лимфоцити, ниски стойности на тромбоцитите, много високи стойности на феритин и LDH. Ако се появи пациент с 2-странна пневмония с подобна кръвна картина „ние можем да поставим диагнозата още като видим болния, без да е нужно да се прави тампон с назофарингиално изследване“.

Лечение
Освен антибиотици, които се използват при голяма част от болните, се използват и съвременните производни на хлорокинфосфат и хидроксихлорокин сулфат в съответните дози и съответния период от време. При някои болни алтернатива е лопенавир/ритонавир с търговското наименование Калетра.

Клиничното представяне на пациентите е доста разнообразно:
• повишение на температурата (наблюдават се някои особености) – няма бурно и остро повишение, както при грипа 39-40 градуса за часове, температурата се повишава бавно в рамките на 37,8-38 градуса (с такава температура постъпват). Наблюдава се бимодално повишение на температурата по време на престоя, най-вероятно поради развитие на усложнения в долните дихателни пътища, тогава температурата се повишава до 38,5-38,8. Характерен е дългият фибрилен период от 3 до 12 дни, средно около 8 дни при пациентите от ВМА;
• суха кашлица – болните я описват като дразнеща, нетърпима, непоносима, без експекторации (отхрачване), продължава дълго време 10-14 дни (първият хоспитализиран във ВМА на 12 март все още има следова реакция от кашлицата);
• болки и дразнене в гърлото – бързопреходен симптом, бързо се преодолява и няма съществено значение, лекува се със симптоматични средства;
• запушване и секреция от носа – преодолява се за кратко време;
• главоболие – наблюдава се при 25% от пациентите, дължи се от една страна на интоксикацията от вируса и второ от хипертоничните прояви, които проявява това заболяване. При болни над 50 години задължително се отчитат хипертонични реакции, а при хипертониците кръвното се повишава до 180/100 и повече, което се овладява бързо;
• задух – 45% от болните, описват го като тежест в гърдите, все едно някой ти е стъпил върху гърдите. Той е и факторът, който лекарите наблюдават като сигнал за по-сериозно увреждане;
• Миалгии (болки в гърба и кръста) – 5% от пациентите;
• загуба на мирис и вкус – 3%; има индивидуални особености – в комуната почти 90% са имали този симптом;
• диария и коремен дискомфорт – 3%;
• обривен синдром – 1 болен.

У нас няма случаи Covid-19 да „удря“ на друго място освен в респираторната система, но в световната литература има описани случаи на бъбречна недостатъчност, увреждане на нервната система (невроинфекции, причинени от коронавируса), обясни доц. Попов.

Както и при останалите вирусни заболявания оздравяването от коронавирус е дефинитивно (окончателно) – не се очакват усложнения по-нататък в живота, след преболедуване, категоричен бе той.