вторник, 14 май 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    5292 прочитания

    На какво се дължи бързото развитие на „икономиката на споделянето”?

    Вижте коментара на американския експерт и анализатор Джерамая Оуянг пред Economy.bg
    22 януари 2014, 16:13 a+ a- a

    Различните форми на съвместно потребление, като споделянето на коли, bookcrossing (практиката да се оставят книги на обществени места, за да бъдат намерени и прочетени), услугите за краткосрочен наем на жилища, дигиталните общности за учене на езици стават все по-популярни и представляват добра алтернатива на традиционните пазари във времена на криза. Това отбелязва Европейската комисия (ЕК) в свой доклад по темата.

    „Има голяма нужда от осигуряване на информация по темата за съвместното потребление. То може да допринесе за решаване на социални проблеми и за създаване на работни места”, отбелязва докладчикът по темата Бернандо Баталер, цитиран от пресслужбата на ЕК.

    От Брюксел считат, че е необходимо да се въведе регулация на практиките на съвместно потребление, за да са ясни правата и отговорностите на участващите в тях. ЕК смята също за нужно да се идентифицират потенциалните бариери пред развитието на съвместно потребление.

    Като предимства на тези практики от Брюксел посочват по-рационалното потребление и максималната употреба на ресурсите, което е от полза за околната среда. Друг плюс е засилването на общностите и доверието между хората.

    Потърсихме за коментар по темата американския експерт и анализатор Джеремая Оуянг.

    Г-н Оуянг, кои са топ тенденциите тази година, на които бизнесът трябва да обърне внимание?
    „Икономиката на съвместното потребление” или „икономиката на споделянето” е тенденция, на която трябва да обърнем сериозно внимание. Тя ще донесе огромни промени за бизнеса – както като предизвикателства, така и като възможности.

    Джеремая Оуянг е основател на Crowd Companies, чийто фокус е как големите компании могат да се възползват от „икономиката на споделянето”. Преди това е работил като анализатор в изследователската компания Altimeter Group. Има опит и като част от Forrester и Hitachi. Често е търсен за коментар по теми, свързани със социалните медии и „икономиката на споделянето” от издания като Wall Street Journal, The New York Times и USA Today.

    Как си обяснявате бързото развитие на „икономиката на споделянето” точно сега? Какви са потенциалът и бъдещето й?
    Три важни фактора направиха възможно развитието на тази икономика. Първият са социалните промени, включително гъстотата на населението. Влияние оказа и това, че първото поколение, белязано от дигиталната революция, участва в работната сила. Вторият фактор са икономическите условия, които провокираха хората да споделят или да потребяват съвместно по време на глобалната рецесия. Третият фактор са мобилните технологии и тенденции като Интернет на нещата.

    Как виждате бъдещето на социалните медии?
    Бъдещето на социалните медии е „икономиката на съвместното потребление”. Това е следващата фаза в развитието им. Нови технологии, като 3D принтирането, ще ускорят тенденцията. Индустриалната революция се повтаря, но на персонално ниво.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 5 часа
    Димитър Радев, БНБ: България губи милиарди заради забавянето на еврото
    БНБ и банковият сектор ще бъдат напълно готови тази година за въвеждането на еврото, БНБ ще отсече пробно 8 милиона евромонети
    преди 6 часа
    3 нови ритейл парка ще бъдат открити у нас до лятото
    Нови брандове с планове за експанзия навлизат у нас
    преди 11 часа
    В този сектор рискът от забавени плащания у нас е най-голям
    Има индикации за увеличаване на просрочията и като време, и като брой у нас, сочи доклад на Allianz Trade
    преди 11 часа
    БНБ: Икономиката ще продължи да расте
    Инфлацията ще продължи да се забавя през второто и третото тримесечие на 2024, прогнозират от Централната банка
    преди 13 часа
    Държавата пое нов дълг за 200 млн. лева
    Заемът е под формата на 6-годишни държавни ценни книжа