вторник, 19 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    2426 прочитания

    Как се живее под карантина 4 месеца?

    Джеф Роу, създател и изпълнителен директор на Комедийния фестивал в Лестър, първият град под локална карантина във Великобритания, разказва за живота по време на коронавирус пред Economy.bg
    06 август 2020, 11:39 a+ a- a

    Джеф Роу e основател и изпълнителен директор на Комедийния фестивал в Лестър. Живеe в града от 1991 г. и управлява фестивала от 21 години. Фестивалът е най-дълго провежданият във Великобритания.

    Лестър е първият град във Великобритания, който бе подложен на локална карантина, след като през юни страната започва постепенно да облекчава рестрикциите, свързани с разпространението на коронавируса. 

    Към момента Великобритания е най-засегнатата от новия коронавирус държава в Европа с над 307 хиляди установени случая на инфекцията и над 46 хил. починали от заболяването. По показател жертви на Covid-19 страната е на 4-о място в света след САЩ, Бразилия и Мексико (към 5 август).

    Как се живее под карантина повече от 4 месеца, какво се случва в града, как се справя бизнеса, какви са мерките от страна на държавата, свикнаха ли хората и къде е мястото на културния живот във всичко това, Джеф Роу разказва пред Economy.bg.

    Къде бяхте, когато се случи епидемията от коронавирус във Великобритания?
    Първият докладван случай беше скоро, след като приключи тазгодишното издание на нашия фестивал, който се провежда през февруари. През декември, януари и февруари имаше слухове, че този вирус идва, но всички си мислехме, че това никога няма да се случи. Не беше прието особено сериозно. Около месец, след като фестивалът приключи, организираме церемония по награждаването. Не знам къде съм бил, когато са съобщили за първия случай, но знам, че беше няколко седмици по-късно – около седмица или 10 дни преди нашата церемония по награждаването – тогава обявиха карантината и тогава осъзнахме, че светът ще бъде доста различно място.

    Как се живее под карантина 4 месеца?

    Как прекарвате дните си по време на карантината в Лестър? Градът е първият, който бе сложен под локална карантина и доколкото ми е известно все още е под карантина.
    Прекарах доста време тук в разговори в Zoom, опитвайки се да поддържам нашата благотворителна дейност и фестивала. Освен това карах колело, защото доста обичам да карам колело. Но не можем да правим кой знае колко други неща. Мисля, че най-дългият период, който съм прекарал у дома, без да излизам навън, е 7 дни. Когато осъзнах, че не съм си подавал носа от входната врата в продължение на 7 дни, честно казано се стъписах. Ако водехме този разговор преди 6 месеца и ми кажете, че трябва да седя у дома 7 дни, щях да си помисля, че това е невъзможно, как може изобщо да се случи. Но в крайна сметка го направих. Знаете ли, мисля, че съм наистина голям късметлия на фона на много други хора. Давам си сметка, че не преживявам този период толкова тежко, колкото други хора. Нямам малки деца, които да тичат наоколо, не се налага да работя и да се грижа за деца. Съвсем осъзнато мисля, че моят живот не е ужасен. Много е трудно, но за други хора е много по-лошо.
    Когато продължиха карантината, се случиха 2 странни неща. Правителството каза, че училищата могат да отворят, но те вече бяха разпуснати за лятната ваканция, така че те няма да отворят врати, защото са вече затворени. Другото е за неосновните магазини, които могат да отворят, но човек може да пътува само ако има основателна причина, така че собствениците на магазини казаха: „Можем да отворим, но никой не може да дойде да ни посети, защото това не е основателна причина“. Има толкова много противоречия и несигурност. Ситуацията е безумно трудна – безпрецедентна, така че разбирам.

    Работите ли от вкъщи?
    Да, от 25 март – 4 месеца и вероятно ще станат 5.

    Какво е усещането да живееш в първия град „под обсада“ във Великобритания?
    Има полиция на жп гарата и когато се опиташ да се качиш на влак, те те питат къде отиваш, жизненоважно ли е. Мисля, че това звучи доста драматично, сякаш си във филм, но всъщност това са само полицаи на гарата. Звучи сякаш живеем по време на военно положение. Освен това в началото на карантината спираха автомобилите по главните пътища, които водят във и извън града, и питаха хората на случаен принцип къде отиват. Много е тихо. Мисля, че Лестър е 10-ят най-голям град във Великобритания с малко над 300 000 жители. Ние живеем близо до един от главните пътища и винаги има трафик. Сега няма никой. Като на много други места, тук е много, много тихо. Основното за мен е, че не можем да правим някои неща. Ако искаш да отидеш на кафе – не можеш. Ако искаш да гледаш филм – не можеш. Не можеш да отидеш на театър. Не можем да се срещаме с приятели. Не можем да отидем на ресторант. Не правехме тези неща всеки ден, но е факт, че когато не можеш да ги правиш, предполагам има някакъв психологически механизъм, осъзнаваш, че нещо е отнето от теб. Така че – тихо е. Странно е – има хора, които обикновено виждам, или колегите в офиса, които виждам 5 дни от седмицата – не съм ги срещал на живо от края на март. Има хора, които бих виждал всеки ден, отивайки на работа, или други хора, които работят около мен. Не съм пил чай с колегите си от 3-4 месеца. Странно е, но се свиква много бързо. Поне аз свикнах много бързо.

    Какво е усещането да живееш в първия град „под обсада“ във Великобритания?

    Можете ли да напускате дома си? Казахте, че карате колело?
    Мисля, че е позволено да се правят физически упражнения в продължение на до 1 час дневно извън дома. Не мисля, че някога е трябвало да стоим у дома през цялото време. Може да отидеш до супермаркета, за да купиш храна. Ако имаш нужда от лекарства, можеш да отидеш до аптека и можеш да излизаш от вкъщи за час, така че, ако искам да отида на разходка – мога. Не сме ограничени да си седим само у дома.

    Когато правителството наложи карантинните мерки, това доведе ли до чувство на сигурност сред хората, или създаде паника и несигурност?
    Мисля, че в началото имаше само паника. По-рано споменах, че през декември-февруари се говореше за вируса. Не мисля, че някой го прие сериозно. Аз не го приех особено сериозно. Не мисля, че се паникьосах. Мисля, че първоначално беше просто мярка за сигурност. Мислех си, че всъщност съм доволен, че ще си остана у дома. Ако не се дистанцираме и ако не правим, каквото ни е казано, може да пипнем това ужасно нещо, което може да ни убие. Мисля, че е смесица от двете неща – страшно е и се чувстваш сигурен, ако това изобщо има смисъл.

    Наложените от правителството мерки донесоха ли спокойствие и сигурност у хората или предизвикаха паника? Кой спазва мерките по-стриктно – има ли контрол?

    Носите ли маска, когато излизате навън? Освен социалната дистанция и маските, какви други мерки са в сила в момента?
    Трябва да носим маски, когато влизаме в магазини. Не мисля, че е обусловено със закон, не знам, но всички трябва да ги носим. Има дезинфектанти за ръце навсякъде. Бършеш си количката за пазаруване в супермаркета и подобни. Социална дистанция. Но не можем да правим абсолютно нищо друго, така че мисля, че това са основните неща. Повечето хора правят каквото им е казано. В останалата част от Великобритания, вероятно сте видели онлайн, хората не спазват социална дистанция по плажовете, в баровете. В известен смисъл в Лестър сме късметлии, защото при нас това го няма. Нямахме възможността да направим подобно нещо. 

    Кой е по-стриктен за спазването на социалната дистанция и останалите мерки – хората или властите. Осъществява ли се някакъв контрол?
    Не, не мисля, че има. Не сме полицейска държава. Не съм видял нито един полицай по улиците. Мисля, че всички се подчиняваме на правилата. Това, което съм видял е, че хората спазват правилата. Но мога да говоря само за Лестър и моя опит. Понякога в супермаркета някой ще се приближи твърде много, но или човек казва нещо, или се премества и като цяло е добре. Аз познавам хора в Лестър, които са доволни, че не са отворени баровете и други места, така че не можем да се срещаме, за да нарушаваме тези препоръки. 

    За позитивните страни на една 4-месечна карантина...

    Значи Вие и други хора в града сте доволни от карантината, защото по определен начин тя Ви предпазва от Вас самите?
    Има цял дебат за карантината в Лестър – дали е политическо решение. Общинският съвет в града е ляво ориентиран, а правителството във Великобритания в момента е дясно ориентирано. И така има цял спор дали това е политическа сценка, в която правителството наказва всички в Лестър, че са гласували за лейбъристите и са ляво ориентирани. Може би не звуча много логично, но не сме доволни, че сме под карантина. Мои приятели управляват бизнеси, ресторанти – вероятно ще трябва да прекратят дейността си, защото не са работили от толкова дълго. Така че не, не е хубаво нещо. Карантината не е хубаво нещо. Но, ако означава, че ако нямаме тази липса на социална дистанция и ако имаме втори пик по-рано отколкото навсякъде другаде, тогава аз се чувствам доста безопасно в моя малък балон, не излизайки от вкъщи в продължение на 7 дни. Така че има странен баланс. Никой не иска карантина, това би било налудничаво и е много странно да караш колело в центъра на града и всички магазини са затворени, няма никой, а напоследък магазините са отворени, но отново няма никой. Ужасно е! Живея в този град 30 години и не знам дали обичам Лестър, но наистина го харесвам и не искам резултатът от това [коронавируса] да се усеща твърде дълго време, искам бизнесите да отворят отново, искам хората да ходят на комедийни представления, в театъра, в киното, да си общуват и да се наслаждават на града, както са правили винаги. В същото време усещането е за голяма сигурност, да не ти се налага да се сблъскваш с това [нарушаването на социалната дистанция]. Тук, във Великобритания, съществува дебат дали карантината на други места не е вдигната твърде рано. В последните 24 часа други места в страната са поставени под карантина – Манчестър и в северната част на страната. Това е една много, много трудна ситуация за хората.
    Съществува този баланс между гражданските права, икономическа активност и здравеопазване. Много пъти съм си мислил колко съм благодарен, че не съм човекът, който трябва да взима решенията. Защото мисля, че е наистина трудно. Също така обаче си мисля, че ако си кмет на град като Лестър или ако си премиер, трябва да взимаш трудни решения и това е част от работата. 

    Как се справя бизнесът в тази ситуация?

    Как се отрази карантината в Лестър на бизнеса?
    Търговията на дребно и индустрията на гостоприемството са изцяло затворени. До съвсем скоро нямаше никакви отворени магазини. Никакви ресторанти, барове, кафенета, кина, театри. Но мисля, че бизнес общността в Лестър е много подкрепяща. Аз съм управлявал бизнес в този град, знам, че е комедиен фестивал и е благотворително, но все пак е бизнес, в продължение на 27 години. Това е много кооперативно място, място, където получаваш много подкрепа, когато управляваш бизнес. Това е моят опит. Ако трябва да съм честен, не съм говорил с много хора извън моя кръг, но знам, че хората се подкрепят и знам, че има различни кампании, чиято цел е да противодействат на твърденията в социалните медии, че Лестър е ужасно място и там можеш да се заразиш с коронавирус и да умреш. Така че може да се каже, че има съвместен подход, за да се покаже, че е добро място за правене на бизнес, има бизнес фестивал през октомври, в който имам малко участие. Знаете ли, много хора може и да не са чували за Лестър извън футболния отбор, който се справи добре, и това, че открихме мъртъв крал под паркинга си и има много добър комедиен фестивал – това са трите неща, които хората знаят за Лестър. Но градът имаше добра репутация, освен това е само на час път с влака от Лондон, има красива природа, хубаво място за живеене е, невероятно разнообразен и има много хора от различни места по света. Това носи много облаги, храната е брилянтна, човек може да хапне страхотни неща навън. Мисля, че Лестър беше в хода на подобряващ се тренд по отношение на това, че е добро място за правене на бизнес. Има 2 университета в града, много млад град е, центърът е много компактен, човек може да се разходи наоколо и изобщо има много добри неща в този град. Надявам се това да се върне както си беше. За мен последните няколко седмици и месеци бяха много повече „Как ще изглежда бъдещето и как да си правим планове за бъдеще, като не знаем как ще изглежда то?“ И други хора са споделяли мнението, че в момента трябва да работим заедно и да си сътрудничим, за да разберем как ще изглежда това бъдеще.

    Според Вас каква част от затворените в момента бизнеси ще са в състояние да възобновят дейността си, когато карантината най-накрая бъде вдигната?
    Вашето предположение е толкова добро, колкото и моето. В комедийния фестивал използваме между 90 и 95 локации, голяма част от които са ресторанти, барове и кафенета. През последните няколко месеца много пъти съм се чудил колко от тях ще са все още отворени. Не знам, нямам идея. В лошите дни си мисля, че едва ли ще има оцелели бизнеси, в добрите дни, във връзка с всичко, което казах за взаимната помощ и сътрудничеството, си мисля, че можем да се справим. Страхувам се, че нямам абсолютно никаква идея.

    Как се отрази тази карантина на културния живот?

    Вие сте основател и изпълнителен директор на най-дълго провеждащия се комедиен фестивал в Европа. Това Ви прави уникално квалифициран да ми отговорите на въпроса как коронакризата засегна културния живот?
    Масивно. Има много различни елементи – местата са затворени от края на март – театри, концертни зали, всички места, където може да има забавления на живо. Много силно засегнати са т. нар. обществени сгради – голямата концертна зала в Лестър, театърът и това е ужасно. Също така се притеснявам за по-малките, независими културни сцени, където хората организират събития - в кръчми, или тематични вечери. Те може и да нямат сграда, но са независими промоутъри. Всичко това се слива в едно цяло по отношение на културния живот и тогава вече има индивидуални изпълнители, комедианти, музиканти, актьори, криейтив, танцьори, които не са спечелили никакви пари в продължение на 4-5 месеца. После трябва да се отчете и фактът, че всички тези хора биват подкрепяни от много независими професионалисти на свободна практика – продуценти, осветители, създатели на костюми, сценични дизайнери. Имате цялата тази сложна картина на различните части на културния живот и след това имате и ситуацията, в която не може просто да щракнете едно копче и да кажете „ще работим отново“, защото всички тези неща се нуждаят от репетиции, планиране. Не може просто ей така изведнъж да направите турне във Великобритания или Европа за една нощ. Необходимо е да подготвите това турне, да го планирате и да накарате хората да го посетят. Личните ми опасения са, че това ще засегне моя свят в продължение на много дълго време и след това, ако ще има рецесия и хората ще са безработни, никой няма да има пари да излиза. Толкова е сложно. В добрите дни си мисля, че политиците слушат и говорят с професионалисти а в лошите дни, мисля, че трябва да слушат повече професионалистите, но всеки ден през последните 2 месеца в новините има по нещо за това, че някоя локация ще трябва да освободи персонала си. Икономическият ефект е огромен, но ефектът, който коронавирусът има върху материята, от която е изградено обществото, също е огромен. Тук се обръща голямо внимание на психичното здраве и добруване – ходенето на театър е хубаво за хората – разбирам всичко това. Също така мисля, че има много по-дълбок ефект върху общностите, обществото, изкуствата и културата, за които дори и не подозираме. И когато отнемеш това от хората, то не се свежда просто до факта, че човек не може да излезе с партньора и приятелите си, за да хапне навън и да изгледа някое шоу, много по-дълбоко е. В лошите дни се безпокоя за ефекта, който това ще окаже върху душите ни за дълго време напред.

    В този ред на мисли смятате ли, че когато мерките отпаднат и животът се върне към нормалния си ритъм, хората ще имат желание да отидат на подобни събития, или ще предпочетат да останат у дома, за да са в безопасност?
    Толкова много хора казаха: „Докато няма ваксина, няма значение какво правим, защото голям процент от хората няма да искат да излязат“. В същото време тази седмица, през последните няколко вечери, се състояха първите комедийни шоу програми на живо във Великобритания. Правителството подпомага изпълненията на живо и имат хора с бележници, които си водят записки как се държат посетителите на такива мероприятия. Имахме и няколко пътуващи комедийни шоу програми – хора карат с колите си до някой паркинг и гледат шоуто от колата си. Гладът [за такива събития] от много хора, смея да кажа по-млади хора, е огромен. Във Великобритания имаше голям брой незаконни музикални фестивали и мисля, че хората са отчаяни да излязат навън. Така че някои хора със сигурност ще се струпат на събития на живо и културни събития. Мисля, че ужасно много хора, може би включително и аз, ще си останат у дома, докато не бъде измислена ваксина.

    Ще се върнат ли хората по кината и театрите след края на пандемията и как се подготвя комедиен фестивал, когато не знаем какво бъдеще ни очаква?

    Как се подготвяте за следващото издание на Комедийния фестивал в Лестър? Правите ли изобщо нещо във връзка с това, което казахте, че не знаем какво бъдеще ни очаква?
    Продуцираме два фестивала. Комедийният фестивал в Лестър и Британски комедиен фестивал за деца (UK Kids Comedy Festival) и ще ги проведем през февруари. Знаем, че част от тях, по-голямата част или целите ще трябва да се проведат онлайн и се подготвяме за това. Доста фестивали във Великобритания отложиха изданията си за следващата година. Казаха: „Просто не можем да го направим“. Аз искам да поддържам фестивала жив и дори дребни неща като акаунта ни в Twitter и страниците във Facebook и Instagram трябва да са активни и трябва да държим аудиторията си активна. Мисля, че фестивалите са различни от много културни забавления и дейности в смисъл, че не са нещо осезаемо. Можеш да посетиш театър, да посочиш кино, да видиш концертна зала, но един фестивал, освен ако не е Greenfield фестивала с къмпингуване, не можеш да го видиш. Той е просто концепция. Така че вчера съобщихме, че ще проведем тези два фестивала през февруари и те може би ще са онлайн. Също така обаче, работим много усилено да разберем какви събития на живо бихме могли да организираме и колко бързо можем да реагираме, ако правителството изведнъж каже: „Всичко е ОК, имаме ваксина, давайте“. Но мисля, че 2021 ще е много различна година за нас и фестивалите, които продуцираме.

    Във връзка с ваксината как хората възприемат идеята за такава – дали ще искат да се ваксинират, или ще са по-предпазливи?
    Мисля, че ако кажат, че има ваксина, хората ще се втурнат към нея с отворени обятия и ще искат да си я поставят. Но сме доста далеч от това, защото те трябва да тестват, и тестват, и тестват, и тестват... Освен това я има и хипотезата с мутирането на вируса, така че може да получиш ваксина, която да лекува вируса днес, но никой не знае дали ще е ефективна след една-две седмици. Мисля, че сме далеч [от ваксината], но мисля, че аз бих се доверил на правителството. Ако кажат, че ваксината е безопасна, вероятно бих си я поставил.

    Бизнесите извън Лестър възобновиха ли дейността си и каква част от тях оцеляха?
    Да, отвориха. Имаше странен кръг около Лестър. Ако си в него, си затворен, ако си извън – можеш да отвориш. Мисля, че извън града всичко е ОК. Само ограничен брой бизнеси са отворили – кина, магазини, фризьорски салони, спортни зали, басейни. Животът не се е върнал към нормалното.

    Имате ли представа как функционират бизнесите след отпадането на карантината в останалата част от страната? Хората имат ли интерес да посещават кафенета, ресторанти, театри и други места?
    Мисля, че зависи къде точно се намират. Ресторантите и кафенетата в центровете на градовете разчитаха на хората, които ходеха на работа и се отбиваха за сандвич в обедната почивка. Ами хората в центровете на градовете не работят в момента, така че тези бизнеси наистина страдат, въпреки че са отворени. Но познавам хора, които живеят из цялата страна и местните кръчми и ресторанти са пълни. Мой приятел отиде на кръчма на остров Уайт и каза, че всичко е било нормално. Не е имало прозрачни прегради навсякъде, персоналът е носил шлемове, той си е поръчал питие и всичко се е усещало като нормално. Така че мисля, че зависи къде се намирате. 

    Рестрикциите във Великобритания се вдигат плавно от юни насам. Имате ли представа как тече животът в останала част от страната?
    Мисля, че хората се адаптират към този нов свят, в който живеем. Мисля, че всички поемаме рискове всеки ден от нашия живот и ходенето по пътя е опасно, пресичането на улицата е опасно, качването на влак е рисковано и всички ние просто се справяме с тези рискове. Мисля, че до известна степен това е поредният риск, с който трябва да се справим и да живеем с него. Защото ние трябва да живеем своя живот, не можем да сме под карантина вечно. Поне предполагам, че не можем да сме вечно под карантина. Така че мисля, че хората просто свикват. Колкото повече правиш нещо – колкото по-често ходиш на кръчма в новото нормално, колкото по-често ходиш на ресторант, колкото повече се срещаш с приятелите си, толкова повече свикваш. Мисля, че най-странното нещо, вероятно навсякъде по света, е това, че хората не се прегръщат и не се здрависват – липсата на контакт между хората. Когато мисля за това, е наистина странно. Когато се виждаме с приятели в градината или на входната врата – социално дистанцирани, преди винаги щяхме да се прегърнем и да си кажем „здрасти“ и това е странното нещо, което смятам, че на хората много им липсва. Родителите и бабите и дядовците много страдат за това.

    За живота от преди коронакризата и позитивите на „новото нормално“

    Какви мерки предприема правителството, за да предотврати още икономически загуби в случай на нова вълна и нова карантина? Съответно говоря за останалата част от страната.
    Казват ни, че са ни оказали невероятна подкрепа до момента. Изглежда наистина са. Дадоха много пари на бизнесите. Не знам какво е положението на други места, но оставам с впечатление, че в момента правителството прехвърля отговорността на всеки бизнес поотделно, както и на всеки човек и казва: „Сега зависи от вас“. Оставам с впечатлението, че няма да има още кой знае каква финансова подкрепа за в бъдеще. Ако има втори пик, те бяха много ясни през цялото време и казваха: „Не можем да спасим всяко работно място, не можем да спасим всеки бизнес“ и са прави. Разбира се, че не могат! Така че мисля, че отговорът на вашия въпрос е: Не, няма, не мисля, че ще има. Знам, че питате за Великобритания, но в Лестър, където вече имаме своята втора карантина, посланието беше много бързо: „Няма подкрепа за вас, съжаляваме“. Мисля, че това може и да се е променило, и може би сега ще обявят някаква допълнителна подкрепа, но това не е бездънна яма, нали? Правителството няма безкрайно количество пари, които да продължават да дават на хората, те просто ги нямат. Това вероятно ще създаде проблеми за доста хора в бъдеще.

    Очаквате ли втора, трета или казано накратко „друга“ вълна на вируса през есента?
    Да.

    Мислите ли, че животът някога ще се върне към нормалния си вид от преди коронакризата?
    Мислих за това, когато ми изпратихте вашите въпроси. Някога – това е много дълго време. Не мисля, че ще стане. Много хора казват, че това е хубаво нещо. Ако станем по-малко егоистични. Ако продължим да бъдем по-фокусирани върху общността – тук има толкова много примери за това – хората стават доброволци. И аз мисля, че това е наистина хубаво нещо. Не мисля, че ще се върне към нормалното или поне към старото нормално. Но не съм сигурен, че това е лошо. Тези Zoom разговори – не бих искал да ги правя през цялото време, но ако мога да ги провеждам в рамките на половин- един час, вместо да се кача на влака за 2,5 часа и да похарча 100 паунда и т.н., то тогава това е хубаво нещо, нали? Не мисля, че на всяка цена трябва да се окачестви като лошо, ако не се завърнем към начина си на живот от преди коронавируса. 

    Кога ще свикнем с живота с коронавируса или вече свикнахме?
    Свикнахме, нали? Свикнахме, разбира се, че сме свикнали досега. Имаме тв програми във Великобритания, които прекратиха снимачния процес за известно време – сапунени опери и драми. Сега започнаха да снимат отново, но всички актьори трябва да спазват социална дистанция и човек би си помислил, че това би било много странно, но ги гледаш по телевизията и не е особено странно, просто си мислиш: „О, те спазват социална дистанция“. Мисля, че свикнахме. Чувствам се сякаш някой ме подбутва от време на време: „Ооо, вземи си маската, когато излизаш“, или „Ооо, не можеш да правиш това!“, или „Ооо, ето защо това се случва!“. Така че хем си свикнал, хем си напомняш често за коронавируса в различни ситуации.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 17 часа
    Apple води преговори за вграждане на Gemini на Google в iPhone
    Компанията е водила преговори и с OpenAI
    преди 18 часа
    Китайски доставчик на части за Tesla ще строи завод у нас
    Плановете са да бъдат разкрити до 200 работни места край Пловдив
    преди 18 часа
    Президентътвръчи мандат за съставяне на правителство на Мария Габриел
    Тя бе посочена като кандидат за министър-председател от ПГ на ГЕРБ-СДС
    преди 19 часа
    преди 20 часа
    В тази част на София цените на жилищата стигат 7 000 евро на кв. м
    Покупките на имоти на абсолютна стойност над 600 000 евро в столицата растат с 50%, отчитат от Unique Estates
    преди 24 часа
    Паскал Донахю: Ползите от приемането на еврото в България ще са за всички – и за българите, и за цяла Европа
    По време на посещението си у нас председателят на еврогрупата се срещна и с президента Радев