Споделяй и не владей!

Лорън Андерсън изиграва важна роля при изграждането на глобалното движение за „съвместно потребление”. Тя е Chief Knowledge Officer в глобалната консултантска мрежа Collaborative Lab. Неин основател е Рейчъл Ботсман, която чрез книгата си „Моето е и твое: Възходът на съвместното потребление” направи известна концепцията за „икономиката на споделянето”.
Освен че съдейства с различни проучвания при написването на книгата на Ботсман, в рамките на Collaborative Lab Андерсън помага на предприемачи, рискови инвеститори и представители на властите да разберат по-добре разрастващата се тенденция на „съвместното потребление”. Тя е изградила глобална мрежа от „посланици” в 23 страни, които споделят най-добрите практики и местни новини относно „съвместното потребление” в collaborativeconsumption.com.
Андерсън е чест лектор по темата в Европа, Азия, САЩ, Южна Америка и Австралия.

Какво се крие зад концепцията за „съвместното потребление”?
„Съвместното потребление” (collaborative consumption) е споделяне, преоткрито благодарение на модерните технологии. Иронията е, че социалните, мобилните и локационните технологии всъщност ни връщат към стари пазарни отношения като размяна, бартер, даване под наем, споделяне и заемане. Те обаче биват преоткрити по начин и в обхват, непостижими досега. Технологиите направиха лесно споделянето, като ограничиха възникването на евентуални проблеми и намалиха разходите за осъществяването на транзакцията. Сега можем да споделяме повече неща с повече хора, които не е задължително да познаваме. „Съвместното потребление” като феномен се разраства бързо сега в резултат на четири основни тенденции:
• Възраждане на вярата в общността (едновременно във виртуалния и реалния свят). Все повече хората осъзнават, че се нуждаем един от друг.
• Бързо усвояване на дигиталните технологии.
• Глобална рецесия, която фундаментално промени потребителското поведение.
• Повишена загриженост към проблемите на околната среда.

Тези четири тенденции заедно благоприятстват преминаването от модела на хиперпотреблението, характерен за 20-ти век, към модела на съвместното потребление, който ще характеризира 21-ви век.

Какво благоприятства развитието на тази концепция?
Освен изброените по-горе тенденции ключов фактор за функционирането на съвместното потребление е изграждането на доверие между непознати хора. Дигитални средства, които способстват проверката на идентичността, социалните мрежи и платформите като Skype улесниха изграждането на доверие по различни начини. Например можем да проверим дали хората са тези, за които се представят, дали имаме общи познати и т.н. Това, което откриваме, съответно ще ни помогне да изградим необходимото ни доверие. Защото да пуснеш непознат да остане в дома ти, изисква по-различно доверие, отколкото ако просто купиш от някого нещо онлайн в eBay или Amazon.

Има ли разлика между „съвместно потребление” и „икономика на споделянето”? И защо се говори за споделяне, когато в повечето случаи става дума за отдаване/вземане под наем?
Ние определено предпочитаме термина „съвместно потребление”, за да опишем по-конкретно компаниите, които работят в тази сфера, давайки възможност на хората да достигат до ресурсите по различен начин и променяйки потребителските модели. И докато това може да бъде възприето като нов начин на „споделяне”, все пак наистина по-често става дума за отдаване/взимане под наем или платени услуги, или директна размяна. „Икономиката на споделянето” е много широк термин, който обхваща широк кръг дейности и чиято дефиниция варира от човек на човек.

Защо моделът на „съвместното потребление” допада на хората?
Въпреки че има множество социални и свързани с околната среда предимства, които карат хората да участват по някакъв начин в „съвместното потребление”, по-често мотивите за изпробването на подобни услуги са практични: по-голямо удобство, по-голям избор, по-ниска цена. Това, което продължава да поддържа интереса на хората към тези нови платформи, са прекрасните изживявания и контактите с други хора.

Кои са основните предимства на „съвместното потребление”?
На индивидуално ниво хората използват „съвместното потребление”, за да правят или пестят пари, да се свързват с други хора в тяхната общност, да получат достъп до нужните им ресурси, без да ги купуват. На обществено ниво ограниченото потребление и максималната употреба на ресурсите е от полза за околната среда. Освен това наблюдаваме засилване на общностите, тъй като хората се научават да разчитат повече един на друг, отколкото да живеят изолирано.

Какви възможности за бизнеса предлага тази концепция?
Въпреки че в основата на тенденцията на „съвместното потребление” в момента са стартиращите компании в различни индустрии, определено има огромен потенциал и за установените на пазара големи компании, които могат да се възползват от променящите се модели на потребителско поведение. Големи компании, като BMW, вече отговориха на тенденцията с решението за временно ползване на автомобили DriveNow. Marks & Spencer пък стартираха т.нар „shwopping” програма, при която можете да предадете нежелана дреха за повторна употреба или рециклиране. Изглежда, че все повече компании осъзнават, че тази промяна не е нещо, от което трябва да се страхуват, а по-скоро да възприемат по най-адекватния за тях начин.
За да останат релевантни в ерата на съвместното потребление, компаниите трябва да обърнат внимание на следните въпроси:
- да открият къде имат неизползван капацитет – неразкрития социален, икономически и екологичен потенциал в бизнеса си, и да намерят начини да максимизират този капацитет. Той може да е във веригата на доставките, в рамките на самата организация или на ниво клиент.
- да създадат уникално и значимо изживяване за потребителите – хората търсят комуникация с други хора и възможност да изразят своята индивидуалност във всичко, което правят.
- да проучат как могат да използват възможностите на пазара за употребявани стоки (recommerce market) – да намерят начини да дадат втори живот на продуктите си, като използват максимално съществуващите ресурси и ограничат отпадъците.

Можете ли да назовете някои от най-известните платформи, предлагащи подобни услуги?
Има големи играчи в „съвместното потребление” във всеки регион по света – от Северна и Южна Америка, през Азиатско-тихоокеанския регион и Европа, до Близкия изток и Африка. Имаме над 1000 подобни примера в мрежата за съвместно потребление - http://www.collaborativeconsumption.com/directory.
Освен регионалните компании, има голям брой примери на световноизвестни платформи, като услугата за споделяне на коли Zipcar, сайтът за краткосрочен наем на жилища Airbnb, eBay, услугите за споделено пътуване в автомобил като Carpooling.com или BlaBlaCar.

Как традиционният бизнес отговаря на новата тенденция?
„Съвместното потребление” е демонстрация как се променя потребителското поведение – от хиперпотребление към модели, които способстват това да имаш достъп до стоки и услуги пред това да ги притежаваш. Традиционните компании все повече осъзнават значимостта на тази тенденция и променят бизнес модела си, за да отговорят на потребителските нужди.
Все пак, ако трябва да обобщим, през последните години станахме свидетели както на много положителни, така и на доста крайни реакции на разрастващата се тенденция на съвместното потребление.
Там, където компаниите осъзнават бързо, че на промяната в потребителското поведение трябва да се отговори, а не да се замете под килима, виждаме проактивни опити и желание да се разбере как нуждите на потребителите се променят. Това е особено видимо в сектора на споделеното ползване на коли с компании като Ford, GM, BMW и Renault, стартиращи съответни партньорства или предлагащи подобни услуги.
От друга страна, компании, които считат, че това е мода, която ще отмине, или че е заплаха, на която трябва да се отговори, губят релевантност в променящите се условия. Станахме свидетели как асоциации на таксиметровите шофьори реагираха остро на стартиращите компании за споделено ползване на автомобили или как хотелската индустрия лобираше срещу платформи като Airbnb.
Макар да е трудно да се промени традиционният бизнес модел, вече сме виждали как се отразява този подход на отричане върху музикалната и видеоиндустрията. Цената на игнорирането на промяната пред проучването на алтернативни стратегии винаги се оказва твърде голяма.

Как виждате бъдещето на „съвместното потребление”?
Въпреки че ще продължим да наблюдаваме появата на много стартиращи компании в бизнеса на „съвместното потребление” през следващите години, ние ще станем свидетели и на съзряването на водещи компании в сектора, както и на възприемането на тези практики от утвърдени брандове, които искат да останат релевантни в ерата на променящи се потребителски модели. Идеята за споделяне, даване под наем, размяна и бартер ще стане нещо нормално и ще навлезе сериозно в живота ни през следващите години благодарение на развитието на технологиите.

Вие лично ползвали ли сте някоя от платформите, предлагащи услуги за „съвместно потребление”?
Да, аз имам голям опит с тези платформи. Винаги, когато пътувам, ползвам Airbnb. Наскоро прекарах три месеца в САЩ и Европа и за престоя си в този период ползвах 8 различни апартамента от Airbnb. Повече от шест години се възползвах и от платформите за споделено ползване на автомобил, като в този период не притежавах собствена кола.
За осъществяването на различни задачи използвам и Airtasker. Това е австралийският еквивалент на Taskrabbit (бел. ред. – сайт, който позволява намирането на хора за извършването на лични задачи или домакинска работа). Освен това купувам или продавам използвани продукти през eBay. Отдавам под наем и собствения си апартамент през Airbnb.

Интервю: Детелина Калфова