Човек е свободен само ако рискува

Когато се смееш, рискуваш да изглеждаш глупав.

Когато плачеш, рискуваш да изглеждаш сантиментален.

Ако протегнеш ръка и я подадеш на друг, рискуваш да се обвържеш.

Ако разкриеш чувствата си, рискуваш да се разголиш.

Ако изложиш на показ пред множеството своите идеи и мечти, рискуваш да ги изгубиш.

Обичаш ли, поемаш риска да не ти се отвърне със същото. 

Живееш ли, рискуваш да умреш.

Ако храниш надежди, рискуваш да ги изгубиш.

Въпреки това, рискове трябва да се поемат.

Защото в живота най-опасното е нищо да не рискуваш. 

Ако нищо не правиш, ако нищо не рискуваш, животът ти е безсмислен и лишен от светлина.

Възможно е по този начин да избегнеш болката, но няма да вкусиш от познанието, няма да се вълнуваш, да се променяш, нито няма да обичаш, нито да живееш. 

Ако приеме доброволно оковите на страха, човек става роб...

И губи свободата си.

Човек е свободен само ако рискува. 

Из „Вътрешен компас“ от Алекс Ровира, Colibri