Bloomberg: Меркел е права, Гърция да действа като България

По-рано този месец германският канцлер Ангела Меркел посочи България като пример за фискална стабилност на фона на финансовата криза. Не всеки ден България, която все още е най-бедната страна в ЕС, е сочена за пример. Но като се има предвид убеждението на Меркел, че страните, които харчат повече, отколкото печелят, трябва да преминат през период на сурови ограничения, за да се развиват успешно, е разбираема похвалата й по адрес на България, посочва в свой коментар Bloomberg.

Агенцията акцентира върху общото минало на двете съседни страни, като отбелязва, че пътищата им започват да се разделят след Втората световна война, когато България става част от Съветския блок, а Гърция остава в орбитата на Западна Европа. И докато Гърция бе обсипана с пари, след като през 1981 се присъедни към ЕС, то комунистите в съседство стагнираха. Bloomberg отбелязва, че след разпадането на Съветския блок през 1989 строгите икономии станаха част от ежедневието на българите.

Агенцията припомня и периода на хиперинфлация в България, който заличи всички спестявания на българите, а близо една трета от банките в страната бяха принудени да затворят врати.

Десетилетието от 1989 до 1999 беше тежко, но превърна България в дисциплинирана страна с хора, които спестяват дори след присъединяването й към ЕС през 2007, подчертава Bloomberg.

Да си беден, разбира се, не е забавно. Служителите в обществения сектор са зле платени, а пенсионерите се опитват да оцелеят с ниските си пенсии. Нито една магистрала не е завършена, която да свърже единия край на България с другия, и само части от метрото в столицата София работят. Това обаче е цената, за да не се харчат пари, които не притежаваш и за да се подобри състоянието на държавата и на отделния потребител, отбелязва Bloomberg.

Но днес България има положителен икономически растеж и втория най-нисък държавен дълг в ЕС (след Естония), който възлиза на 16% от БВП. Страната има и нисък бюджетен дефицит от около 2% от БВП, въпреки плоския корпоративен и личен подоходен данък от едва 10%. Валутните резерви са в размер на 6% от БВП. Накратко, страната има бъдеще, посочва агенцията.

Гърците, за разлика от българите, харчат повече, отколкото печелят, през последните 20 години. Там след като служител влезе в държавния сектор, вече не може да бъде уволнен, получава по 40 дни платен отпуск годишно и се радва на 14 заплати за 12 месеца в годината и то при гарантирани ежегодни увеличения на възнаграждението. В резултат гърците са по-богати, но този начин на живот не е устойчив. Дългът им спрямо БВП е 165%, а бюджетният дефицит – 9,1%.

Българският пример не е единственият начин Гърция да продължи напред. И не означава, че страната трябва да стане бедна. Защото за разлика от България през 90-те, страната има инфраструктура и спестявания, които да улеснят процеса. Затягането на колани обаче ще направи гръцката държава по-дисциплинирана, посочва Bloomberg.

Европа може и да не се справи с финансовата криза по най-добрия начин, но през последните три години гърците се опитваха да обвинят останалите за състоянието на икономиката си. Ако не признаят грешките си, скоро гърците няма да имат устойчиво икономическо развитие и страната ще бъде принудена да напусне еврозоната, подчертава в заключение Bloomberg.