МВФ: Изкуственият интелект може да засегне до 40% от работните места в света

снимка: ЕП

"Средносрочната ни прогноза за глобалния растеж остава доста под историческата средна стойност — малко над 3%. Без корекция на курса ние наистина се насочваме към едно вяло и разочароващо десетилетие на анемичен растеж". За това предупреди управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева в реч пред Атлантическия съвет във Вашингтон. В нея тя очерта основните акценти на Пролетните срещи на МВФ и Световната банка, които започват днес.

По думите й "избегнахме глобална рецесия и период на стагфлация, както някои прогнозираха. Но все още има за какво да се тревожим".

Според Георгиева "геополитическото напрежение увеличава рисковете от фрагментация на световната икономика. Освен това, както научихме през последните няколко години, живеем в свят, в който трябва да очакваме неочакваното. Отрезвяващата реалност е, че глобалната активност е слаба според историческите стандарти, а перспективите за растеж отслабнаха след световната финансова криза. Инфлацията не е напълно преодоляна. Фискалните буфери са изчерпани. А дългът се е увеличил, което представлява сериозно предизвикателство за публичните финанси в много страни.

Белезите от пандемията все още са налице. Загубите в световното производство от 2020 г. нататък ще възлизат на около 3.3 трилиона долара, като разходите ще се стоварят непропорционално върху най-уязвимите държави. Наблюдаваме все по-големи различия, както в рамките на отделните групи държави, така и между тях.

Сред развитите икономики възстановяването в САЩ, подкрепено от нарастващия ръст на производителността, е най-силно. За разлика от САЩ, обаче, активността в еврозоната се възстановява много по-бавно, което отразява продължителните последици от високите цени на енергията и по-слабия растеж на производителността. Сред държавите с нововъзникващи пазарни икономики по-добре се справят страни като Индонезия и Индия.

Но най-фрапиращото разминаване е сред страните с ниски доходи, където белезите са най-дълбоки. Сред тях нестабилните и засегнатите от конфликти икономики понасят най-тежкото бреме.

Основният фактор за по-слабия растеж е значителното и широкообхватно забавяне на производителността. Нашият анализ показва, че то е причина за повече от половината от забавянето на растежа в развитите и нововъзникващите икономики и за почти цялото забавяне в държавите с ниски доходи".

Според директорът на МВФ е задача на централните банки кога и с колко да намалят лихвените проценти. "Откакто инфлацията достигна своя връх в средата на 2022 г., видяхме какво може да постигне добрата политика. През последното тримесечие на 2023 г. общата инфлация за развитите икономики беше 2.3 процента, в сравнение с 9.5 процента само 18 месеца по-рано. За средните по показатели нововъзникващи пазари и развиващи се икономики инфлацията спадна до 4.1 процента. Очакваме тази тенденция да продължи и през 2024 г., създавайки предпоставки за това основните централни банки на развитите икономики да започнат да намаляват лихвените проценти през втората половина на годината".

Георгиева обърна внимание и на екологичния и технологичния преход. "Темпът, с който ще осъществим този преход, ще има огромно влияние върху способността ни да управляваме рисковете, свързани с климата. Но преходът към нисковъглеродна икономика надхвърля управлението на рисковете. Той предлага и огромни възможности за инвестиции, работни места и растеж. Вече виждаме икономическите, здравните и екологичните ползи от трансформиращите се инвестиции — включително в областта на възобновяемата енергия, електрическата мобилност и възстановяването на екосистемите. За всеки 1 долар, изразходван за изкопаеми горива, сега се изразходват 1.7 долара за чиста енергия. Преди пет години това съотношение беше 1:1. Необходими са обаче силни политики и институции, за да се създаде стабилен и насърчителен инвестиционен климат и да се преодолеят множество пазарни недостатъци.

Технологичният напредък засяга много сектори на икономиката - от производството до здравеопазването и финансовите услуги. Преминахме към нова цифрова икономика, а сега изкуственият интелект вероятно ще ускори драстично Четвъртата индустриална революция. Това носи огромни потенциални ползи, но и рискове.

Неотдавнашно проучване на МВФ показва, че изкуственият интелект може да засегне до 40 процента от работните места в световен мащаб и 60 процента в развитите икономики. Той би могъл да повиши производителността на работещите, но също така да изложи на риск някои работни места. Инвестициите в цифрова инфраструктура и умения, както и силните мрежи за социална закрила, ще определят темпът на внедряване на изкуствения интелект и неговото въздействие върху производителността".

По думите на Георгиева "вече има признаци, че търговските отношения също се променят. След нахлуването на Русия в Украйна ръстът на търговията между икономиките в политически отдалечени блокове се забави с 2.4 процентни пункта повече, отколкото търговията между тези, които са по-тясно интегрирани. Пренасочването на търговските потоци може да бъде от полза за “свързващите” държави. Но веригите за доставки стават все по-дълги, с потенциални разходи на всяка стъпка.

Промишлената политика отново е на дневен ред — нов анализ показва, че през миналата година в световен мащаб са били предприети повече от 2 500 политически интервенции. Китай, ЕС и САЩ имат дял от почти половината от общия им брой".

От МВФ призовават за повече търговия и трансгранични инвестиционни потоци, за да се повиши производителността и да се отговори на глобалните предизвикателства. "Апелираме и за повече внимание към това как ползите от търговията и инвестициите се споделят в обществото. Трябва да избегнем грешките от миналото, когато отрицателното въздействие на глобализацията върху някои общности беше пренебрегнато и доведе до отпор срещу интегрираната световна икономика".