вторник, 03 октомври 2023   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    3129 прочитания

    Какво си пожелават учените за 2022 г.?

    Economy.bg попита учени от България и света на какво се надяват през 2022 г.
    04 януари 2022, 09:38 a+ a- a

    От началото на пандемията в края на 2019 г. погледът на света рязко се обърна към учените в различни сфери. Първоначално очаквахме от тях да ни кажат какъв е този вирус и как да се предпазим от него. След това дойде необходимостта от нов, бърз и ефективен метод за тестване. В края на миналата година бяха факт първите ваксини, а сега, в края на 2021 г., вече имаме няколко различни типа лечение на Covid-19. По един или друг начин светлините на прожекторите се насочиха към учените и техния труд, а думата им придоби нова тежест в обществения живот.

    Economy.bg се свърза с няколко учени, за да ни отговорят на въпроса: „Какво искате да се случи (промени/да бъде изобретено и т.н.) през 2022г.?“

    Ето и какво ни отговориха те:
    Робърт Гало е почетен професор по медицина „Омир и Марта Гуделски“, съосновател и директор на Института по вирусология към училището по медицина на университета в Мериленд и съосновател и международен научен консултант на Global Virus Network. Той е един от откривателите на вируса на ХИВ, както и на първия тест за откриване на вируса, причиняващ СПИН.

    Първо: Световните лидери, особено тези в Европа и Америка, да са много по-ангажирани с развиващите се страни.
    Второ: Америка и Китай отново да се слеят в медицинската наука въпреки привидно неразрешимите политически проблеми.
    Трето: Иска ми се хората да се ангажират повече с неспецифични ваксини, които могат да стимулират вродения имунитет и да осигурят широка защита, преди да са налични специфични ваксини. Така биха помогнали изключително много за ограничаване на пандемиите.

    Паскал Брандис, основател и главен изпълнителен директор на PhylexBio, компания, която разработва ваксина срещу Covid-19 от ново поколение.
    Ваксина срещу Covid-19, която да е дълготрайна и да предпазва от всички варианти на SARS-CoV-2, които циркулират.

    Георги Маринов, Департамент по генетика в Станфордския университет.
    Рядко може да се изобрети нещо наистина голямо само за една година, което същевременно да може и да се предвиди, тъй като, ако можеше да се предвиди и да се направи за толкова кратко време, то щеше вече да е направено. Големите скокове в науката или отнемат много дълго време (какъвто беше примерът с AlphaFold2), или пък ако се случат за кратко време, то е понеже те са направени неочаквано, както например стана с CRISPR през 2012 г.

    Но в случая наистина има нещо много конкретно, което знаем как да постигнем и можем да го направим за сравнително кратко време, и което би помогнало много в реалния живот, стига да го използваме правилно, и то е метод за масово Covid тестване, който да може да тества 10 000-100 000 души в една реакция за по-малко от ден, вместо да се разчита на PCR тестване. Такъв метод би позволил много бързото овладяване на епидемията, стига, разбира се, да бъде приложен по предназначение – т.е. да се тестват цели градове за един ден и после заразените да се изолират. В идеалния случай методът трябва да може да бъде и мобилен, което да позволи приложението му в по-отдалечени географски райони (можем да си представим минивани и хеликоптери, оборудвани специално за тази цел, които да обикалят и да извършват такова тестване и в най-затънтените кътчета на планетата). Дали един такъв метод би бил приложен по предназначение, вече не е чисто научен, а политически проблем, но първата стъпка е учените да представят готовото разработено решение пред обществото, пък после вече ще се види какво ще стане.

    Д-р Константин Чумаков е помощник-директор на звеното за проучвания на Офиса по проучвания и оценка на ваксините към Американската администрация по храните и лекарствата (FDA) и директор на Експертен център към Global Virus Network.

    За следващата година се надявам да бъдат представени безопасни и ефективни лекарства за Covid, които да се използват широко за лечение на това заболяване. Другото, за което се надявам, е SARS-CoV2 да еволюира, така че да причинява по-леко заболяване и да се присъедини към групата на коронавирусите, които предизвикват обикновена настинка.

    Проф. д-р Пенка Петрова, директор на Института по микробиология към БАН.

    Макар че едва ли това е план за една година, иска ми се нашият народ и нашето общество да си върне вярата в науката. Иска ми се да настъпи промяна в обществената нагласа към учените, което е в пряка връзка с финансирането на науката в България. Само едно драстично повишение на средствата, заделени за наука, би довело до качествени научни изследвания, иновативни разработки, патенти и прилагане на откритията в практиката. 

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 9 часа
    Ди Си Ей Мениджмънт финализира придобиването на АСВ
    Сделката е една от най-значимите във финансовия сектор в България за последните години
    преди 10 часа
    ЕК е получила ревизирания ПВУ на България
    Комисията има 2 месеца, за да прецени дали измененият план все още отговаря на всички критерии
    преди 10 часа
    Трябва да имаме много постоянна и последователна политика за сектор енергетика
    Това заяви европейският депутат Цветелина Пенкова по време на форума BeRenewable 2023
    преди 11 часа
    Новата офис сграда на SAP в България официално отвори врати
    SAP Center Sofia е с капацитет от над 1000 работни места
    преди 12 часа
    УниКредит коригира нагоре прогнозата си за ръста на българската икономика
    Увеличение на лихвите по ипотечните кредити в лева в края на тази и през следващата година, очакват от банката
    преди 15 часа
    В тези 11 сектора расте рискът от забавени плащания у нас
    2/3 от секторите, които Allianz Trade следи в България, са в “оранжева” зона за чувствителен риск от забавени плащания