Страдаме от синдрома на „разпиления мозък“

„Като общество страдаме от синдрома на „разпиления мозък“. Той е навсякъде – в работата и в личния ни живот.“ Това казва д-р Кристин Картър, която постъпва в болница след срив, причинен от пренатоварване в работата. Д-р Картър е изпълнителен директор на научен център Greater Good в университета Бъркли, Калифорния. На нея ѝ се налага влизане в болница, въпреки, че е „експертът по щатие“ в университетския кампус, пише BBC.

Според нея „заетостта“ е признак на важност – заключение, което обслужва като цяло „старите разбирания“ за работа, точно както митът, че колкото повече време прекараш в офиса, толкова по-добър служител си.

Картър описва последиците от разцвета на индустриализацията като махмурлук. Само че митът за времето, прекарано на работа тогава вече не важи поради простата причина, че по време на индустриализацията, напускайки офиса, напускаш и работата. Днес напускаш офиса, но имейлът, телефонът и лаптопът продължават да работят.

Усложняването на работния процес има значение, обяснява тя. Технологиите променят мозъците ни, така че ние ставаме пристрастени към прекъсванията, тъй като сме нетърпеливи за следващото уведомление от някой чат, имейл, съобщение или социална медия.

Нашият мозък не е създаден да изпълнява много задачи едновременно (мултитаскинг), затова тази дейност може да доведе до повишени нива на стреса, депресия и цялостно занижена интелектуална способност. Така мултитаскингът „произвежда по-елементарно мислене, намалява креативността, увеличава грешките и понижава способността ни да блокираме информация, която не ни е нужна“, обяснява д-р Сандра Бонд Чапман, основател и главен директор на Центъра за мозъчно здраве в Университета в Тексас, Далас, пред BBC.

Медията цитира изследване, проведено през 2007, което установява, че научните работници биват прекъсвани на всеки 3 минути от имейли и други разсейващи фактори. Това води до намаляване на цялостната им способност да свършат каквото и да е. Така компания с 50 000 служители губи около 1 милиард долара от намалена креативност, грешки и бърнаут*.

Ежедневието ни е изпълнено с непрестанни разсейвания – имейли, текстови съобщения, срещи, нуждаещи се колеги и това продължава до безкрайност. Много компании дори насърчават служителите си да „жонглират“ с разнообразни задачи и дейности едновременно, като създават отворени работни пространства, в които импровизирани разговори вървят успоредно с работата, като ни карат да вършим коренно различни неща едновременно.

Да, но все повече научни изследвания, както посочва BBC, показват, че правенето на много неща едновременно означава по-малка производителност. Оказва се, че свършваме повече работа, когато правим само по едно нещо за определено време.

Причината е, че мозъците ни са създадени така, че да вършат нещата едно по едно, а когато си мислим че правим няколко едновременно, мозъците ни просто непрестанно превключват между едното и другото. Това в крайна сметка изморява мозъците ни и понижава когнитивните ни способности.

*burn-out – от английски – прегорял, терминът се използва за описване на състояние на физически или психически срив, причинен от твърде много работа и стрес.