За тишината на празниците, умората от „новото нормално“ и „животът от 6 до 6“ разказва Александър Атанасов
Александър Атанасов е програмист във френска софтуерна компания. Живее и работи във Франция от 10 години.
Как изглежда животът във Франция в момента?
Трудно ми е да определя, защото не излизаме много напоследък. В зависимост от това дали сме в локдаун, или с вечерен час, има намаляване на хората по улиците. Съответно, когато има вечерен час, има увеличаване на хората по улиците близо до вечерния час. Всички бързат да се приберат. Навсякъде, където е затворено помещение, е задължително да се носи маска, да се оставя 1м разстояние между хората, да няма тълпи. Много магазини например в това отношение въвеждат собствени правила. Например не ти казват, че трябва да спазваш 1 м разстояние, но също така не можеш да влезеш без голяма количка. Като си с голяма количка, така или иначе не можеш да правиш голяма тълпа и да си близо до другите.
Вече няколко дни в страната има национален вечерен час от 18:00 до 6:00 часа. Как изглеждат дните „от 6 до 6“?
Създава се една спешност близо до 18:00 часа, защото например повечето училища приключват в 16:30. Ние също взимаме децата в 16:30 и ако трябва след това да пазаруваш или нещо да свършиш, в този интервал, в общи линии нямаш време. Трябва да се адаптираш и всички такива дейности ги вършиш преди това. Всички извънкласни занимания, които влизат в този период съответно са отменени или им е променен часът на провеждане. След 18:00 часа навън можеш да видиш само хора, които са с удостоверения, че могат да излизат, включително от училището на децата ни дадоха сертификат, с който казват „ето децата на този и този са в нашето училище и им трябва време, за да се приберат вкъщи“. Вечерният час е сравнително нов за нашия регион. От 4-5 дни е валиден за цяла Франция. Иначе до миналия петък беше валиден за, условно казано, Източна Франция, или по-голямата част от Източна Франция, но вече е в цялата страна.
Какви други мерки има в страната в момента?
При всички положения, който може да работи от вкъщи, се стимулира да работи от вкъщи. Например офисът на фирмата е изцяло затворен. Освен ако не е необходимо системният администратор да отиде да провери сървърите. От гледна точка на ресторанти, барове – ресторантите не предлагат места за сядане. Можеш само да си вземеш храна. По-големите супермаркети и магазини ги бяха ограничили да не продават нищо, което не е от първостепенно значение, като храна и напитки. Например ако отидеш в супермаркета и искаш да си купиш чорапи, това ще ти го откажат, защото не е от първостепенните продукти. Щандовете с посуда или дрехи бяха облепени и не можеше да се взимат стоки оттам. Може да пазаруваш само за хладилника. Това беше точно допреди Нова година. Сега вече може, но имаш вечерен час.
Например зимните курорти мисля, че чак февруари или след февруари ще ги отворят. Доколкото разбирам, сега от понеделник има задължение всички влизащи в страната да представят негативен PCR тест, за да влязат.
В началото, преди 1 година, следихме много тези неща, но напоследък може би се появи една умора от изключително голямата продължителност на това нещо и сега някак си следим основните точки и гледаме много-много да не излизаме.
Администрацията работи в момента, за разлика отпреди 6 месеца, когато и те бяха затворени, работеха от вкъщи, когато е възможно.
Как преминаха коледните и новогодишните празници в страната?
Точно преди празниците доста хора бяха излезли по улиците, специално да напазаруват именно за празниците. Мисля, че на Коледа нямаше ограничения. Имаше ограничение единствено от гледна точка на това колко души да се събират вкъщи на трапеза. За Нова година имаше ограничение за излизане. В сравнение с други коледни и новогодишни празници беше доста по-тихо и по-спокойно. Усещането специално тук, в района, където живеем, е, че хората си спазват това, което е препоръчано.
Имаш 3 деца. Те ходят ли на училище/детска градина? Изобщо училищата и градините отворени ли са в момента, бяха ли затворени в някакъв етап от пандемията?
Най-малката още не ходи. Дъщеря ми и синът ми започнаха училище от септември. Иначе от март до началото на юли и двамата си бяха вкъщи, тъй като детските градини и училищата бяха затворени с едно изключение – приемаха деца от семейства, в които има медицински персонал или персонал, който се грижи за възрастни хора. Въобще хора, които трябва да бъдат на работа. От един момент натам връщането на работа и на децата в училище беше пожелателно. Ако искаш, можеш да задържиш детето вкъщи или ти да останеш вкъщи, особено ако имаш човек, който попада в някаква рискова група спрямо заразата. В края на юни месец, като отвориха училищата, бяха със съответните мерки против вируса – със съответната дистанция, разделение на класовете. Големите, първо бяха над 10 години, сега вече над 6, трябва да носят маски. Трябва да имат 2 маски – една за сутринта, една за следобед и да ги сменят. Не позволяват децата да се събират заедно. Не ходят заедно на обяд. Имат определени пространства, където всеки клас обядва.
Кой е по-стриктен при спазването на мерките – властите или хората?
Хората спазват мерките. Не съм имал случай да видя пред мен полицай да направи забележка на някой, че не си носи маската например или че някой е хванат без бележка в ръката, че излиза на пазар или отива на доктор, или нещо друго. Но със сигурност съм ставал свидетел на случаи, когато някой влиза без маска в магазина и му правят забележка не само служителите в магазина, но и хората на опашката. Навсякъде има дезинфектанти. Навсякъде има напомняния за това да носиш маска, да не си близо до хората, да избягваш физически контакт, да не се здрависваш. Във Франция специално с поздравяванията това е голям шок, защото хората тук се целуват, когато се виждат за „Здравей“ и това е голяма промяна. Аз лично в средата, в която съм, не съм имал усещане за „полицай зад рамото“ – че някой ще мине да ме провери дали съм вкъщи, или дали имам бележка за излизане. При всички положения се вижда, че хората се стараят да спазват въведените мерки и съответно като излезеш на улицата, веднага усещаш, че някак си ситуацията не е нормална.
Лил, Франция (Снимки: Личен архив)
Някои от мерките като например маски и спазване на дистанция превърнаха ли се вече в навик за французите?
Маски виждам навсякъде. Доколко е навик не знам, защото честно казано мисля, че в момента, в който кажат, че няма маски, всички ще ги махнат. Не, не мисля, че са станали навик. По-скоро е задължение и мисъл за това да пазиш околните.
Как се отразиха мерките на бизнеса?
Основната разлика в момента е, че хората вече работят от вкъщи – всички работят от вкъщи. От гледна точка на бизнеса във Франция най-видимото е, че виждаме доста магазини затворени. Затворени в смисъл просто приключили дейност. Със сигурност се отразява на всички, които имат някакъв бизнес, свързан със събирането на хора. Най-пресният пример е със спортните занимания и извънкласните дейности на децата. Всички, които се занимават с това, фактически не могат да го изпълняват. Те губят клиенти и приходи. Доколкото знам, има държавно подпомагане в тази област. Но точно какво е и в какви размери, не съм сигурен.
А заведенията – кръчми, ресторанти, кафенета?
Те могат да предлагат храна, но само ако я вземеш за вкъщи. Тук беше въведено като практика click & collect – поръчваш си по интернет и после отиваш и си го взимаш от магазина. Имаше много магазини, които осигуряваха такава услуга. За заведенията съм сигурен, че изпитват трудности без никакво съмнение.
Как се промени животът на хората в личен и професионален план?
Много ми е трудно да отговоря на този въпрос. В личен план стана много трудно да се съчетава работа и семейство. Работа и семейство в такъв смисъл, че семейството, децата са вкъщи, искат внимание, искат грижи и да работиш в същото време става много, много трудно, докато те са около теб. Предполагам, че всеки го е изпитал на гърба си. Може би също така в личен план фактът, че в някаква степен си ограничен в това къде можеш да отидеш. Дори се замисляш дали има нужда да изразходваш енергията, за да направиш дадено пътуване. Не можеш в момента, както преди да си вземеш един самолетен билет или да скочиш на колата и да отидеш, където искаш. Точно тази бариера според мен дава едно отражение и постепенно създава допълнителна умора. Това е главното, което наблюдавам. Не само при мен, предполагам, че и при останалите хора, има една умора от голямата продължителност на тази ситуация.
Ще се върнем ли някога към старото нормално?
Това е сложен въпрос. При положение, че има лек, лекарство или ваксина или да речем, отслабване на вируса поради мутация, може би бихме се върнали, докато не се появи нещо друго подобно. Това, което ми идва на ум, че сега това може да е първото от следващите. Въпросът е колко бързо можем да реагираме на следващото, за да се върнем към нормалното.
Свикнахме ли вече с новото нормално?
Не. Аз по-скоро се чувствам уморен от „новото нормално“. Чакаме да можем да излезем нормално, спокойно да излезем навън, без маски. И така докато дойде следващото подобно, което може да дойде, а може и да не дойде. Но се надяваме, че ако се случи нещо подобно след 5 или 10 години, ще имаме повече опит как да се справим и евентуалният процес ще е по-къс.
