Каква е тайната на българското дълголетие?

Снимка: Община Елена

На 1 август 2017 най-възрастният жител на община Елена навърши 105 години. Това е Димитър Аврамов (на снимката) от еленското село Костел. Каква е неговата рецепта за дълголетие? Много проста - обич и разбирателство. За всичките си години дядо Митьо е обичал само една жена, с която има 75 години съвместен живот.

„Трябваше ми на младини човек, с който да споделя живота си и да го обичам. Тя беше от село, но възпитана от семейството жена“, спомня си столетникът за своята Дона, дъщеря на селския кмет, която му остава вярна до гроб. С нея дочака своето столетие – след 75 години съвместен живот.

„Любовта и разбирателството между баба и дядо, взаимната подкрепа в добро и зло винаги са пример за нашите семейства и децата ни“, споделят внуците Александър и Борис, цитирани от Община Елена. 

Димитър Аврамов има нерадостно детство. Семейството му било най-бедното в Костел. Баща му ходил на гурбет в Америка, с надеждата да  спечели пари. Със завръщането си заминал на война. Загинал при Каймакчалан и оставил вдовица с две невръстни деца. Парите едва стигали за прехрана, а малкият Димитър искал да учи занаят в училището за сираци от войните във Варна. Помогнал му адвокат Аврам Топалов от Костел, като написал писмо до министъра на образованието, и момчето било прието по изключение. Завърнал се в родното си село, отворил обущарница на центъра и не след дълго се прочул като ненадминат майстор. С национализацията загубил всичко и за да оцелее, се преселил със семейството си в Сливен. До времето за пенсия правил обувките на войниците от танковата бригада. После със съпругата си се върнали на село да карат спокойни старини.

Но и на село дядо Митьо продължава да се труди. „Аз откакто го помня, винаги е гледал животни, винаги се е трудил. Не е прекалявал с нищо, не е пушил, не е пиел“, спомня си един от правнуците му.

Обич, разбирателство, труд... На какво още се дължи дълголетието на българските столетници? Вижте още любопитни факти: 

1. Къде живеят най-много български столетници?  Най-много столетници според броя на населението в България има в Родопите. Любопитен факт е, че повечето български столетници живеят в провинцията или в по-малки населени места. Спокойният живот, чистият въздух и екологичната храна допринасят значително за това. 

2. Как живеят?  Почти всички български столетници водят динамичен начин на живот до дълбока старост. Повечето са трудови хора, добри, работни и издръжливи. Ходят много пеш, грижат се за личното си стопанство, обичат да прекарват много време сред природата. Що се касае до хранителните им навици, обикновено са умерени във всичко – както в храненето, тока и в алкохола. Като цяло са много позитивни, добродетелни и спокойни хора. 

3. С какво се хранят?  С традиционна българска храна и кухня. В повечето случаи столетниците сами отглеждат храната си, което означава, че са хранят изключително здравословно. В менюто им преобладава растителната храна, млечни продукти, по-малко месо (често от домашни животни), мед, лук, чесън, много билки и подправки. И най-вече кисело мляко.

В началото на 20 в. България е била на първо място в Европа по брой на столетниците. Според тогавашните учени начело с професор Иля Мечников (Нобелов лауреат) този факт може да бъде обяснен единствено с феномена на българското кисело мляко. Но малцина може би знаят, че здравословните и подмладяващи качества на козето и овчето мляко превъзхождат значително тези на кравето, което се консумира най-масово у нас. 

4. Начин на живот или гени?  Разбира се, гените също имат значение. Много български столетници имат в рода си дълголетници.