Птичият грип се разпространява широко сред бозайници

Снимка: iStock

Силно заразният (сред пиците) птичи грип H5N1, който се разпространи до почти всички кътчета на планетата и уби милиони домашни и диви птици вече се разпространява широко сред бозайници. Това установяват финландски учени.

По време на огледа Таря Сиронен, специалист по възникващи инфекциозни заболявания, и помогнала за създаването на ваксина срещу Covid-19, която да бъде приложена на норките в страната по време на пандемията, заедно със свои колеги установява, че птичият грип поразява тежко както норки, така и лисици и енотовидни кучета. От популациите на тези животни във фермите почти няма оцелели животни.

Вирусът вече не е ограничен само до птиците. Той причинява епидемии сред бозайниците в невиждан досега мащаб, включително през последния месец в редица финландски ферми за кожи, където живеят норки, лисици и миещи мечки, пише STAT.

Сиронен, Еси Корхонен, специалист по инфекциозни заболявания, и техните екипи вече са част от изследователския отговор, който включва разследване не само как вирусът атакува животните, отглеждани заради козината им и как се разпространява към и сред тях, но и да се види дали се променя по начини, които биха му позволили да се предава по-ефективно сред бозайниците, включително хората.

По този начин работата в техните лаборатории в университета в Хелзинки, е част от нарастващите глобални усилия за по-добро проследяване на вирус, който има пандемичен потенциал. Изследователите анализират тъкан от мъртви животни, за да определят къде в мозъка е проникнал вирусът. Екипът на терен се очаква да се върне с животни за аутопсии в лабораторията с висока биосигурност, проби от въздуха и околната среда за тестване и проби както за диагностика, така и за секвениране. Учените очакват резултати от секвенирането на първите им проби, които ще покажат как се развива вирусът.

Огнищата, първото от които е съобщено на 13 юли, и които вече са засегнали най-малко 24 ферми, увеличиха контрола върху операциите с кожи, особено фермите за норки. Около 20 европейски държави ги премахнаха до голяма степен поради етични причини, но някои учени и политици сега се позовават на опасения за общественото здраве, като призовават те да бъдат затворени, цитирайки огнищата на коронавируса, причиняващ Covid, във фермите за кожи по време на пандемията, а сега и второто събитие на птичи грип в Европа за по-малко от година, след едно в испанска ферма за норки миналия октомври.

В момента вирусът H5N1 не заразява лесно хората. Но учените се опасяват, че неконтролираното разпространение при животни като норки дава на вируса много шансове да се развие по начини, които биха могли да му позволят да се разпространи в хората. Във Финландия документ от правителствени изследователи посочва, че вирусът се е разпространил от бозайник на бозайник във фермите, а в някои случаи е развил мутации, показващи адаптация към размножаване в клетки на бозайници.

Дания, например, унищожи цялата си популация от отглеждани във ферми норки през 2020 г. поради опасения, че епидемия може да породи нов вариант на SARS-2. Но по-рано тази година беше разрешено рестартирането на отглеждането на норки, въпреки че индустрията е миниатюрна част от размера си преди пандемията.

Финландия е вторият по големина производител на кожи в Европа, според FIFUR, с износ през 2022 г., оценен на приблизително $250 млн.. Китай е най-големият пазар за финландски кожи.

Опитът да се предвиди пандемия от H5N1 е почти като предупреждение за земетресение. Може да се случи, може би следващата година, или след 5 години, или кой знае кога. Или никога. Хората, които се специализират в този вирус, са нащрек от години, а намеци за зловещи ситуации се появяват още през 1997 г. Но опасността, включително моменти, когато вирусът изглеждаше, че започва да се разпространява от човек на човек, след това се оттегля. През всички години, вкоито е бил наблюдаван H5N1 вирусът е бил заплаха и остава такава.

Това, което се променя през последните години, е огромното разпространение на вируса сред животните, както географски, така и сред различни видове. Той убива масово птици, както тези във фермите, така и в дивата природа. Той също така заразява и разболява бозайниците. Морски лъвове в Перу и Чили. Видри в Обединеното кралство Мечки гризли в Монтана. Съвсем наскоро домашни котки в Полша и Южна Корея. (Има случайни случаи и при други бозайници през десетилетията, включително тигри и леопарди в тайландска зоологическа градина през 2003 г. и белка в Германия през 2006 г.)

Но има особени страхове за вируса, циркулиращ в норките, поради най-малко две причини. От една страна, норките са податливи както на птичи, така и на човешки щамове на грип. Ако и двете форми заразят едно животно едновременно, те могат да разменят участъци от своята РНК в процес, наречен пренареждане. Това може да позволи на H5 да вземе човешки грипни гени, което може да го направи по-подходящ за предаване на хора. Предишни грипни пандемии са се случвали чрез пренареждане.

(Едно нещо, в полза на света с разпространението на панзоотията H5N1, т.е. пандемията сред животните, е, че прасетата, които в миналото са били домакини на пренареждане на грипа, изглеждат резистентни към H5N1, казва Том Пийкок, вирусолог в Imperial колеж в Лондон.)

Другата причина за притеснения относно норките е, че се смята, че не са толкова различни от хората, поне от гледна точка на грипа. Те са тясно свързани с поровете, които се използват като модел за хората в изследванията на грипа, защото развиват подобни симптоми и имат подобни рецептори, които грипните вируси използват, за да заразят човешки клетки. Ако на вируса се даде възможност да се разпространи в норките, той може да се адаптира по начини, които му позволяват да се приспособи по-добре към тези грипни рецептори и това може да означава, че е по-вероятно да зарази нашия вид.

Засега не са известни хора, които да са били заразени по време на епидемията във Финландия. Нито един не е дал положителен резултат след епидемията от испански норки.

Ако не друго, неотдавнашните промени в генома на вируса - групата H5N1, която в момента се разпространява по света, наречена 2.3.4.4b, може всъщност да са направили вируса по-малко способен да прониква в човешките клетки, дори ако е по-добър в разпространението сред птиците. В световен мащаб има малко докладвани случаи при хора през последните няколко години и много от привидните инфекции са толкова леки, че има известен дебат дали са били истински инфекции или човекът просто е имал парченца вирус в носа си след излагане.

H5N1 ще трябва да получи повече от една или две мутации, преди да може да се разпространи сред хората, смятат учените. Но те се опасяват, че ако вирусът се развие, така че да циркулира сред хората, може да има драстични последици. От 2003 г. насам има около 870 потвърдени случая при хора. Малко над половината от тези случаи са били фатални, отчасти защото инфекцията с H5 прониква дълбоко в белите дробове, когато се появи.

В повечето от 24-те ферми, които са обявили огнища, се отглеждат лисици, а в някои има норки или енотовидни кучета. Лисиците изглеждат по-уязвими от норките, казват изследователите. Различните видове показват различни симптоми, които включват както респираторни проблеми, така и неврологични усложнения като тремори.

Финландският орган по храните обяви, че всички норки във ферми с потвърдени инфекции ще бъдат умъртвени, докато евтаназирането на лисици и енотовидни кучета ще се извършва за всеки отделен случай. „Норката е особено проблематичен вид, когато става въпрос за инфекции с птичи грип“, каза агенцията.

Смята се, че вирусът е достигнал до отглежданите животни чрез пряка експозиция с птици, но има признаци, че е настъпило и по-нататъшно разпространение във фермите, според анализа на изследователи от финландското правителство, публикуван в Eurosurveillance миналата седмица. Подобни данни за предаване от норка на норка има и при епидемията в Испания, включително факта, че животните се разболяват по различно време – което показва, че не е било само едно излагане на заразена птица.

Но пътищата на това предаване от бозайник на бозайник не са ясни, нещо, което Сиронен и други учени спешно се опитват да разберат. Изследователите тестват и привидно здрави животни, за да видят дали може да възникнат асимптоматични инфекции и асимптоматично предаване.

„Смятаме, че има известно предаване сред животните“, каза Мика Салминен от Финландския институт за здраве и хуманно отношение, автор на доклада на Eurosurveillance. „Но колко широко е разпространено? Чрез дихателни пътища ли е? Чрез изпражнения ли е?“

Салминен и колегите му откриват в няколко от своите проби мутации, които сигнализират, че вирусът се адаптира към новите си гостоприемници, така че подобрява способността си за репликация в клетките на бозайници.

Все още има много въпроси, докато изследователите проследяват огнищата във фермите за кожи. Ако вирусът се разпространява сред норките и се смята, че те имат грипни рецептори, подобни на тези в нашите клетки, защо вирусът не е толкова способен да причинява инфекции у хората? Има ли връзка с това къде норките имат рецептори в дихателните си пътища? Това означава ли, че те просто са изложени на невероятно високи дози от вируса в затворените си помещения? Или може би техните рецептори не са толкова подобни на нашите?

Колкото и да са загрижени за пандемичния потенциал на H5N1, учените подчертават, че какъвто и риск вирусът да представлява в крайна сметка за хората, той вече е реална заплаха за животните, причинявайки масова смърт, особено при птици. Сиронен каза, че поради ограниченото наблюдение дори не е ясно колко вида диви птици убива вирусът.

„Дори никога да не се превърне в пандемия сред хората, това е ужасна болест за животните“, каза Сиронен.