За актуалните днес теми за ПР специалистите разказва д-р Александър Христов - председател на БДВО, който беше на форума в Давос
Д-р Александър Христов - председател на БДВО по време на форума в Давос. Снимка: Личен архив
На 11 и 12 март се проведе Световният комуникационен форум в Давос. Форумът се организира за пета поредна година и събира комуникационни специалисти буквално от всички краища на света. Една от основните му цели е на него да се дискутират най-новите тенденции и да се изведат тези, които ще формират бъдещия дневен ред. Което да помогне на ПР специалистите по света да вземат ноу-хау, което да пренесат в своята работа.
Свързахме се с д-р Александър Христов - председател на Българско дружество за връзки с обществеността (БДВО), който беше на форума, за да ни разкаже кои са основните теми, които са били дискутирани в Давос.
Г-н Христов, кои бяха основните теми, които се обсъждаха на форума в Давос и какви тенденции се очертаха?
Темите варираха в огромен диапазон, както подобава на визионерски дискусии – от това как трябва да се промени ПР в съврменната действителност, до това как се правят глобални събития и каква трябва да бъде новата роля на образованието. А тенденциите – ПР ще се занимава все повече с това да разказва истории, нещо, което напоследък като че ли беше позагубено покрай технологичния патос. Най-вероятно бъдещето ще принадлежи на малките ПР агенции и отдели в компаниите, които са гъвкави и на които ще им се налага да полагат силни творчески и организационни усилия. Ролята на анализаторите в ПР ще нараства непрекъснато – това ще са хората, които боравят и смилат данни, за да можем да придобием по-добро разбиране за действителността и да формулираме посланията си по-добре.
Доколко глобалните и световни тенденции са валидни и за българската действителност, с каква скорост се движим ние в сравнение с другите държави?
Именно срещи от този ранг правят така, че да се движим по-бързо – имам предвид в професионализацията на комуникациите. Хубавото е, че се обсъждат по-стратегически теми, отвъд типичните за всяка една страна особености – медийна среда ли ще е, законови ограничения ли ще са, всичко, което преобладава в националните форуми. А глобалните тенденции затова са глобални, за да бъдат валидни навсякъде. Стига да имаме увереността и мускулите да ги приложим тук, защото желание определено има.
Представители на колко държави събра форумът? И кои бяха по-известните имена, които бяха в Давос?
Тази година форумът събра 127 души от 23 страни. Вероятно най-авторитетният участник е Пол Холмс, световно признат специалист и създател на The Holmes report. Определена доза свежест внесе и лекцията на Скот Фалман, бащата на емотикона, който без да знае и да очаква, буквално е успял да направи революция – неговото „изобретение“ помага на хората по света да се разбират по-добре емоциите си един на друг, когато общуват онлайн.
Как беше представена България?
Като участници – малко на брой, но силна група. Максим Бехар имаше специална лекция по време на форума и беше модератор на един от панелите.
Извън официалната програма кои бяха темите, които дискутирахте с вашите колеги от други страни?
Абсолютно широк диапазон – от задължителното гласуване в Бразилия до забраната в Хърватска държавните институции да работят с ПР агенции. И нещо важно – как да привлечем повече практици в сферата на ПР да водят курсове в университетите.
Можете ли да ни разкажете за проект, кампания или инициатива, която ваши колеги са споделили и ви е впечатлила?
Кампания не, но най-впечатляващо беше как се случват предизборните кампании в Сенегал – общо взето, никой не смее да каже нищо директно лошо за политическите си противници, защото „не се знае утре какво ще стане“. Някаква свръхпозитивна, но фалшива предизборна действителност.
Какво на Вас Ви беше най-полезно? Среща, разговор, запознанство или тема, която успяхте да дискутирате?
Получи се дискусия за едно на пръв поглед нечувано нещо – ПР кампаниите да се реализират и да не се отлагат дори когато по определени причини има пречки при медийното отразяване или хората не могат да дойдат. Това създава чувство за независимост и значимост на кампанията, особено когато става въпрос за проекти в сферата на корпоративната отговорност. Отразяването може да дойде после, не е задължително да бъде част от събитието.
