събота, 23 юни 2018  RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    6881 прочитания

    Мирослав Вичев: Рано е да мислим, че някой може да измести банките

    Как новата евродиректива за разплащанията ще промени банковия сектор, какви са ползите и рисковете за потребителите – главният изпълнителен директор на БОРИКА пред Economy.bg
    01 март 2018, 15:30 a+ a- a

    На 13 януари тази година влезе в сила ревизираната директива за платежните услуги (PSD2) на ЕС. Тя постави началото на т.нар. „отворено банкиране“ (Open Banking). Директивата дава възможност на финтех компании да получат достъп до банкови сметки на клиенти при изрично тяхно съгласие. Чрез нея независими трети страни, регистрирани в БНБ, ще могат да предоставят достъп на крайни клиенти до електронни платежни инструменти на банките. Ако преди е трябвало да влезеш в електронното банкиране на една банка за дадена услуга, след това в друга за друга операция, сега лицензиран доставчик може да събере тези услуги и те да се извършват от една среда. Директивата също трябва да направи платежните услуги по-евтини, по-бързи и клиентите да могат по-добре да управляват парите си. Ще се създадат и условия за конкуренция, която може да бъде катализатор за потенциална революция в банкирането на дребно.
    Преди дни Българският парламент прие на второ четене промени в Закона за платежните услуги и платежните системи. По този начин законодателите утвърдиха директивата за платежните услуги (PSD2) на ЕС.

    За да научи повече за възможностите и рисковете за банките и потребителите от PSD2, Economy.bg разговаря с Мирослав Вичев, главен изпълнителен директор на БОРИКА.

    Какво се променя с новата евродиректива за разплащанията?

    Г-н Вичев, Парламентът прие окончателно Закона за платежните услуги и платежните системи, с което утвърди директивата на ЕС за отвореното банкиране. Какво всъщност представлява тя?
    Това е втора версия на директивата. По-новата част касае начина, по който банките са задължени да предоставят услуги на трети страни.

    Как ще се променят плащанията с влизането в сила на евродирективата?
    Това ще е постепенен процес. Такива опити да се предлагат електронни услуги на крайни клиенти от трети страни и в момента съществуват, но те не бяха добре регламентирани. Мина един период, в който се уточняваха технически изисквания за това как да става предоставянето на тези услуги. В момента вече има публикувани стандарти, по които да се предлагат услугите. Дефиниран е точно начинът, по който банките предоставят електронни услуги на трети страни и също при какви изисквания за сигурност, регистрация на плащанията и т.н. те ги предоставят на крайните клиенти.

    Какви са плюсовете и рисковете за потребителите?

    Какви са предимствата и рисковете за потребителите от отвореното банкиране?
    Когато участва някаква по-динамична финтех компания, която се опитва да предлага по-разчупени или по-евтини услуги на крайните си клиенти, тази трета страна се опитва да комбинира услуги към няколко институции, да предоставя един и същ вид услуга на клиента към няколко банки, да се яви някаква форма на агрегатор. От гледна точка на рисковете клиентите трябва да внимават за това как те предоставят техните пароли и методи за достъп до банковите услуги на трети страни. Това трябва да става по регламентиран начин.

    Колко сигурно е отвореното банкиране?
    Банката отговаря за това как клиентът може да достъпи банковите услуги през Интернет и предоставя тези средства за достъп, така че в зависимост от риска, от дадената операция, от сумата, от вида превод да са съобразени и средствата за сигурност за достъп до банкова информация. Сигурният достъп на клиентите от трети страни не трябва да е по-лош и да следва директивата. Тя доста ясно казва какви средства за автентикация трябва да се прилагат.
    Докато при преходния период с потребителско име и парола можеше да се свършат доста неща, то в момента вече се изискват по-сигурни методи за автентикация. Преходният период е от публикуването на стандартите, което стана съвсем наскоро, до септември 2019. В този период цялата среда трябва да достигне до съответното качество и ниво на взаимодействие. Първите финтех компании започнаха доста свободно да се опитват да достъпват електронните сайтове на банките. Банките трудно приеха това. Правеше се т.нар. Screen Scraping, при който просто се искат потребителското име и паролата на клиента и се влиза от негово име от страна на финтех компанията в електронното банкиране на банката. Това обаче не беше добре прието, тъй като банката не контролираше кой влиза и не знаеше какво е нивото на тази финтех компания. В момента с новите стандарти това се променя – имаме ясна дефиниция за това как трябва да се регистрират тези компании в съответните регулатори и по какъв начин банките да могат да проверяват кой достъпва електронно данните на клиента и нарежда от негово име. Така че новият регламент е доста по-ясен и строг. В момента, в който се мине към него, може да се каже, че тези плащания ще са не по-малко сигурни, отколкото всяко друго банково плащане.

    Какъв тип потребителска информация ще предоставят банките на трети страни?
    Директивата изисква електронните услуги, които банките предоставят на техни клиенти, да бъдат предлагани и на трети страни. В стандарта са описани огромна част от тези услуги. Това са услугите по предоставяне на информация за сметки, наличност по сметки и транзакции по сметки. Това са т.нар. „информационни услуги по сметки“. Освен тях има и описан дълъг набор от платежни услуги, касаещи всички видове платежни нареждания, искания и различни видове разполагане с парите на клиента, независимо дали става дума за местно, бюджетно или международно плащане.

    "Идеята е да има по-добро, по-динамично обслужване и евентуално агрегиране на услугите към няколко банки".

    Каква ще е ползата за потребителите от навлизането на финтех компаниите на пазара за разплащания?
    От една страна, те биха били един агрегатор на услуги. Ако даден клиент ползва услуги на много банки, той може еднотипно да ги употребява през един сайт и съответно нарежданията да са по-лесни и ясни. Втората полза ще са редица допълнителни услуги – някакви форми на домашно или фирмено счетоводство. Това е смисълът – да се появи по-добро, по-динамично обслужване и евентуално агрегиране на услугите към няколко банки.

    Плюсовете за потребителите повече ли са от рисковете от тази промяна?
    Така както започна в миналите години, рисковете бяха сериозни. Искането да си предоставиш всички способи на влизане в интернет банкирането не е добра практика. Не подкрепям такава прекалена свобода. След като това в момента се регламентира чрез директивата, плащанията стават толкова надеждни, колкото ако банката ги предлага. Инфраструктурата, която и банките, и трети страни трябва да предоставят, е еквивалентна. Цените – също. Банките нямат право да предоставят тези услуги на по-различни цени от тези, на които ги предлагат на собствените си сайтове. Така че и ценово, и от гледна точка на сигурността тези услуги трябва да са еквивалентни. Оттам нататък е въпрос на това кой предоставя по-добра услуга. В интерес на истината никой не спира самите банки да се интерфейсват едни други и да предлагат съответните услуги. Затова те не се в неравнопоставено положение.

    Това вече факт ли е или ще стане реалност от 2019?
    Сигурното прилагане на стандартите ще стане факт през 2019. Дотогава има преходни периоди, в които на регулаторите е възложено да следят и да проверяват как банките предоставят тези услуги на трети страни и съответно как третите страни отговарят на тези стандарти. Централните банки и европейските регулатори ще поддържат регистри на третите страни. Това ще позволи контрол – вкарване и изкарване от регистрите, и някаква дисциплина на тези страни, върху чиито услуги в момента всъщност не се упражнява контрол.

    Как ще се промени банковата индустрия?

    Готови ли са банките за промените?
    За банките е даден същият срок. В България има различни подходи. Има опити самата банка да си създаде финтех компания, да се опита да влезе активно на този пазар, да достъпи банкиранията на другите банки и да предостави някаква интегрирана услуга. Има други големи институции, които по силата на груповите си политики започват работа по предоставянето на тези интерфейси по някакъв по-интегриран начин. Тук визирам международните групи. И разбира се, има голям набор от институции, които просто следват пазара и се оглеждат какво се случва.
    В това отношение една от важните инициативи, която ние подехме, а Асоциацията на банките подкрепи, е създаването на български национален стандарт за този вид интерфейси. Има специфични неща в страната, които трябва да бъдат дефинирани. Съгласуваме с банките обхвата на този стандарт и след няколко месеца той ще бъде публикуван. Така че за България ще има такъв стандарт. Нашата компания „Борика“ ще предложи вероятно и такава услуга, най-вече за по-малките банки, така че да можем да приведем техните системи в съответствие с директивата и да може чрез нас да предоставят тези услуги на трети страни.

    Как директивата ще трансформира банковия сектор?
    Очакванията в момента са доста високи от гледна точка на това, че по-големи европейски играчи ще се опитат да предоставят услуги на нашия пазар. Такива опити вече има от няколко финтех компании от Западна Европа, които достъпват банкиранията на няколко банки. Колко удобно и разпространено ще бъде това, зависи от няколко неща: първо, от допълнителните услуги, които ще се предоставят. Защото простото агрегиране на състоянието по сметки не е достатъчно, за да накара човек да смени работата си с банката, а и никой не спира банките да предоставят достъп до допълнителни специфични услуги. Така че банките са добре защитени, ако предоставят широк набор от услуги, за да предпочетат хората техните електронни банкирания, а не някакъв агрегатор.
    Но например при фирменото банкиране, където има големи обеми на компании, работещи с няколко банки, в момента има доста големи неудобства за електронен обмен между фирмите и банките. Кредиторите го правят по различен начин, има различни стандарти, и ако там се появят играчи, които предоставят това елегантно и бързо, може да се получи една трансформация и доста фирми да започнат да ползват услуги на такива финтех компании. Това не променя много обхвата на банките. Те си получават таксите, както и в момента. Почти никоя банка няма допълнителна такса за електронно банкиране или тя не е такава, че да промени бизнеса на дадена фирма с една или друга банка.

    Някои експерти прогнозират затваряне на банкови клонове в резултат на навлизането на финтех компаниите. Какво е Вашето мнение?
    Затварянето на банкови клонове зависи от това, доколко клиентите са склонни да ползват електронни канали и доколко искат физически да отидат до банковия клон. Дали тези електронни канали ще бъдат на трети страни, или на самата банка, е съвсем друг въпрос. Тази директива позволява вкарването на независими трети небанкови играчи на платежния пазар. Това води до натиск върху цените на банковите услуги, до прецизиране и агресивно предлагане на допълнителни услуги, които ако банките не предлагат, ще изпуснат клиента постепенно, защото той би станал все повече клиент на финтех компаниите и по-малко на банката.

    Какви възможности за финтех компаниите създава отвореното банкиране?
    За финтех компаниите възможностите са много и по отношение на отвореното банкиране, и поради отварянето изобщо на европейския пазар за разплащания. Чрез тази директива с една достатъчно лека и бърза регистрация финтех компаниите ще могат да предлагат услуги на територията на ЕС.

    Ще станат ли Google, Apple и Facebook конкуренти на банките?

    Експерти прогнозират също, че до няколко години Google, Apple, Facebook и Amazon ще станат конкуренти на банките. Колко вероятно е това според Вас?
    Това вече се случва. Не толкова в този край на Европа, но вече има Apple Pay, Samsung Pay и Google Pay услуги. Те са един сериозен конкурент на традиционните банкови плащания. В крайна сметка те пак минават през банка, но до голяма степен част от Apple Pay услугите минават и през Apple сметката преди да стигнат до някакво банково плащане. От това до създаването на собствена платежна среда има една крачка.

    Навлизането на големи технологични гитанти като Google, Apple и Facebook на пазара за разплащания ще стимулира ли банките да започнат да се реформират?
    Със сигурност. Има набор от услуги, които банките предлагат и клиентите ползват по инерция, по навик и по нагласа, че това винаги се прави през картата и през банката. В момента, в който се появи по-съвременен метод, особено по-младата публика с лекота ще започне да го възприема. Самият факт, че голяма част от младите клиенти стоят изцяло на телефона си и правят всичко оттам, показва, че всяка услуга, предоставена там, ще бъде много по-добре и бързо приета. А тя дали ще е от приложението на банката, или от това на Facebook, или от някой друг, е въпрос на избор на клиента.
    Процесът не е толкова бърз и толкова страшен, колкото изглежда. С появата на мобилните телефони и мобилните сметки преди вече 20 години се виждаше такава заплаха за банките, как телеком операторите ще вземат банковите клиенти и услуги. След няколко опита нищо подобно не се случи. Не стана, защото банковото обслужване и финансовото посредничество са нещо много по-сложно от това просто да преведеш пари на някого. Това, че банките ще бъдат притиснати да предлагат някакъв набор от услуги по-евтино и по-качествено, е добре, но да си мислим, че някой ще измести банките от финансовото посредничество е доста рано.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 14 часа
    „Софарма Трейдинг“ разширява операциите си в Сърбия
    Компанията планира да разшири националното си присъствие в Сърбия като основа за развитие в региона на Източна Европа
    преди 14 часа
    Milestone Systems ускорява иновациите и увеличава капацитета за развитие с 45%
    Част от тази инвестиция ще бъде насочена към офиса на компанията в София
    преди 18 часа
    Интерактивен технологичен център за деца и младежи отваря врати в София Тех Парк
    TechnoMagicLand е проект на българската софтуерна компания „ТехноЛогика“ и подготвя днешните деца за професиите на бъдещето
    преди 18 часа
    Столичната община стартира кампания за алтернативно предвижване в градска среда
    София е европейската столица с най-много автомобили на глава от населението, а в 70% от колите се вози само по 1 човек