1100 мигранти са потърсили убежище у нас от януари 2018

1100 мигранти са потърсили убежище у нас от януари до август 2018, предимно от Сирия, Ирак и Пакистан. 53% от тях са мъже, 11% са жени и 36% са деца, предимно неграмотни, без никакво образование. Данните представи лидерът на КНСБ Пламен Димитров по време на международна конференция "Интеграция на мигрантите на пазара на труда", организирана от Европейската конфедерация на профсъюзите и КНСБ.

От всички търсещи убежище у нас на 217 души е предоставен статут на бежанци. 692 са случаите на прекратено производство по получаването на такъв статут.

Председателят на Българската търговско промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов коментира, че темата за мигрантите вълнува всички в ЕС, но има различни измерения в различните страни. Той обясни, че за България проблемът за мигрантите в момента не стои толкова остро. Симеонов припомни, че за 2013 убежище са потърсили 7 000 бежанци, за 2014 - 11 000, 2015 - 19 000, 2016 - 20 000. Крайната цел на мигрантите не е България, тя е различна дестинация, посочи Симеонов и добави, че в Центъра за бежанци са настанени над 600 души при капацитет от над 5 000 места.

Основните групи на мигрантите са от местата с военнополитически конфликти. Те са с много ниска или без никаква квалификация, обясни шефът на БТПП и допълни, че мигрантите, получили заетост в България, са 50 души по данни от 2016.

От БТПП считат, че проблемът за мигрантите е възможност да се осигури известно снижаване на пазара на труда, защото имаме недостиг на работна ръка. За да се случи това обаче, всеки един трябва да мине езикова квалификация и обучение, да се приложи системата на асоциацията на европейските палати, да се приложи задълбочено интервюиране на мигрантите и др. Симеонов поясни, че за България са нужни висококвалицирани специалисти от мигрантите, които да се интегрират на пазара на труда, но постигането на подобна цел би било много трудно.

Заместник-министърът на труда и социалната политика Лазар Лазаров посочи, добре управляваната миграция би могла да допринесе както за икономическия растеж, така и за развитието на държавата и благосъстоянието на самите работници.

Устойчивият икономически растеж доведе до необходимостта от работна сила и във все повече сектори изпитват недостиг на работна ръка, изрази съжаление Лазаров. Променени са съществено основните нормативни актове за граждани на трети държави в тяхното интегриране на българския пазар на труда. В резултат на изменението повече от 10 000 граждани на други държави участват на пазара на труда, а 80-85% от тях са по режима на сезонната заетост, обяви зам.-министърът.