Американските компании виждат България като добра дестинация за високотехнологични производства

Валентин Георгиев, изпълнителен директор на Американската търговска камара в България

Американската търговска камара в България е основана през 1994 като доброволна независима организация, обединяваща американски, български и международни компании с представителства в страната. Сред основните цели на Камарата са изграждането на силни икономически отношения между България и САЩ в рамките на трансатлантическото партньорство, прозрачна инвестиционна и бизнес среда.

В момента в Камарата членуват 310 компании, като американските фирми са около 170. Камарата е официален представител за България на Търговската камара на САЩ и член на Европейския съвет на Американските търговски камари.

Валентин Георгиев е изпълнителен директор на Американската търговска камара от 2002.

Г-н Георгиев, колко са американските компании в България?
Ние от Камарата не можем да дадем точни данни, а едва ли и в посолството биха могли. Има много случаи, когато американски компании предпочитат да започнат бизнес, преди да се обявят официално пред Американската търговска камара или да влязат във връзка с посолството.  Още повече, че при нас членството е на доброволни начала. Но трябва да отбележа, че мрежата от американски търговски камари е най-голямата бизнес мрежа в света. Тенденцията от последните 30 години е към американския бизнес да се приобщават фирми от страната домакин, както и други мултинационални компании. По този начин бизнесът взаимодейства по-добре помежду си и контактите между членовете се развиват.

Колко са членовете на Американската търговска камара?
В момента в Камарата членуват 310 компании. Американските компании са около 52-53% или около 170.

Кои са големите американски инвеститори в България?
Всички големи марки, които са наложени в общественото пространство от години, са тук. Като започнем от Coca-Cola и McDonald's през IBM, Microsoft, HP, Cisco и стигнем до по-новите компании, които се налагат през последните години. Особено в сектора „Енергетика” като AES например.

Очевидно американските компании са във всички сектори, но можем ли да кажем, че в определени индустрии имат по-силно присъствие?
Присъствието на американските компании определено е видимо в сектора на информационните технологии. Хубавото за България е, че макар и малък пазар, американските компании са определили страната ни като добра дестинация за високотехнологични производства. Затова и големите брандове са тук. НР имат център от около  5000 души, IBM също осигурява огромна заетост в страната, Microsoft, Cisco. Напоследък страната е особено привлекателна за развойна и научно-изследователска дейност в биотехнологиите. Това са сектори, които ще бъдат водещи не през следващата година или две, а десетилетия напред. И ако успеем да продължаваме да привличаме интереса на компании от сектори с висока добавена стойност, които най-силно допринасят за БВП и дори да го увеличаваме, това би било много добър знак за страната ни. Трудно е да се конкурираме, да речем, в чисто производствена дейност, където Китай или Индия са водещи. Там работната ръка е много евтина и в определени производства  като масово производство в текстилната индустрия например, не можем да се съревноваваме с тях. За нас това дори е добре. Защото е по-добре да поддържаме имиджа на България като място, където имаме интелигентни, иновативни, умни хора, чийто труд, знания и умения се ценят.

Вие поддържате контакт с компаниите. Можем ли да отговорим на тези очаквания и да предложим необходимите квалифицирани кадри?
Фактът, че НР успяха няколко пъти да увеличат своя капацитет през последните години, говори, че кадри има. Докога обаче ще има? Въпросът е дали нашето образование не трябва да прилага нови обучителни програми, за да поддържа това високо ниво, което се изисква от подобни компании.

Това се отнася за ИТ, но в още по-голяма степен за биотехнологиите. Можем ли да захранваме тези компании с кадри? Това е големият въпрос.

И какъв е отговорът?
Това, което е най-належащо в момента според Американската търговска камара, е именно да намерим връзката между бизнеса и образованието. Да провокираме интереса на големите американски университети да създадат програми с българските университети, за да бъдат те все по-конкурентоспособни и създават наистина висококвалифицирани кадри. Искам да обясня, че това не означава, че американски университети ще отварят филиали в България. Ние не представляваме такъв пазар, за да привлечем вниманието на големите университети. Но България има едно конкурентно предимство, което ние анализирахме в Камарата, и това е географското положение. В предходните 30-40 години българските университети бяха привлекателно място за обучение за млади хора от страните от бившия социалистически блок, Средния и Близкия изток, дори и Африка. Ако в нашето образование заложим програми на водещи американски и други западни университети и положим усилия за маркетинг, мисля, че отново можем да привлечем интереса на студенти от тези държави. Това би било голямо конкурентно предимство за нас.

Това би било чудесно, но не би имало резултат през следващите година-две. Каква е ситуацията в момента? Компаниите споделят ли, че вече имат трудност да намерят хората, които са им необходими в България?
Засега такъв недостиг не се забелязва. Трябва да обърнем внимание, че като член на Европа имаме известен комфорт, че можем да намираме хора от ЕС, ако се зароди подобен проблем. Живеем в свят на мобилност. Това е предизвикателство и към младите хора, и към университетите, и към бизнеса. Влизането на хора отвън не е драматичен проблем.

Проекти, свързани със скъсяването на връзката между образованието и бизнеса, ли са основните приоритети на Камарата в момента?
Това е един от основните приоритети на Камарата. Безусловно приоритет номер едно остава как да насърчаваме търговско-икономическите отношения между България и САЩ.

Но покрай този основен приоритет идва и следващият - как можем да работим заедно и с други бизнес организации в диалог с правителството, за да можем да правим бизнес средата привлекателна и за българските, и за чуждестранните фирми.

Колко са българските компании, които развиват бизнес в Америка?
Ние не разполагаме с точни данни, но според мен по-важно е как можем да привлечем вниманието на успешни компании на българи в САЩ, за да започнат да развиват бизнес тук. Това е голямото предизвикателство.

Има ли такива успешни примери?
Има такива и ние - правителство и бизнес - трябва да направим така,  че да привлечем интереса им и те ни повярват, че бизнес средата тук е толкова добра, колкото и за бизнеса им в САЩ.

Какви мерки предприемате, за да се случи това?
Всяка година правим роуд шоу в САЩ заедно с двамата посланици – американския в София и българския във Вашингтон, и членове на борда на директорите на Американската търговска камара. По време на тези обиколки се срещаме с бизнеса, с други политически лица, за да разговаряме за възможностите за правене на бизнес в България. Това е дълъг процес. Все пак да не забравяме, че връзките между САЩ и България едва в последните години започнаха да се засилват. Първо започнаха на политическо ниво. След това в секторите отбрана и сигурност. България е надежден съюзник на САЩ в рамките на НАТО.

Логично бизнесът идва, след като политическите предпоставки са налице, но се изисква много работа и поддържане на доверието.  Това е особено валидно за американския бизнес.  Скоро се проведе среща на всички американски търговски камари, организирана от държавния секретар Хилъри Клинтън. На нея бе споменат един малко известен факт, че едва 5 процента от продукцията на американските фирми е за износ. 95% от продукцията на американските фирми в САЩ е за вътрешния пазар.Представете си за какъв огромен пазар става въпрос, като имаме предвид всички тези брандове, които вече споменахме.

На колко възлизат американските инвестиции в България?
Общите данни, които ние имаме, са, че за последните 10 години сумата е около 3 млрд. долара. Тук трябва да имаме предвид, че методологията, която се използва, не дава много добър поглед. Ще ви дам пример. Дълги години липсваше спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между САЩ и България. Тя е факт от 2007. Допреди това много американски фирми на абсолютно легално основание инвестираха в България чрез свои клонове в Холандия, Германия и т.н. Знае се, че това са американски капитали, но статистиката отчита, че са холандски или немски и т.н. Така работи методологията и до днес.

Според Вас каква е реалната цифра?
Мисля, че е много по-голяма. Пак ще ви дам пример. Само компанията AES инвестира вече близо 2 млрд. долара.

Има ли данни за стокообмена между двете страни?
Точни данни не мога дам, но няма изгледи да се промени тенденцията вносът от САЩ към България да е по-голям от нашия износ. Ще ви кажа обаче още нещо много любопитно. Най-успешният и най-големият икономически съюз в света е този между САЩ и Европейския съюз. На ден оборотът между САЩ и ЕС е  1.7 млрд. долара. България като член на ЕС трябва да има по-голям дял в този обмен на стоки и услуги. Това е голямо предизвикателство.

Да очакваме ли нови компании, които досега не са присъствали в България, през 2012? Много се говори за компании, които изнасят дейности тук?
Аз си мисля, че ще има такива. Самите ние в Камарата сме имали посещения от компании, които разглеждат България като дестинация за започване на бизнеса си за първи път в Европа или за прехвърляне на бизнес си от други дестинации. Има компании, които разглеждат България в шорт листа с други съседни на нас страни. Тук веднага се поставя условието България да има проактивна политика, защото хубаво е освен ниската данъчна ставка да можем да сложим на масата за преговори и други предимства, които да направят България безалтернативния избор. 

Компаниите, които имат интерес към България, от кои сектори са?
От тези, които споменах в началото на разговора. Секторите с висока добавена стойност – ИТ, биотехнологии.

Интересът винаги е и към енергетиката. Казвам винаги, защото наистина последните години се доминират от енергетика. Не става въпрос само за чисто производство на енергия, а за енергийни възобновяеми източници, енергийна ефективност, производство на определени строителни материали и т.н.

Г-жа Клинтън скоро беше на посещение в България. Какво беше важно да се отчете от това посещение? И отправи ли някакви препоръки към нас?
Двустранните посещения на високо равнище за нас показват, че реформите се движат добре. Това е добър знак, че диалогът между бизнеса и правителството трябва да продължи и двете страни да се вслушват една друга. Както споменах вече, след  посещението на г-жа Клинтън в България имаше конференция под нейния патронаж във Вашингтон, на която присъстваха директорите на американските търговски камари от цял свят. Акцентът от тази конференция бе именно камарите да работят с правителствата за подобряване на бизнес средата, защото това е пътят. България беше дадена за пример в това отношение. Колкото по-активна е една камара и бизнесът въобще, толкова по-добре. Защото бизнесът е това, което прави икономиката. Това беше тяхното послание.

Няколко пъти споменахте енергетиката. Тема, която силно разбуни духовете, е шистовият газ. „Шеврон”въпреки всичко подписаха договор с Румъния. Очаквате ли нещо подобно и в България?
Ние в Камарата смятаме,  че към подобни големи проекти трябва да се подхожда по-професионално и по-спокойно. С много повече експертиза и да се разгледат различните опции преди да се вземе едно или друго решение. Това е много голям проект, много важна тема и опира до това ще има ли България диверсифициран енергиен портфейл, или ще продължи да е поставена в зависимости от един-единствен източник - Русия. Дали това решение беше най-доброто и бяха ли взети предвид всички аргументи? Още повече че ние така и не разбрахме дали има, или няма шистов газ. Можеше процесът да бъде разделен на фази. Първо, да се види има ли шистов газ или не и едва тогава вече да се говори за втората фаза – да се извлича или не. Това го казваме не защото е „Шеврон”. Смятаме, че към големите теми това е по-разумният и добър подход. Разбира се, опазването на природата трябва да бъда поставено на първо място.