понеделник, 26 октомври 2020   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    6306 прочитания

    Дупки в паметта: как да забавим процеса на мозъчно стареене?

    Въпрос на гени ли е деменцията, може ли да се предвиди и как можем да намалим риска от живот без спомени - д-р Иван Койчев от Университетската болница „Джон Радклиф“ в Оксфорд пред Economy.bg
    24 септември 2020, 16:35 a+ a- a

    Светът е изправен пред тиха епидемия, за която почти не се говори, въпреки високата й социална и икономическа цена. Според Световната здравна организация (СЗO) три пъти ще се увеличи броят на хората с деменция до 2050. В момента в световен мащаб заболелите са около 50 млн., но само след 30 години се очаква броят им да скочи до 150 млн. Повечето от новите случаи са в развиващите се страни, където населението продължава да застарява. Всеки трети човек след 65-годишна възраст страда от някаква форма на деменция. У нас според различни данни хората с деменция наброяват около 100 хил. души. Болестта е тежка както за болните, така и за хората, които се грижат за тях. Според оценка на СЗО, цитирана от Economist, глобалните годишни разходи за грижа за хора с деменция през 2018 са били 1 трлн. долара, като до 2030 се очаква те да достигнат 2 трлн. – сума, която може да натовари значително системите за здравни и социални услуги. Същевременно различни проучвания показват, че деменцията може да бъде забавена или предотвратена в 40% от случаите, ако се обърне внимание на някои рискови фактори.

    Какви са първите признаци на деменцията, страдат ли и по-млади хора от нея, въпрос на гени ли е болестта, защо жените са по-засегнати, обратима ли е и има ли лечение, може ли да се предвиди по-рано и какво може да направи всеки, за да понижи риска за себе си – тези и други въпроси коментирахме с д-р Иван Койчев, лекар специалист по невропсихиатрия в Университетската болница „Джон Радклиф“ в Оксфорд.

    Научният фокус на д-р Иван Койчев е върху невродегенеративните заболявания в Катедрата по психиатрия на Оксфордския университет, Обединено кралство. Той завършва медицина в Медицински университет – София, докторантура в Университета в Манчестър и специализация по психиатрия в университетски болници в Лондон и Оксфорд.

    Д-р Иван Койчев ще бъде лектор в десетото юбилейно издание Софийски фестивал на науката 2020, който ще се проведе на 26 и 27 септември в София Тех Парк. Повече за неговото събитие на 26 септември от 13:30 ч. – „Мозъкът – наръчник за поддръжка“ – ще намерите тук.

    Иван, преди дни списание Economist нарече деменцията неотложна глобална криза. До 2050 се очаква страдащите от деменция по света да нараснат тройно и да достигнат 150 млн. души. Сякаш обаче не се говори достатъчно по темата. Игнорира ли се според Вас заболяването?
    Деменцията е неотложен глобален проблем: дори през периода на COVID-19 тя остава най-честата директна причина на смъртност в страни като Великобритания. Същевременно нова вълна от заболеваемост от деменция се очаква сред развиващите се страни заради съществения ръст на състояния, предразполагащи към нея: затлъстяване, диабет. Поради това в последните 20 години деменцията се превърна в основен научен фокус и смятам, че това вече се отразява и в по-отворен разговор на обществено ниво.

    Много хора свързват деменцията със забравянето. Какви други симптоми има заболяването?
    Проблемите с паметта, особено за скорошни събития, са типичен симптом за болестта на Алцхаймер. Тя е основна причина за деменция. Състоянието обаче може да се прояви първоначално и с по-различни симптоми: затруднения в говора, промени в характера, дори депресия. В по-късните стадии на деменция клиничната картина е доминирана от проблеми с изпълнението на ежедневни функции, както и психоза и промени в поведението.

    Деменцията само болест на възрастните ли е? Пада ли прагът на заболеваемостта?
    Деменцията основно засяга хора над 65-годишна възраст. По-млади хора (40-65 годишни) също могат да бъдат засегнати, като тогава причините са най-вече генетични.

    Съществува ли генетична предразположеност към деменция и Алцхаймер?
    Да. Установени са генетични фактори (Е4 вариант на гена АPO), които увеличават 4 до 10 пъти риска от късна деменция, т.е. с начало след 65-годишна възраст. Изследвания показват, че около 15% от популацията е носител на тези генетични варианти. Съществуват още редки мутации, които предразполагат към ранна деменция (с начало преди 65-годишна възраст). Най-често тези хора имат родител, който също е развил деменция рано.

    Имат ли основания твърденията, че хората с генетична мутация, която увеличава риска от деменция, са по-застрашени от тежка форма на COVID-19?
    Още сме в началото на осмислянето на данните, свързани с COVID-19. Ранни проучвания от Великобритания показаха, че хората с генетичния вариант, предразполагащ към деменция (Е4 вариант на гена АPO), са с риск от тежко заболяване с Ковид. Предполага се, че това се дължи на по-високия шанс тези хора да имат клинична или предклинична деменция.

    Защо жените са по-засегнати от заболяването?
    Съществуват няколко теории. Едната се дължи на факта, че като цяло мъжете имат 5-10 години по-кратка продължителност на живота от жените. Деменцията е болест на старческата възраст и следователно това, че повече жени достигат до нея, може да се тълкува като причината те да са засегнати по-често. Също така хормоналните промени, които настъпват след менопаузата, бяха идентифицирани като потенциален рисков фактор за деменция както и за други психиатрични заболявания например психози.

    Физическата и интелектуална активност намаляват риска от деменция.

    Кои фактори увеличават риска от деменция и какво можем да направим, за да го понижим?
    Около 2/3 от случаите на деменция се дължат на фактори, върху които нямаме влияние – възраст, пол, генетика. Въпреки това останалата част се дължи на фактори, които могат да бъдат коригирани. Започвайки от детска възраст, по-високото образование води до по-нисък риск. В средна възраст добрият контрол върху сърдечно-съдови заболявания (диабет, високо кръвно налягане, пушене) влияе съществено върху риска. В късна възраст хората с некоригирани проблеми на слуха, тези, които са социално изолирани и с ниски нива на физическа и интелектуална активност, са с повишен риск. На тази основа съветът е: направете образованието си приоритет, бъдете физически и социално активни през целия си живот и следете сърдечно-съдовия си риск.

    Твърди се, че деменцията може да бъде установена години преди появата на първите симптоми. Колко по-рано може да стане това и как?
    Откритието, че процесът, водещ до деменция, започва 15-20 години преди първите симптоми, е основното в тази научна тема през последните десетилетия. Развиха се технологии, с които може да се установи дали в мозъка на здрави хора има отлагания на Алцхаймер протеини – амилоид и тау. Тези неврообразни изследвания са скъпи, включват облъчване с радиация и поради това не са навлезли широко в практиката. В последните 2-3 години обаче се развиват бързо кръвни тестове, които са с много обещаващи резултати. Очаквам в следващото десетилетие да навлязат като вариант да се установи риск от предклинична болест на Алцхаймер.

    Кои са новите технологии за установяване и проследяване на деменция?
    Новите технологии се основават на неврообразна диагностика с позитрон емисионна томография и кръвни тестове. В Оксфорд работим с други обещаващи технологии, базирани на дигитални технологии (апликации за смартфони и свързани устройства) и на изследване на очни дъна.

    Обратима ли е деменцията?
    В момента се знаят няколко причини за когнитивни нарушения, които са обратими. Примери са ниски нива на витамин B12, някои медикаменти, депресия и инфекциозни заболяване като сифилис. Поради това в стандартната медицинска практика нови пациенти с когнитивни симптоми минават през стандартни изследвания за основните обратими причини.
    Болестта на Алцхаймер за момента е необратима, но изследвания от последната година показаха, че има обещаващи терапии с антитела, които могат да повлияят белтъците, свързани с Алхаймер. Предстои да бъдат направени по-обширни проучвания с тях, които ще покажат дали това ще бъде нова ера в борбата с болестта.

    Болестта на Алцхаймер за момента е необратима. Активно обаче се работи върху имунологични терапии, които дават обещаващи резултати

    Има ли някакво установено лечение при деменция, или поне работи ли се по такова?
    В момента медикаментите, с които разполагаме подобряват за кратко време (2-6 месеца) умствените умения на пациентите, но те не променят основния процес. Както споменах, работи се активно върху имунологични терапии. През последната година бяха съобщени обещаващи резултати и едно от леченията се разглежда в момента за лиценз в САЩ.

    Колко дълъг път извървяхте от София до Оксфорд и кои бяха най-големите предизвикателства по него?
    Пътят ми до Оксфорд беше вълнуващ и изпълнен със срещи с хора, които ме вдъхновиха и ми помогнаха да изпълня амбициите си. Интересът ми към английската култура се корени още от годините, прекарани в Първа английска гимназия в София. Вероятно заради това, след като завърших медицина в София, се насочих към докторантура в Манчестър. Оттам преминах през 8-годишна специализация във водещи клиники и университети в сферата на психиатрията в Лондон и Оксфорд. Имаше и продължава да има предизвикателства – да се науча как да правя наука на ниво, подходящо за център като Оксфорд, да се приспособя към друга система на здравеопазване, да живея далече от семейството ми. Всички те обаче допринесоха пътят ми да е осмислен с това да се занимавам с работа, която да ме удовлетворява.

    Какво привлече интереса Ви към невропсихиатрията и невродегенеративните заболявания?
    Израснах с родители психиатри, така че темата за психичното здраве винаги е била изпълнена със значение за мен. Насочих се към невродегенеративните заболявания, тъй като смятам, че това е основното предизвикателство за медицината през новия век и исках да съм част от процеса, който ще доведе до неговото разрешаване.

    Как можем най-ефикасно да се погрижим за психичното ни здраве в условията на тази безпрецедентна здравна, икономическа и социална криза?
    Организираните общества винаги се занимават с някаква форма на заплаха или трудност. За мен това се дължи на факта, че голям брой хора се налага да съжителстват в сравнително малки пространства. Глобализацията и потока на информация чрез дигитални технологии увеличи интензитета на тези кризи. Въпреки че не вярвам това да е довело до съществено увеличение на сериозните психиатрични проблеми, все пак представлява проблем от гледна точка на тревожностните състояния.
    Съветите, които даваме са: установете рутина дори когато работите от вкъщи; отделете време за физическа активност и хобита; ограничете потока на информация, така че да не проверявате непрекъснато новините. Най-важното е да останете в чест и значим контакт с любимите хора.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 14 часа
    Премиерът Борисов е с Covid-19
    Той е с общо неразположение и за момента е на домашно лечение
    преди 1 ден
    Нощните заведения в София затварят врати до 8 ноември
    Ще бъде разширен капацитетът на лечебните заведения за болни от Covid-19
    23 октомври 2020, 16:12
    Борисов: 5G мрежите са бъдещият гръбнак на нашите икономики
    Премиерът коментира с зам.-държавния секретар на САЩ придобиването на изтребители F-16
    23 октомври 2020, 14:54
    Турция е сред 5-те най-големи търговски партньора на България
    Двустранната търговия възлиза на близо 5 млрд. долара годишно
    23 октомври 2020, 14:18
    Гърция въвежда вечерен час в Атина и Солун
    Навсякъде в страната е задължително носенето на маска, както в закрити пространства, така и на открито
    23 октомври 2020, 14:13