събота, 22 септември 2018  RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    7668 прочитания

    Как ще изглеждат градовете и професиите на бъдещето?

    Световноизвестният футуролог Джероум Глен пред Economy.bg
    18 юни 2018, 13:08 a+ a- a

    Джероум Глен е съосновател на глобалната мрежа за изследване на бъдещето и развитието на света – Millennium Project. Организацията разработва дългосрочни прогнози за бъдещето в сфери като икономика, геополитика, енергетика, околна среда, сигурност и технологии, които публикува в поредицата доклади „Човешкото бъдеще“. Целта на организацията е чрез анализи и сценарии за бъдещето да подобри перспективите за развитие на човечеството. Мрежата има над 60 клона в целия свят, включително в България.
    Джероум Глен беше в София за лекция в Софийския университет на тема „Как изкуственият интелект ще предопредели развитието на технологиите, професиите и градовете, в които живеем”.

    Economy.bg разговаря с Джероум Глен за това какви ще са градовете и професиите на бъдещето.

    "Като цяло се справяме по-добре, но не е време за почивка, все още има доста сериозни проблеми".

    Г-н Глен, три години след нашата последна среща какво се промени – как изглежда бъдещето днес?
    Бъдещето като сбор от различни индикатори се подобрява повече, отколкото се влошава, но там, където се влошава е наистина сериозно. Такива области са опазването на околната среда, организираната престъпност, социалните безредици. Притеснително е, че насилието над журналисти се увеличи доста. Също имаше нападения в Сирия над представители на международни организации като Червения кръст и „Лекари без граници“. Но същевременно намаляваме бедността по света по-бързо, отколкото хората очакваха. Изглежда, че целта на ООН за пълно изкореняване на екстремната бедност до 2030 е доста вероятно да се реализира. И това се случва по-бързо, отколкото хората мислеха. Също броят на тези, които имат достъп до питейна вода, нарасна значително. Има още проблеми, но вече адресираме много от базовите нужди на хората – като образование, здравни грижи и др. И това се случва доста по-бързо, отколкото песимистите смятаха. Така че като цяло се справяме по-добре. Но не е време за почивка, все още има доста сериозни проблеми, а и изникват нови, които не са толкова в публичния фокус, като напредъка на изкуствения интелект.

    "Има три типа изкуствен интелект – Narrow, General и Super. Разликата е, че супер интелектът сам определя целите си. Това е за каквото научната фантастика ни предупреждава".

    Каква ще е ролята на изкуствения интелект за бъдещето на градовете?
    Имаме нужда от изкуствения интелект, за да може градът да функционира. Прилагаме ограничен по мащаб изкуствен интелект (Narrow Intelligence), за да подобрим транспортните и водоснабдителните системи. Обезпокоително е, че това води до известна безработица. Най-голяма тревога обаче предизвиква възможността от Narrow Intelligence да преминем към General Intelligence. В момента имаме Narrow Intelligence, който може да кара кола. Той не може да спечели шахматен турнир, защото това е различна програма. Затова се нарича Narrow Intelligence. General Intelligence обаче е различен. Може да учи от всичко, което е в интернет. Може да има достъп до quantum computing. Ще може да прави световните системи по-интелигентни. Това означава, че въздействието му върху заетостта ще е много по-голямо към 2030 в сравнение с това, което виждаме като тенденция при Narrow Intelligence днес. Затова искаме да обърнем повече внимание на този преход от Narrow към General Intelligence, за да преценим от какъв тип стандарти имаме нужда, така че този преход да премине по-леко.

    Какво ще се случи, ако изпуснем от контрол AI?
    Има три типа изкуствен интелект – Narrow, General и Super. Разликата е, че супер интелектът сам определя целите си. Това е за каквото научната фантастика ни предупреждава. Не първият и вторият тип, а третият. Той сам определя целите и действията си и може да не си сътрудничи с хората. Това е за каквото Илън Мъск, Стивън Хокинг и Бил Гейтс предупреждават. Те се притесняват за номер 3. Не знаем колко време ще отнеме да преминем от General към Super интелект. Може да стане много бързо или пък въобще да не се случи. Не знаем. Затова е правилно, че те предупреждават хората сега. Защото трябва да започнем да мислим по тези въпроси днес. Ако не го направим, много от научната фантастика може да се реализира.

    Как ще изглеждат градовете на бъдещето?

    Как ще изглеждат градовете на бъдещето?
    Лаптопът, който използвах през 1992, изглежда подобно на лаптопа, който ползвам днес. Но това, което се случва вътре, е различно, макар това все още да е лаптоп. Така ще и с градовете. Все още ще имаме красиви катедрали и т.н. Точно както тялото ми има някаква външна форма. Това, което е вътре обаче – сложната мозъчна или мускулна система, това все още го нямаме в градовете. Имаме някаква малка част. Така че в бъдеще, ще има красиви сгради, с много зеленина. Вертикалното земеделие също ще е доста застъпено. Много от нещата ще изглеждат по същия начин, но те ще са доста по-интелигентно организирани посредством изкуствен интелект. Градовете ще са способни да се „излекуват“ сами. Например, когато има проблем с някаква авария, системата ще бъде известявана и AI може да изпрати малки роботизирани устройства да я отстранят. Както тялото се самолекува, например, ако се порежа, раната сама започва да зараства. Това все още не е възможно при градовете. Все още имаме нужда от хора, които да отидат и да отстранят аварията.
    Може да имаме също колективна интелигентност за градовете. Вие имате мозък, но градовете нямат. Те разполагат с различни бази данни, но няма интегриран „мозък“ за градовете, така че всеки гражданин да може да участва по някакъв начин в процеса. Например аз се разхождам по улицата и виждам нещо нередно. Какво правя в този случай? Може би се обаждам на кмета, но най-вероятно не. Просто ще измрънкам и ще си продължа по пътя. Ако има обаче система за колективна интелигентност на града, мога просто да натисна контактната си леща, да натисна челото си или какъвто и интерфейс да е налице, и по този начин да сигнализирам, че там има проблем. Така градът няма да се управлява само от кмета, но ще има система за участие и на гражданите. Защото градовете стават твърде комплексни, за да могат да бъдат управлявани само от един човек.

    Какви ще са професиите на бъдещето?

    Как ще изглежда работата на бъдещето?
    Работата на бъдещето ще е много по-комплексна, отколкото предполагате. Ще има 1 милиард души към 2050, които ще имат традиционен тип работа. Тя няма да изглежда като работата в момента, но традиционна в смисъла на това, че те все още ще имат шеф и заплата. Изчислихме, че работната сила ще е около 6 млрд. души към 2050. Това означава, че 5 от 6 души ще работят нещо различно. Какво ще правят те? Зависи. Ние разработихме алтернативни сценарии с различни предположения, защото не знаем каква ще е истината в бъдеще. Не знаем какво ще работиш утре.
    В един от сценариите присъства идеята за икономика на себереализацията (self-actualization). В момента е ясно, че ако ходиш на училище и се справяш добре, ще имаш работа, след това ще се пенсионираш и т.н. Това ще е валидно за 1 от 6 души към 2050, но не задължително и за останалите 5 от 6. Така че евентуално към 2030 трябва да имаме някаква форма на гарантиран доход. Ако имаш гарантиран базов доход, ще си свободен да мислиш за други важни неща. Не голяма сума, но достатъчна, за да не живееш на улицата. Тогава можеш да имаш AI аватар с Narrow Intelligence, който ще проучва цяла вечер интернет, ще договаря малки по обем договори посредством blockchain, ще те събуди сутринта и ще ти каже: „Намерих над 70 хил. работни ангажимента, подходящи за теб. Знам, че не можеш да свършиш всичко, но сред тях можеш да избереш тези, които са ти най-интересни. Те вече са договорени, така че можеш да отговориш с „да“ или „не“. Казваш „да“ например на предложение да направиш тур в музей в България. Натискаш „умната“ си леща, и питаш аватара си кой от целия свята иска да се разходи в този музей с теб. Може да се запишат 100 човека. И казваш, че ще ги таксуваш по 1 евро на човек. Така изведнъж в сметката си имаш 100 евро. Отиваш в музея и някой от тях те пита – каква е тази картина, каква е тази колона там и т.н.. Така или иначе ще ходиш в музея, но сега вече ще ти платят за нещо, което така или иначе ще правиш.
    Представете си това как обхваща всички хора в концепция за самореализация. Например Вие сте много повече от журналист. Интересувате се от много неща. Може да се свържете с хората чрез AI аватара си, помагайки по света, така че да припечелвате сравнително добър доход.
    Идеята е, че ние ще можем да се преоткриваме ежедневно, като се самореализираме и припечелваме някакви пари макар и под базисния доход. Но той ще ни даде спокойствието да не се хвърляме отчаяни във всякакъв тип работа. Защото колко хора днес са заети с работа, която наистина не харесват? Или пък я харесват, но не обичат шефа си. Или пък не им допадат колегите. Или пътуват до работа твърде дълго. Толкова много човешка енергия се похабява излишно.
    Представете си какво би било, ако правите нещата, които наистина искате да правите.

    Как да се подготвим за бъдеще без работа?

    Какви ще са политическите и обществени последици?
    Очакваме корпорациите да станат още по-големи. Това означава, че властите може би вече няма да могат да ги контролират. Ако това стане, те ще започнат да участват все повече в управлението на света. Например, ние обновяваме софтуера си, не защото правителството е разпоредило, а защото Apple или Microsoft са ни казали, че е нужно. Те са част от управляващата ни система. Очаквам, че все още ще ги има религиите, които да осигуряват обществена кохерентност, правителства, които да следят за правилата и стандартите, но и по-сериозно участие на корпорациите. Не че едните ще заместят другите. По-скоро ще има нова власт над съществуващата. Но и хората поотделно ще имат все по-голяма власт, като разберат как да използват новите възможности на бъдещето. Ние едва започваме да се учим.
    Според пирамидата на Маслоу, след като си покрил основните си нужди, следват любовта и принадлежността, които до голяма степен се покриват посредством социалните медии, след което идва уважението и самоуважението, когато трудът ти бъде възнаграден по някакъв начин, и накрая какво следва – самореализацията – както за индивида, така и за обществото като цяло. Така че може би ще вървим към етап на самоактуализация. Как тази икономика на самоактуализацията ще се развие, е открит въпрос. В момента този въпрос не съществува за много хора. Защото ако сега интервюирате много богат човек, той ще ви каже – „Следвах страстта си“. Много хора обаче не го правят, те следват работата, която успеят да намерят. Но в бъдеще все повече ще имаме възможност да следваме страстта си.

    Как трябва да се подготвим за това бъдеще?
    Изучавайте себе си. Би трябвало да има техники, които да помагат на децата, докато растат, да изучават себе си – кой съм аз, какво ми е интересно.
    Ако имаме общество на себереализацията, то тогава трябва да научим хората как да изучават себе си, по отношение на музика, писане, математика и т.н. Те не трябва да пасват на някакъв модел, а на целта да познаят себе си. Така че идеята за индивидуално образование ще придобие по-голяма роля. Колективното образование също ще е важно. Защото ще е добре да знаеш как твоята себереализация пасва на една по-голяма общност. Така че трябва да преподаваме креативност, критично мислене, състрадание, способност да се разбираш с различен тип хора.

    Интервю: Детелина Калфова

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 1 ден
    Ocado Technology отвори нов софтуерен център в София
    Плановете са да се утрои екипът от софтуерни специалисти
    преди 1 ден
    130 млн. евро. са немските инвестиции у нас за първото полугодие
    Германската икономика създава повече от 50 000 работни места в България
    преди 1 ден
    Подготвяме кампания за привличане на туристи от Китай
    Официалният туристически портал на България ще бъде достъпен и на китайски език
    преди 1 ден
    Световна банка: Отпадъците в световен мащаб може да се увеличат със 70%
    До 2050 населението в България ще намалее с близо 2 милиона, но човек ще генерира 40% повече боклук, прогнозира организацията