Защо хората не са ресурси?

„Бъдещето на всички нас, работейки с хората, не е в начина, по който се мисли за стоките и услугите, нито в икономическия модел за организацията. Бъдещето е в начина, по който се отказваме да мислим опростенчески за хората. Можем да опростяваме техническите системи, за да ги контролираме или да създаваме модели за контрол върху другите ресурси, но когато става дума за човешки отношения, са нужни някои други системи и те нямат нищо общо с управленския редукционизъм”. 

Това коментира психологът Пламен Димитров в рамките на форума „HR трансформации: Накъде отива мениджмънтът на човешки ресурси?”, организиран от Българска асоциация за управление на хората (БАУХ). Вижте избрани моменти от неговата презентация:

От какво има нужда HR-а?

Това, от което HR-а има нужда, за да намери път към човека, е ново разбиране за този човек като субект. Предлагайки ви да мислите алтернативно – не за HR като „какво правим на хората като ресурси и какво искаме да получим от тях в организацията”, а за HR като „отговорност за това какви отношения поддържаме, създаваме и развиваме помежду си като хора”, аз ви тласкам да мислите, че мениджмънтът не е единствената опция. 

От човешки ресурси към човешки взаимоотношения

Трябва да се направи една крачка назад, за да минем две напред. И тази крачка е „играта” на абревиатури (от Human Resources към Human Relations). Ако се откажем от управлението на хора, ако спрем да мислим за човека като ресурс, има какво да намерим в отношенията помежду си отвъд това, което виждаме сега. И то е източникът на производителността, креативността, спонтанното ангажиране с принципи и ценности, които са важни. Със свободата да мотивираш себе си, по начина, по който ти си решил, с автономния човек, който създава блага и дава много повече, отколкото когато някой се опитва да го мотивира, класифицира, оценява или представя нещата като управление. Но всъщност го задържа в една удобна зависимост, в която той е все по-малко отговорен, все по-отчужден, все по-страдащ от това, че се отдалечава от себе си, колкото и да изглежда, че е управляван добре. 

Каква трябва да бъде трансформацията? 

Когато мениджърите погледнат на себе си не като превъзхождащ субект, когато има готовност за изграждане на човешки отношения в организационен контекст, се променят стилът и културата на организацията и това води до възникване на специфични човешки ресурси. Налице е автентичност в преживяванията, поведението и взаимодействието между хората. Хората престават да играят роли и казват нещата такива, каквито ги чувстват. Не се самозаблуждават и си подават много точна обратна връзка за това какво им се случва. 

Съвременните начини, по които хората биват вписвани в икономическите модели дехуманизират човешките отношения. Те имат нужда от трансформация и оттам голямата надежда, че някои организации може би ще постигат повече, ако сменят абревиатурата, без да сменят буквите – да се погрижат за изграждането, поддържането и развитието на човешките отношения.